Човекът и микробите – пробиотици и пребиотици

Те не са предназначени да лекуват определени болести, а главно да предпазват от заболяване

Доц. Лъчезар
КАРАГЬОЗОВ

Често чуваме да се говори за „пробиотици“ и „пребиотици“. Тези думи редовно се използват в описанието на продукти или хранителни добавки, рекламирани като полезни за нашето здраве. За продукти, съдържащи пробиотици, само в Северна Америка се харчат стотици милиони долари.
И всичко това започва преди един век с едно откритие и една хипотеза – и двете непосредствено свързани с България.

Иля Мечников
Той е украински и руски зоолог, работил почти тридесет години в Париж, в института на Луи Пастьор. Неговото голямо откритие са фагоцитите – клетки, които поглъщат и унищожават бактериите. Той е известен и уважаван учен. Заедно с Паул Ерлих получава Нобелова награда за изследванията си по имунитета.
Мечников се интересува също от биологичната същност на стареенето. Той смята, че старостта и смъртта
при хората настъпват преждевременно поради непрекъснатото самоотравяне на организма с бактериални и други токсини. За главен източник на токсини Мечников смята бактериите в храносмилателния тракт. Ако тези бактерии са заменени от „добри“ бактерии, хората биха могли да живеят много по-дълго. Отначало това е било само хипотеза, особени доказателства за нея няма. Откритието на бактериите, предизвикващи ферментацията на българското кисело мляко, направено от Стамен Григоров, идва на помощ на предположението на Мечников.

Стамен Григоров
Той е български микробиолог и лекар. Завършва „Естествена история“ в Монпелие, Франция, учи медицина в Женева, където след 1904 г. работи при проф. Леон Масол. Тук Стамен Григоров става първият учен, наблюдавал млечнокиселата бактерия, която предизвиква вкисването на българското кисело мляко, известно днес в другите страни като йогурт. В науката тази бактерия допреди няколко години се означаваше като Лактобацилус булгарикус, а днес – като Лактобацилус делбрюкии, подвид булгарикус.
Мечников обръща внимание на експериментите, проведени в Женева, върху киселото мляко, редовна съставка на храната на българите. Той урежда лекция на Григоров в Париж, повтаря неговите опити и се убеждава в правилността на откритието.
Мечников пише статия за въздействието на киселото мляко. В нея той сравнява честотата на стогодишните в 36 страни – тя е най-голяма в България. Това го убеждава в значението на киселото мляко и Мечников започва широко да пропагандира продукта сред обществеността. До края на живота си той употребява продукти на млечнокиселата ферментация, включително и чиста култура от булгарикус.

Пробиотици
Микроорганизмите в храносмилателния тракт (чревната микрофлора) със сигурност влияят върху здравето на хората. По времето на Мечников и Григоров въпросът за това влияние е спорен, допуска се някои микроби да са полезни, а други – вредни. Възможността да се контролира съставът на микрофлората, продължава и днес да е предмет на експерименти, клинични наблюдения и обсъждане. И досега вниманието е съсредоточено върху различните млечнокисели бактерии, приемани като хранителни добавки или заедно с продуктите на млечнокиселата ферментация, като сиренето, киселото мляко, киселото зеле, различните „сурови“ туршии, корейското кимчи, кефира.
Живите микроорганизми, които могат да балансират микрофлората и да оказват благотворно влияние върху здравето на организма, се определят като пробиотици (про – за; терминът е в контраст с понятието „антибиотици“) . Пробиотичните бактерии могат да се приемат под различна форма и вид. Те могат да са изсушени (лиофилизирани), но запазили своята жизнеспособност. Такива препарати се приготвят от фармацевтичните предприятия. Пробиотичните бактерии също влизат в състава на съответните хранителни продукти, получени с тяхна помощ.
Пробиотиците не са предназначени да лекуват определени болести, а главно да предпазват от заболяване. Тази тяхна способност не е доказана твърдо от клиничните изследвания. Проучванията продължават, особено върху възможността да помагат за преодоляване на стомашно-чревни проблеми след терапия с антибиотици.
Основните пробиотични бактерии са млечнокиселите бактерии, способни да образуват млечна киселина, резултат от млечнокисела ферментация в безкислородна среда. Те са главно от рода лактобацилус. Важни пробиотични микроорганизми, които ферментират до млечна киселина, са също бифидобактериите, които преобладават в чревната микрофлора на бебетата.

Пребиотици
Пребиотиците са въглехидрати (различни фибри, целулоза, инулин, олигозахариди), които не се смилат в организма на човека, преминават в по-долните отдели на храносмилателния тракт и там служат за храна на полезните бактерии. Способността на пребиотиците да променят трайно микрофлората, е под въпрос, но те стимулират жизнената дейност на съответните бактерии.

Мутафлор
Между микроорганизмите съществува конкуренция за хранителни вещества и за „жизнено пространство“. За да осигурят добра среда за себе си, някои микроорганизми произвеждат антибиотици – нискомолекулни вещества, които са вредни за широк спектър други микроорганизми. Ако антибиотиците не са вредни за хората, те служат като лекарства, нищо че не са много избирателни.
Има и друг вид конкуренция. Някои щамове потискат развитието само на близки микроорганизми. Тези щамове произвеждат т.нар. бактериоцини – протеини, които се свързват с клетките на „конкурента“ и повреждат мембраните им. Микроорганизмите, произвеждащи бактериоцини, могат да имат полезно за хората насочено пробиотично действие.
Немският микробиолог Алфред Нисле пръв се сблъсква с това явление. Салмонела е опасен патогенен микроб, предизвикващ диарии. Нисле забелязва, че някои щамове на обикновената чревна бактерия ешерихия коли пречат на салмонела да се развива.
Следният случай през Първата световна война привлича вниманието на Нисле. Всички войници в едно поделение са с бактериално разстройство, само сержантът е без симптоми, въпреки че няма съмнение, че и той е бил заразен. Нисле установява, че сержантът има непатогенна форма на ешерихия, която е блокирала развитието на болестта. Така се появява щамът Нисле 1917 (от годината на откритието). Препаратът е патентован като „Мутафлор“ и живите бактерии се дават като желатинови капсули за профилактика и лечение. В много случаи те помагат. От тях се е интересувал и Теодор Морел, личният лекар на Хитлер.
След Втората световна война настъпва ерата на антибиотиците. Бактериоцините са позабравени. Обаче с последващото появяване на бактериални форми, резистентни към антибиотици, интересът към насочените пробиотици, такива като препарата „Мутафлор“, се възвръща.

Свързани статии:

Зимна спасителна експедиция на НИМ Веригите за доставки са отпреди 3000 години Тъмните светкавици МОН връчи награди „Питагор“ 2021