КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
УВАЖАЕМИ АВТОРИ, ЧИТАТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ,
Пред Вас е първият брой на сп. „История“ за календарната 2021 г.
Пожелавам Ви да е здрава, обнадеждаваща и благодатна!
И през тази година ще продължим традицията сп. „История“ да запознава с резултатите от нови научни изследвания, да популяризира историческото знание и добрите педагогически практики, да предлага актуална информация за новоизлезли книги и национални и международни форуми.
Реферирането и индексирането на списанието в авторитетни бази данни като Web of Science (от 2018 г.), РИНЦ (от 2019 г.) доведе до разширяването на кръга от чуждестранни автори, до привличането на нови рецензенти, чиито безпристрастни, авторитетни и критични оценки дават основание за повишаване на критериите към нашите автори. Убедени сме, че това е пътят към постигането на качествена научна продукция.
Желанието ни през тази година е да разширим кръга от съмишленици от страната и чужбина, да насърчим плодотворни дебати по актуални теми и популяризиране на световните достижения на историческата наука.
Ще продължим ползотворното сътрудничество с институции, съхранили през вековете културната и историческата ни памет, както и с чуждестранни институти и организации, спомагащи за международния културен обмен. Във времена на социална дистанция научната периодика се превръща в още по-ценен посредник в рамките на световната научна общност.
Очакваме Вашите научни публикации, ценни резултати от педагогически практики, мнението Ви за учебния материал по „История и цивилизации“ в учебниците.
Обща е отговорността ни за запазването, изследването и популяризирането на световното историческо богатство. Чрез историята ние четем нашето бъдеще!
С пожелание за кураж и късмет в похода за знания!
Д-р Надя Кантарева-Барух
Директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“
ДОКУМЕНТАЛНО БОГАТСТВО
Документални свидетелства за годината на раждане на Васил Левски
Резюме. Българските историци не разполагат с документални свидетелства, доказващи по категоричен начин, че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. Затова през последните години гражданственост придобиха и други хипотези, отнасящи раждането на Левски към 1846 г. или към 1843 г. В настоящата статия е направен опит, на основата на наличен в Османския архив в Истанбул регистров материал за мъжкото население на Карлово, да се обоснове тезата, че Васил Левски най-вероятно е роден през 1840 г.
Ключови думи: Васил Левски; Карлово; нюфус регистри; година на раждане
1) Григор Бойков, 2) Пламен Митев
1)Австрийска академия на науките
2)Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Свищовските търговци предприемачи през Възраждането: опит за просопографски портрет
Резюме. Целта на настоящата статия е да представи просопографски портрет на свищовските предприемачи през епохата на Българското възраждане. За целта ще бъдат анализирани св 2едения за семейната среда, за мястото на пребиваване, за образованието, стопанската и обществената дейност, както и личните качества на свищовските стопански дейци. Представените данни позволяват да се вникне в същината на търговското предприемачество в българския му вариант през XVIII и XIX в.
Ключови думи: Българско възраждане; търговци предприемачи; Свищов; просопографски портрет
Ивайло Найденов
Институт за исторически изследвания – БАН
Поглед към българите през призмата на едно учебно пособие от началото на ХХ век – „Картини от общата география“ на Иван Хоич
Резюме. В нашата съвременна действителност една от постоянно актуалните теми, които не спират да вълнуват изследователя, учителя практик и широката общественост, е съдържанието на учебниците и учебните пособия, като с особена актуалност са тези по социалните и хуманитарните дисциплини. Настоящото изследване се фокусира върху анализ на едно учебно пособие от началото на ХХ век – „Картини от общата география“ на хърватина Иван Хоич, отличаващо се с хуманистичен подход към проблематиката за адекватното познаване на „другия“ и другостта. Съчинението на Хоич представя обективното осмисляне на чуждата култура като задължителен елемент от един образователно-възпитателен процес. Представеният поглед към българите създава условия за нашето себепознаване дори в духа на действителността на XXI век.
Ключови думи: образование; традиции; учебно пособие
Мира Маркова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Бонифас дьо Монфера и действията му на Балканите
Резюме. Замислен като експедиция, която трябвало да освободи Йерусалим от мюсюлманите, Четвъртият кръстоносен поход се превърнал в съкрушително оръжие, унищожило Византия и променило съдбата на Балканите. Неговият водач маркиз Бонифас дьо Монфера бил един от хората, които оказали най-голямо влияние за насочването на пилигримите към Константинопол. Изпълняващ васалния си дълг към Филип Швабски и преследващ амбицията си да възстанови земите и властта на братята си във Византия, той поел на Изток. Храбър рицар, влиятелен сеньор, опитен военачалник, но безскрупулен и жесток политик, той загубил „битката“ за императорската корона на Константинопол, но спечелил Солун. Там поставил началото на нова кръстоносна държава, която обхванала земите от Родопите до п-в Пелопонес. Източната му авантюра обаче завършила трагично. Подценил силите и възможностите на българите, той загубил живота си в сражение срещу тях.
Ключови думи: кръстоносни походи; Четвърти кръстоносен поход; Бонифас дьо Монфера; Византия; Солун; Балкански полуостров
Никола Дюлгеров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Държавата и временно работещите в Либия българи през 70-те години на ХХ век
Резюме. В публикацията се изследва политиката на българската държава към работещите в Либия български специалисти и реакциите на наетите спрямо регулиращите норми и обстоятелства. Нарастването на броя на желаещите да работят в Либия българи, се разглежда в контекста на правните и социално-икономическите условия в България, на договорните клаузи по наемане, на тяхното приложение в практиката и на увеличаващите се нужди и възможности на либийската държава за наемане на квалифицирани кадри. Проучват се формите на контрол на българската държава спрямо българите, работещи зад граница, и опитите за защита на техните интереси и за създаване на благоприятна обстановка по пребиваването. Представя се поведението на българите в Либия в контекста на общите условия за пребиваване и труд в Либия. Изследването се основава на научни публикации и на архивен материал от министерствата на външните работи и на външната търговия на България за периода на Студената война и на необработен масив от архива на Българската комунистическа партия.
Ключови думи: Либия; България; българо-арабски отношения; български трудови миграции
Надя Филипова
Институт за исторически изследвания – БАН
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Научна конференция (ВТУ, 25 – 26 септември 2020 г.) и публикуване на том V на „Известия на Центъра за стопанско-исторически изследвания“, посветени на темата „Пазари, общество, власт“
Емилия Вачева
Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов
