Сп. „История“, книжка 3/2021, година XXIX

ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС

Пространствена структура и хронологическо развитие на праисторическия солодобивен комплекс Провадия-Солницата

Резюме. Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия в Североизточна България. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5600 – 4350 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4350 г. пр. Хр.). Заема площ около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с единственото находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което той се намира.
Изваряването на разсол в керамични съдове в Провадия-Солницата е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол. Използването ѝ на това място продължава повече от едно хилядолетие. Необходимата топлина за извършване на процеса е предварително акумулирана в специализирано съоръжение или директно се осигурява от открит огън – и в двата случая чрез изгаряне на дърва. В края на халколита се налага промяна на технологията – водата от разсола се изпарява в голям „басейн“ при използване топлината на слънчевото греене.
Представени са петте части на комплекса в тяхното развитие: селищната могила с пластове от късния неолит и халколита, некропол от ранната бронзова епоха, тракийски „владетелски дом“ от ІІ – І в. пр. Хр. и много голяма надгробна могила най-отгоре; солодобивен производствен център от късния неолит и халколита заедно с обредни съоръжения от това време; къснонеолитно ямно светилище и некропол от средния халколит върху него; ямно светилище от късния халколит; некропол от късния халколит.
Ключови думи: неолит; халколит; разсол; производство на сол; обредни структури; каменни крепости

Васил Николов
Национален археологически институт и музей на БАН

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ

Печалният завършек на Новото славянско движение, 1947 – 1948

Резюме. В статията се разглежда продължилата само година и половина дейност на учредения в края на 1946 г. в Белград Общославянски комитет. Той е създаден с намерението да бъде централизиращ и ръководен орган на възроденото след 22 юни 1941 г. от Кремъл славянско движение. Появата на Комитета идва в момент на започналото влошаване на отношенията между партньорите от Антихитлеристката коалиция и това обстоятелство неминуемо дава пряко отражение върху задачите, с които той е натоварен. След окончателното блоково разделение на Европа и разрива между Тито и Сталин съществуването на Общославянския комитет се лишава от смисъл, понеже политическата експлоатация на идеята за славянско единство вече не се вписва в новите реалности и това довежда до закриването му в средата
на 1948 г.
Ключови думи: ново славянско движение; Общославянски комитет; Коминформбюро; народна демокрация; съветски модел на социализъм

Бисер Петров
Институт за балканистика с Център по тракология – БАН

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

Бойни действия на 16-а погранична дружина през Първата световна война (1916 – 1918)

Резюме. Статията е за бойния път на 16-а погранична дружина, която започва войната на Добруджанския фронт, през 1916 – 1917 г. води бойни действия в Румъния, а през 1918 г. – на Македонския фронт. За две години, в походи и боеве, дружината изминава над 2000 км. Няма друго гранично формирование с толкова дълъг боен път. Разнообразните географски условия за водене на бойните действия, различните противници и поставените бойни задачи налагат дружината да използва разнообразни тактически варианти, което не е характерно за регулярните военни формирования. Придобит е уникален боен опит, който не е изследван повече от 100 години.
Ключови думи: граница; Първа световна война; Добруджански фронт; Македонски фронт; гранична тактика

Иван Станчев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

Някои факти и процеси, свързани с турското население в Разградски окръг от края на 50-те и през 60-те и 70-те г. на ХХ в. през документите на българската Държавна сигурност

Резюме. От края на 50-те и през 60-те и 70-те години на ХХ в. управляващата по това време в България комунистическа партия води политика за откъсване на турското население в страната от неговата фундаментална културна и религиозна среда. В статията се проследяват някои факти и процеси от тази политика в Разградски окръг. Това става в основата си чрез документите на Държавна сигурност. Използвани са и документи от Централния държавен архив на Република България. В тези години сред турското население в този регион действат турските разузнавателни служби. Турската пропаганда тук е добре развита. Турция използва това население за своите собствени цели. Българската държава прави същото. В дългосрочен план турското население в Разградски окръг, както и цялото турско население в България, се превръща в „парещ проблем“ в отношенията между българската страна и Турция – две държави, разделени от идеологическия конфликт на Студената война.
Ключови думи: турско население; Разградски окръг; България; Турция; политика; разузнаване; идеология; „културна революция“

Димитър Петков
Регионален исторически музей – Разград

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ

Как да изследваме количествено динамиките на революции, бунтове и протести? Анализът на колективни събития

Резюме. Статията представя един от традиционните методи в социалните науки за изследване и обяснение на дългосрочни исторически процеси като революции, бунтове, въстания, протестни цикли и вълни – анализа на колективни събития. Разгледани са стъпките при събирането и кодирането на количествени база данни, видовете източници, процедурите, техниките и потенциалните изкривявания. Ползата на метода в историческата наука е илюстрирана чрез изследването на Сидни Тароу за протестния цикъл в Италия през 1960-те – 1970-те. В края на статията са поместени някои от най-популярните публично достъпни база данни за колективни мобилизации в различни исторически периоди и са описани възможни посоки на исторически изследвания.
Ключови думи: анализ на събития; политики на оспорване, репертоари на оспорване; социална история

Ивайло Динев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

Charitable Activity of Bulgarians in the South of Ukraine (The Middle of the XIX Century – The Early XX Century)

Abstract. Based on a comprehensive analysis of the materials of the State Archives of Odessa Region, periodicals, charters of Bulgarian charitable societies, reports of the Bulgarian Board of Trustees in Odessa, and scientific literature, the article comprehensively reflects the charitable activities of Bulgarians in the South of Ukraine in the mid-nineteenth – early twentieth century.
The main attention in the research is paid to the creation and activity of the “Bulgarian Board of Trustees in Odessa”. Based on the information of the charter, the society’s reports and archival materials, the participation, status and nationality of the society’s benefactors, the directions of its activities, revenues and expenditures have been reproduced. The activities of the society were aimed at supporting Bulgarian Orthodox churches, providing scholarships to Bulgarian pupils, purchase and sending of church and secular literature to Bulgaria, translation and publication of books in Bulgarian. In the second half of the 1870s, the Board of Trustees allocated significant funds for the uniforms of Bulgarian volunteers, the formation of a militia of Bulgarians fleeing to Odessa after the Serbo-Turkish War and their military training in army regiments, the purchase of weapons, and assistance to soldiers. It is noted that the Board of Trustees became an important center of patronage and education and maintained ties with other charitable societies in the South of Ukraine, as well as with all-Russian and Bulgarian societies. Bulgaria’s position in the First World War led to the liquidation of all Bulgarian charitable societies in southern Ukraine by the imperial government.
It is noted that Bulgarians were not co-opted into the society of Southern Ukraine and focused most of their efforts on helping Balkan compatriots, training teachers for Bulgarian schools, and not on the development of Bulgarian education in the South of Ukraine.
Keywords: Bulgarians; charity; Bulgarian Board of Trustees in Odessa; education; scholarships; the South of Ukraine

Anna Hedo
Boris Grinchenko Kyiv University (Ukraine)
Olha Kryhina
Mariupol State University (Ukraine)

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия