Порталът mon.nauka.bg е със свободен достъп и непрекъснато се надгражда
Вашето мнение е ценно. Имаме още работа, но се постарахме да изпълним обещанието за национален портал за наука – с един клик, бързо и лесно да има достъп до това, което правим за нея, в какво инвестираме и смятаме да развиваме. Целта ни е да направим науката близка и полезна за обществото ни.“ Това написа преди десетина месеца на фейсбук страницата си заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Проектът на сайта-портал бе публично представен при връчването на наградите „Питагор“ за постижения в науката за 2019 г.
„Първият портал за наука (mon.nauka.bg) е със свободен достъп. Идеята е той да предоставя информация както на учените в България, така и на държавните институции, на бизнеса и на индустрията, на научни организации и фирми от чужбина. Освен предоставянето на информация за националните научни програми, за научната инфраструктура в България и за младите ни учени и изследователи, порталът се развива и надгражда постоянно“, коментира днес зам.-министър Ангелиева. Тя припомня, че мисията на Министерството на образованието и науката е да достави на гражданите полезна и конкретна информация, основана на доказателства, данни и експертиза за редица направления и предизвикателства от заобикалящия ни свят. И същевременно да работи за издигането на престижа на българския учен, да популяризира постиженията му. А какъв по-подходящ за целта инструмент от един безплатно достъпен онлайн портал.
„С други думи, искахме да повишим чуваемостта, да направим науката по-видима за обществото,
да повишим ефективността на работата на нашите изследователи. И да покажем най-вече ролята на учения и на науката за българското общество“, продължава зам.-министър Ангелиева. Тя е категорична – изграждането на уебсайта не е самоцелна политика. „Именно затова говорим за портал за наука. Идеята е преди всичко да е налице една отправна точка, достъпна за цялото общество, откъдето с бърз и лесен достъп да се види какво инвестира България в наука, кои са основните и водещи политики, които се провеждат в тази област“, продължава тя.
За първи път, именно чрез портала, могат да се видят и резултатите в науката към всеки един момент. „Тези усилия са свързани с една нова, световна тенденция в управлението на науката, а това е тя да бъде по-отговорна към потребностите на обществото, да бъде тясно свързана с обществените нужди. Не казвам, че досега това не е било така. Но е и истина, че последните години, претоварени от болезнени теми, и то в целия свят, ползите от науката и решенията, които тя дава, сякаш останаха на втори план.“
Как възниква идеята за портала. „Провокирани бяхме от запитвания от бизнеса и редица обществени организации как могат да имат безплатен бърз достъп до качествена наука. Във време на разпространение на фалшиви новини, безпрецедентен достъп до разнообразно информационно съдържание, бързо и лесно търсене по всякакви теми, водеща мисия на Министерството на образованието и науката е
да достави на гражданите полезна и акуратна информация,
основана на доказателства, данни и експертиза, за редица направления и предизвикателства от заобикалящия ни свят“, пояснява Карина Ангелиева.
Порталът е добър ориентир и за бизнеса – например кои са най-новите тенденции в науката, и по-специално какво точно се прави у нас. „Това със сигурност ще насочи стопанския субект към евентуален партньор от страна на науката. Главната задача е – висока информираност за това що е то наука и защо трябва да инвестираме в нея“, категорична е зам.-министър Ангелиева.
А веднъж добре информиран, стопанският субект ще търси онази пътечка, прокарана чрез научни изследвания, която би повишила конкурентоспособността му чрез трансформиране на научния продукт в иновативен.
В портала за наука всеки заинтересован ще намери информация в кои области, важни за обществото и икономиката, сме добри, какви колективи работят. С други думи, порталът дава видимост на това кой работи и какво работи в областта на научните изследвания – казва Карина Ангелиева. – Мечтата ми е
това да бъде представителната витрина на България пред света“,
подчертава тя. Затова и самата концепция и логиката на портала следват значимостта на мисията, която му се възлага – прозрачност и видимост какво се финансира, какви са резултатите и ползите от вложения ресурс. Например чрез портала се популяризират националните научни програми – какво е финансирането им, кои са участниците в изпълнението им, какви са текущите резултати.
За първи път в портала се появява информация и къде какво оборудване и съответната експертиза има. Това е и вторият стълб на портала, който е посветен на научната инфраструктура в страната – част от европейската изследователска мрежа, центровете за върхови постижения и тези по компетентност.
„В този контекст, нека си припомним, че страната ни разполага с един изключителен изследователски център, каквато е Националната обсерватория „Рожен“, а правителството е първото, което оцени това и започна поетапното ѝ възстановяване и модернизирането на изключително мащабното оборудване“, припомня Карина Ангелиева. Допълва примера с двете биобанки – в БАН и в МУ – София, които са част от Европейската пътна карта.
„Научната инфраструктура показва дали имаме консолидиран научен капацитет – топ оборудване, учени, консорциуми, респективно партньорство между университет и изследователски институт. Това е визитната ни картичка при кандидатстване и участие в международните партньорства“, пояснява зам.-министърът.
Но истинското лице на българската наука са хората – третият компонент на портала. „Целта ни е да покажем кои изследователи получават подкрепа от държавата, кои са, така да се каже, българските лауреати – продължава тя. – Пример са носителите на наградата „Питагор“. Всеки един от тях ще бъде представен със съответната визитка – от научна област до постижения. Всъщност това е лицето на България – нейните хора с техните постижения“, обобщава Карина Агелиева.
Младите учени – година по-късно
За първата година на изпълнение (2018 – 2019 г.) общият брой подкрепени млади учени е около 490, а постдокторантите са над 480. Това показва справката за изпълнение на една от 11-те национални програми за наука, стартирали през 2018 г. – „Млади учени и постдокторанти“. Справката е публикувана на портала за наука. 15 млн. лв. (по 5 млн. лв. годишно индикативна стойност) се насочват към привличането, задържането и развитието на висококвалифицирани млади учени и постдокторанти. Чрез тази финансова инвестиция на обществени средства се обезпечават политиките за качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа в България.
С изпълнението на Програмата се очаква да се увеличи броят на младите, заети в сектора, и да се намалят отрицателните последици от феномена, познат ни като „изтичане на мозъци“, след придобиване на образователната квалификационна степен „магистър“ и образователна и научна степен „доктор“. Националната програма е и шанс за реинтеграция и реализация на млади и перспективни учени и насърчаване на изследователската им дейност тук, в Родината.
Бенефициенти по Програмата са акредитирани държавни висши училища и научни организации с подчертано интензивна научна продукция (брой публикации на учен) за последните три завършени календарни години, съгласно информацията в базите данни Web of Science и/или Scopus над единица. Средствата по Програмата са разпределени към бенефициентите пропорционално на интензивността на научната им продукция и броя учени, назначени на основен трудов договор в тях.
„Млади учени и постдокторанти“ има два модула. Първият е насочен към младите учени (до 10 г. след получаване на първа магистърска степен). Средствата по модула могат да бъдат използвани както за основни месечни възнаграждения на новоназначени млади учени
(не по-ниско от 900 лв.), така и за допълнителни месечни възнаграждения (между 200 и 500 лв.) на вече назначени в организацията бенефициент млади учени.
Вторият модул на Програмата има за цел стимулиране на учените – асистент, главен асистент и доцент, отговарящи на условията за постдокторант (до 5 г. след получаване на докторска степен) и реинтеграция към научна кариера на перспективни учени, придобили първа образователна и научна степен „доктор“, работещи в страната и чужбина. Предвижда се основно месечно възнаграждение за позицията постдокторант между 1500 и 3000 лв.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg