Държавата инвестира средно по 4718 лева на дете на година, което прави по 393 лева на месец. Данните са от анализ на Националната мрежа на децата (НМД) за финансовите инвестиции на българската държава за здравето, образованието и социалната подкрепа на подрастващите. Анализът е направен от Института за пазарна икономика по поръчка на НМД и е за периода 2017 – 2020 г.
От общите инвестиции най-голям е делът на разходите на държавата за образование – 61%, 13% са за здравеопазване, а 26% са за социална политика, уточнява Лъчезар Богданов – един от авторите на анализа. Изследването е първото по рода си в България и може да се използва за оценка и проследяване на инвестициите в детските политики.
Между 2017 г. и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си от 4,1 на 4,7 на сто от БВП. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование. Парите за здравеопазване са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.
Увеличението на средствата за образование става на фона на общо увеличение на публичните разходи, чийто дял в БВП нараства през някои години с дори по-бърз темп от ръста на разходите, предназначени за децата и семействата. В голяма степен увеличените разходи за образованието се дължат на увеличаването на учителските заплати, уточнява Лъчезар Богданов.
Ако за всяко дете се отделяха поравно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,6 на сто от всички публични разходи. През 2021 г. това биха били 4718 лева на дете, което се равнява на 4,7 % от прогнозния БВП и 11,7 % от очакваните общи публични разходи.
Няма ясна тенденция за промяна на дела на разходите за децата и семействата, взети като цяло в рамките на държавния бюджет. Въпреки че са се увеличавали в абсолютно изражение, разходите за децата и семействата са намалявали дела си в общия държавен бюджет през 2018 г.
и 2019 г., преди отново да го увеличат през 2020 г., но без да достигнат дела от 2017 г. Това не се отнася за разходите за образование, които са претърпели значителен ръст през целия период, се посочва в анализа.
През 2017 г. 56% от разходите за деца са предназначени за образование, 31% са за социално подпомагане, а 13% са за здравеопазване. През 2021 г. поради изпреварващия ръст на разходите за образование, съотношението вече е следното: 61% от разходите са за образование, 26% са за социални разходи и 13 на сто са за здравеопазване.
Средствата, които се разглеждат в анализа, са предназначени за различни услуги и плащания, които развитите съвременни държави считат за полагащи се на всяко дете. Това са безплатното образование, универсалният достъп до здравеопазване и до социални услуги.
Всяко трето дете в България живее в риск от бедност, което е устойчива тенденция през последните години, става ясно от анализа.
В частта, която разглежда възможностите са нарастване на държавните разходи за децата, се уточнява, че парите от бюджета за дадена политика, се увеличават по няколко начина. Когато бюджетната политика не се променя рязко, темповете на нарастване на самия бюджет водят до пропорционално нарастване на средствата по отделни пера, т.е. за образование, здравеопазване и социална политика. При втория вариант финансирането в дадена област се увеличава с по-бързи темпове от други. Такъв е случаят с финансирането на средното образование – през последните години то е нараствало с по-бързи темпове от повечето други бюджетни сфери и от ръста на БВП.
Анализът бе последван от дискусия за политиките за финансови инвестиции в децата и необходимите мерки от страна на държавата.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg