Гл. ас. д-р Енчо Тилев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-6T
Резюме. Обект на изследване в тази статия са три граматики на българския език от епохата на Българското възраждане – „Болгарска грамматика“ на Неофит Рилски, „Славеноболгарское дѣтоводство“ на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович и „Грамматика славено-болгарска“ на Христаки Павлович. Целта на изследването е да се проследи как е описана в тях категорията падеж. Първоначалната хипотеза е, че и в трите граматики е налице силно влияние на руските граматики от XVIII и XIX век. Това се доказва в хода на изследването и при описанието на падежа авторите следват езиковите модели в гръцки, църковнославянски и руски. Тази класификация на падежите оказва силно влияние и върху по-нататъшните граматични трудове до края на XIX век.
Ключови думи: Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Христаки Павлович, падеж, граматика, история на лингвистиката
