Проф. д-р Мариана Мурджева, д.м., ректор на Медицинския университет – Пловдив: Съвременният университет не може да не бъде в мрежа

Медицината е една от най-бързо развиващите се науки и прилагането на информационни технологии в диагностиката и лечението е необходимост

Интервюто взе
Деляна ЛУКОВА

Г-жо Ректор, наскоро подписахте меморандум за сътрудничество в областта на модерните образователни технологии с медицинските университети във Вар-
на и Плевен, както и с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Около какво ще обедините усилията си и академичните алианси ли са верният път, за да се намерят отговорите, които вълнуват съвременното общество?
– Висшето училище по телекомуникации и пощи в София заедно с медицинските университети в Пловдив, Плевен и Варна подписаха меморандум за съвместни хибридни магистърски програми. Трите нови специалности са „Софтуерно проектиране в медицината“ с
МУ – Пловдив, „Компютърно администриране на медицинска техника“ с
МУ – Варна, и „Телемедицина“ с МУ – Плевен. Подобни съвместни програми се реализират в много европейски висши училища.
Медицината е една от най-бързо развиващите се науки днес и прилагането на информационните технологии в диагностиката и лечението на заболяванията е необходимост. Ролята на медицинските университети в тези общи програми ще бъде в предоставяне на фундаментални знания на инженери за специализирана медицинска техника и иновативна апаратура. А инженерната подготовка ще се осигурява от Висшето училище по телекомуникации и пощи. Съвременната наука и образование изискват създаване на научни и образователни мрежи между организациите и това е пътят, по който тръгваме и ние.

– Още един алианс бе създаден, но на регионално ниво, в който Медицинският университет – Пловдив, също взима участие – този на пловдивските висши училища. Предвид особеностите на образователния пазар, не се ли явявате по-скоро конкуренти?
– Ректорите на петте пловдивски висши училища – ПУ „Паисий Хилендарски“, Университета по хранителни технологии, Аграрния университет, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и МУ – Пловдив, подготвяме меморандум за съвместни образователни и научни дейности. Те включват хибридни програми, обмен на преподаватели и участие в споделени научни форуми.
Оказва се, че през годините реално ние работим заедно в тези насоки – споделяме преподаватели в някои дисциплини и специалности (например във Фармацевтичния факултет на МУ – Пловдив, има преподаватели от Плов-
дивския университет и обратно), имаме общи научни проекти – например с МУ – Пловдив, и ПУ, УХТ и Аграрния университет и др. Не сме конкуренти, тъй като спецификите на нашите образователни дейности са ясно очертани, но можем да си сътрудничим ефективно.

– Работите и с мрежа от американски университети, особено успешно с Университета в Тенеси.
В каква посока се осъществява сътрудничеството?
– Медицинският университет – Пловдив, има няколкогодишно академично партньорство с Университета на Тенеси в Мемфис. Първият акт на сътрудничество между двата университета е включването им в международната мрежа за орално здраве GOHI през 2013 г., когато започват американски и български мобилности. За периода 2015 – 2017 година са осъществени мобилности на 7 студенти от Факултета по дентална медицина. През 2018 г. са първите мобилности на студенти от Фармацевтичния факултет и договорености между български и американски преподаватели в областта на фармацията.
И досега сътрудничеството е в посока на двустранен академичен обмен на студенти за научноизследователски стажове, както и на учени. Последният реализиран обмен бе през миналия месец от проф. д-р Георги Петков – ръководител на катедра „Фармацевтични науки“ в Колежа по фармация към Университета в Тенеси, САЩ. С него даваме началото на обща научноизследователска програма в областта на физиологията на гладката и напречно набраздената мускулатура при урологични заболявания.

– Вие сте координатор на проекта „ПЕРИМЕД“ на обща стойност 23 млн.
лева, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Какъв е напредъкът по отделните дейности не само по отношение на научноизследователската структура, но и относно резултатите от иновационните проучвания?
– В трите партньорски организации по Проекта – МУ – Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“, Института по минералогия и кристалография – БАН, се работи по 12 иновативни програми с общественозначими здравни технологии – в сферата на онкологичните заболявания, молекулярните биомаркери, биологичноактивните вещества, биосензорите и анализа на иновативни лекарствени форми. Подготвя се защита на два полезни модела по фармакогенетика за прицелна терапия в онкологията и за анализ на качеството на лекарствените вещества.
Проектът вече има международно признание за иновации в областта на нови биоматериали и биосензори – 2 патента с международни награди за най-иновативно изобретение по биохимия, биофизика и медицина. Ще кандидатстваме за членство в Европейската инфраструктура по транслационна медицина. Към Проекта има заявен интерес от Европейската мрежа на центровете за клинични изследвания по персонализирана медицина, онкология, лекарствени носители за прицелна терапия и биосензори.

– Медицинският университет в Пловдив е сред висшите училища, които проведоха изключително успешна кандидатстудентска кампания, и то присъствено. Как се отрази Covid-19 на приема? Има ли отлив на чуждестранни студенти?
– Кандидатстудентската кампания в МУ – Пловдив, за следващата учебна година приключи успешно в присъствен формат за кандидатите за обучение по български език. Спазиха се всички изисквания за противоепидемични мерки (маски, дезинфектанти, разстояния), свързани с Covid-19 инфекцията и съгласно заповедите и разпорежданията на министъра на здравеопазването и утвърдените противоепидемични правила на нашия университет.
Тази година кандидат-студентите бяха 1346 – от тях 412 мъже и 934 жени. Те се състезаваха за 634 места държавна поръчка, като най-голяма – в съотношение 4:1, беше конкуренцията за магистърските програми по медицина, дентална медицина и фармация. Предстоят още 3 онлайн изпита в края на месеца за кандидат-студенти от чужбина на англоезично обучение. Засега има кандидати и за тази форма на обучение, както и за платено обучение на български език.

– Как ще коментирате заложените промени в Стратегията за висше образование, договорите, които ректорите ще сключват с министъра на образованието и на база на свършената работа да получават допълнителни средства?
– Системата на висшето образование в страната се реформира. Стремежът е да се интегрират различни оценъчни скали за работата на ректорите и висшите училища, да се наложи измеримост на резултатите, да се регулира автономията и да се утвърдят политики на развитие на висшите училища според приоритетни задачи и направления.
Това са позитивни промени, които целят постигнатите ефекти да стимулират конкурентоспособ-
ността на университетите. Разумно е и обвързването на резултатите с възнагражденията на ректорите. Поради спецификата на дейностите на различните университети обаче се налага търсене на най-удачната
формула за получаване на допълнителните средства, която комплексно да отразява и свършената работа.

Свързани статии:

Не правим компромис с качеството Ивайло Златанов, началник на Регионалното управление на образованието – Благоевград: Квалификациите да следват дефицити, а не да са проформа Акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ – София, и председател на Съвета на ректорите: Дошъл е момент висшите ни училища да потърсят своето профилиране Проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи – София: Професиите на бъдещето изискват интердисциплинарно подготвени специалисти