Българско училище „Пейо Яворов“ в Милано печели първо място от престижен италиански международен конкурс за младежка поезия
Първа награда за колективна работа в секцията „Училища“ грабна Българско училище „Пейо Яворов“ в Милано от XXX международeн поетически конкурс „Младежи и поезия“ в Триуджо, Италия. В надпреварата се включиха общо 573 автора с 526 творби. Сред участниците бяха ученици от Италия, България, Румъния, Албания, Северна Македония, Хърватска, Молдова, Украйна, Русия, Германия, Нигерия, Египет, Китай, Виетнам и други. Призове от конкурса печелят и участници от столичните училища „Българско школо“ и 105. СУ „Атанас Далчев“.
„За шеста поредна година участваме в този младежки поетичен конкурс и се представихме впечатляващо. В категорията до 12 г. спечелихме още две престижни награди – второ място за Ерик Педрани и шесто за Лили Иванова. 17-годишната Маринела Димитрова стана първа в секцията фотопоезия, а специална награда за млади гласове получи Даниел Афдзаал на 9 г. Много скъпа ни е и наградата, присъдената на нашата преподавателка Дарина Наумова за преводаческа дейност и сътрудничество“, разказва директорът на Българското училище в Милано Гергана Христова.
Организатор и председател на конкурса „Младежи и поезия“ е поетът Алесандро Вила, който е голям приятел на България. Той е работил с ученици от литературно студио „Пегас“ в Перник и поне веднъж годишно участва в лаборатории за поезия в БУ „Пейо Яворов“. При тези занимания
Алесандро обяснява на децата какво представлява поезията, нейните закони, запознава ги с поетическите фигури и образи по подходящ за възрастта им начин. По време на лабораториите обикновено децата пишат поезия на италиански, която след това превеждат на български.
От 2017 г. българското училище в Милано организира годишен фестивал по творческо писане „Тук България под небето на Италия“ по идея на вицепрезидента на езиковия и културен център „Тук България“ – Мария Ганчева. Всяка година децата пишат текстове по различна тема. Първата година Фестивалът се провежда в Брунате, Италия, където през 1912 г. умира големият български поет Пенчо Славейков. Тогава учениците пишат за неговите възгледи за щастието, изразени в книгата му с лирически миниатюри „Сън за щастие“. Темата на второто издание на Фестивала е „Нови дефиниции на любовта“, на третото е за мечтите, а през миналата година форумът се провежда виртуално под мотото „Граматиката на фантазията“, посветен на 100-годишнината от рождението на Джани Родари.
„Всеки език е емоция и писането е силно преживяване. За участие в нашия фестивал редовно идват преподаватели от България заедно със свои деца и работят съвместно с нашите ученици – споделя Гергана Христова. – През годините сред участниците са преподаватели и деца от столичната Школа по творческо мислене и писане „Вярабел“, от „Българско школо“, от 105. СУ – София, от литературно студио „Пегас“ в Перник и от сливенската Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“.“
Българското училище в Милано отваря врати в началото на 2014 г. То е основано от езиковия и културен център „Тук България“. През тази учебна година в него се обучават около 80 деца от Милано и от други градове в Северна Италия. Най-много са учениците до V клас, но има деца във всички класове и дори няколко бъдещи абитуриенти. Имат и детска градина с 12 – 13 деца на възраст 4 – 5 г.
„От 3 седмици отново сме в червената зона и сме изцяло онлайн“, казва директорката на „Пейо Яворов“. Иначе в училището се прилага присъствено, дистанционно и смесено обучение, при което децата, които живеят по-далече, ходят присъствено веднъж в месеца, за да се приобщят към колектива, а през останалото време са във виртуалните класни стаи.
Организацията на обучението от разстояние е отработена и училището не среща никакви проблеми. Ползват платформата на СУ „Св. Климент Охридски“ – ezik.bg, от която са доволни. Имат място за качване на свои материали и развити уроци за всеки клас.
„Електронната форма на обучение има своите предимства. При нея най-важна е методиката на обучение и да се намери правилният формат – обяснява Гергана Христова. – Най-голямото предимство е, че можем да обхванем повече деца, които живеят извън Милано. Това дава възможност на повече семейства и техните деца за достъп до родния език. Но при присъственото обучение почти всички деца посещават нашите занимания по народни танци. Те се водят от професионален хореограф, който проявява огромно търпение и обич към децата. Дори и да не станат танцьори, те свикват с ритъма и музиката, която няма къде другаде да чуят, стават им близки, общуват с други българчета.“
Алесандро Вила: Обществото става все по-консуматорско
– Г-н Вила, как възникна идеята да правите поетичен конкурс?
– Центърът „Младежи и поезия“ се роди на базата на предишния ми опит. Предвид големия интерес, през 1991 г. се роди идеята за международна награда, в която главни действащи лица са младите хора. Чрез него се популяризират знанията по италиански език и култура в чужбина. Инициативата намери благоприятна среда в Източна Европа – Полша, Украйна, Румъния, Хърватия, Сърбия и България.
– Имат ли още интерес към него младите хора в днешните технологични времена?
– Технологиите и интернет донякъде потушиха интереса към културата и поезията, особено в западните страни. Консуматорството рискува да постави чувствата и емоциите „в чекмеджето“. Но за щастие, в страни, където културата и традициите все още са важна основа за идентичността на човека, поезията успява да привлече младите хора и да им даде шанс да общуват по начин, различен от виртуалния. Да бъдат „личности“, а не „числа“. Поезията може да се превърне в полезен инструмент, за да се опознаят по-добре и да научат повече за света вътре в нас и за света, който ни заобикаля.
– Откога има българско участие в Конкурса?
– Българското участие датира от самото създаване на Центъра.
В началото то беше спонтанно, чрез почти случайни контакти, ограничен до някои ученици. От 2003 г. интересът се увеличи, започнахме първите съвместни проекти и семинари за поезия с български организации, училища и клубове в Перник и София, а от 2013 г. – в Сливен и в Българското училище в Милано. Така се стигна до големия брой участници днес.
– Колко пъти сте посещавали България и по какви поводи?
– Първото ми пътуване до България беше през 2003 г. С посредничеството на една млада ученичка – Христина Бойкова, посетих гимназия в Горна баня в София, където направихме поетична работилница. Ходих и в Перник и осъществих първите контакти с местния поетически клуб „Пегас“. Задълбочихме ги през 2004 г., а на следващата година се върнах в Перник с кмета на Триуджо. Подписахме споразумение между двете общини за постоянна лаборатория за поезия и културен обмен. През 2006 г. се върнах в София като част от културен проект, съфинансиран от ЕС и регион Ломбардия, включващ Румъния и България.
През 2013 г. се запознах с две забележителни преподавателки – Жанет Борлакова и Вяра Николова от София. С тях успяхме да развием забележително сътрудничество и проведох няколко поетически лаборатории в 105. СУ – София, и в „Българско школо“. Проведох и лекция в Сливен, насочена към поети и ученици, в местната гимназия. По време на тези две пътувания имах възможността да се срещна с български поети и писатели, както и с представители на местната администрация, което разшири възможностите за общи проекти.
– Какво най-много ви впечатли в България?
– Гостоприемството и вниманието. Освен това ме радва, че в контак-
тите с ученици и училища те ме разбират и са в състояние да оценят това, което казвам и правя. Нещо, което, за съжаление, не се случва в Италия от години поради известна незаинтересованост към поезията до голяма степен поради консуматорски настроеното общество.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg