РЕГИОНАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ
Повратни времена: Ихтиманският вакъф на Михалоглу Махмуд Бей от неговото създаване през ХV до началото на ХХ в.
Резюме. Днешният гр. Ихтиман дължи своето създаване и последвало развитие през османския период на членовете на фамилията Михалоглу, която трайно се установява в Ихтиман, като го превръща в своя резиденция и център на голямата си благотворителна фондация, основана за поддържането на религиозните, благотворителните и образователните институции, издигнати в града. Историята на Ихтиман остава тясно свързана с фамилията Михалоглу до самия край на османската власт в българските земи. Настоящата статия очертава развитието на вакъфа на Михалоглу Махмуд бей в Ихтиманско от неговото създаване до първото десетилетие на ХХ в. в опит да се изтъкне неговото значение както за периода на османска власт, така и за времето непосредствено след Освобождението на България, когато т.нар. „вакъфски въпрос“ заема ключово място не само в международните отношения на младата държава с Османската империя, но се откроява като съществен проблем и във вътрешнополитически план. Документацията, отложена в периода след Руско-турската война от 1877 – 1878 г., позволява осветляването на някои неизследвани досега въпроси, свързани с последните години от съществуването на ихтиманския вакъф, в частност, както и проследяването на съдбата на членовете на османския елит в лицето на ихтиманските мютевелии в новите политически и икономически условия на националната българска държава.
Ключови думи: Ихтиман; вакъф; Османска империя; Княжество България; Източна Румелия; Михалоглу
Веселин Янчев, Мария Кипровска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Просветното дело и „културната революция“ в модернизационната политика на Българската комунистическа партия спрямо туркините в България
Резюме. Следвоенната ситуация поставя турското население в България пред предизвикателствата както на изострените отношения между София и Анкара, така и на ръководените от комунистическата идеология асимилационни политики спрямо него. Настоящата публикация1) разглежда опитите на Българската комунистическа партия да изгради нов мироглед сред туркините в България чрез механизмите на просветата и културата. Държавата впряга тоталитарната пропаганда в подмяна на ценностната ориентация на туркините, следвайки целта си – обезличаване на влиянието на религията за сметка на еманципаторските разбирания за активно участие на жените в обществено-политическия живот. Стремежът към модернизация на бита на туркините е съобразен и със специфичните задачи и проблеми на паралелно провежданата малцинствена политика в страната.
Ключови думи: жени; туркини; идеология; еманципация; образование; култура
Георги Бурнаски
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Спомени и рефлексии за всекидневието на българските турци по време на тоталитарния режим
Резюме. Предложеният текст не е опит да се представят в детайли настъпилите трансформации в държавното устройство и обществото в България след 10 ноември 1989 г., които имат отношение към българските турци. Текстът е опит за вглеждане в едно явление, което на повърхността несъмнено може да се оприличи като носталгия, но от друга страна, у българските турци остава паметта за репресивната политика на тоталитарната държава и нейната кулминация в опита за насилствена асимилация, наречен цинично „възродителен процес“. Новата реалност в преход води и до определена перцепция на образа на тоталитарния режим, и то не в неговата конструкция, нормативност или служби, а в неговата всекидневност, изразена в трудовата реализация, образованието, устройството на обществените пространства и т.н.
Ключови думи: социализъм; български турци; всекидневие
Надежда Жечкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Смъртта на крал Едуард VII и политическите отношения между България и Великобритания
Емил Александров
Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
Резюме. Статията има за цел да покаже по-неизвестните исторически факти около смъртта на английския крал Едуард VII1). В този контекст се развиват и политическите взаимоотношения между Британската империя и Царство България. С оглед на поляризацията на Европа между Тройния съюз и Антантата, София се стреми да си осигури подкрепата на Лондон, а и да затвърди добрите връзки и чувства. Българската външна политика все още е с развързани ръце, но предвид стремежа за осъществяването на националното обединение се оглежда за съюзници и приятелски страни. Много се разчита и на цар Фердинанд I и неговите родствени връзки с кралското семейство, предвид циркулиращата в дипломацията английско-руска идея за създаване на Балкански съюз.
Ключови думи: Едуард VII; Царство България; дипломация; цар Фердинанд I; Великобритания
Емил Александров
Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
ХРОНИКА
100 години Ньойски договор
Цветозар Йотов – стр. 652
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия