От Дубна до ЦЕРН

Български физици работят и в двата световни научни центъра – Дубна и ЦЕРН. 

Тази година се навършват 60 години от основаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Той е малко „по-млад“ от ЦЕРН, който наскоро също отбеляза своя 60 рожден ден. Различни политически съюзи отпреди 1989 г. отдавна са се разпаднали, но не и тези международни научни обединения. Те съществуват и до днес, продължават да се развиват и това само по себе си е постижение, подчертават български учени, преминали през научните школи на двата изследователски центъра. 

България е сред 11-те страни, основатели на Обединения институт в Дубна. В него днес членуват 18 страни, пет от които са членове на Европейския съюз – България, Полша, Румъния, Словакия, Чехия.

„Искам да обърна внимание върху няколко факта – казва доц. Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН. – Менделеевата таблица беше разширена с нови елементи благодарение на учени от Обединения институт. Те първи в света синтезираха новите свръхтежки елементи с поредни номера от 113 до 118.  Принос за това имат и българските учени, участвали в групите по синтезирането на свръхтежки елементи – проф. Румяна Калпакчиева и инж. Стойчо Илиев.“

В Обединеният институт за ядрени изследвания – Дубна, се съчетават фундаментални научни изследвания по ядрена физика и близки области с приложни разработки в сферата на високите технологии, индустриални, медицински и други дейности. Всяка година от Дубна поръчват на български институти и фирми да изработят апаратура и съоръжения за научните изследвания. Обединеният институт развива и значителна образователна дейност.

Повече от хиляда учени посещават Дубна ежегодно. Там  работят около 4500 души. От тях 1200 са научни сътрудници. Около 2000 е съставът на инженерно-техническия персонал. За 60 години в Обединения институт са направени 40 открития в областта на ядрената физика.

В момента в Дубна работят над 10 сътрудници на българския Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, а други 30 посещават всяка година Дубна. През годините там са работили над 400 български физици, математици, химици, инженери, биолози и други. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, Софийският и Пловдивският университет са сред институциите, които най-активно сътрудничат с Дубна в областта на теоретичната и ядрената физика, физиката на елементарните частици, радиационни и радиобиологични изследвания и др. Български физици и инженери след завръщането си от Дубна стават част от изследователските програми на ЦЕРН. Това става именно благодарение на сътрудничеството между Обединения институт в Дубна и Европейския център за ядрени изследвания, припомня проф. Иван Ванков. Руски институти и страни членки на Дубна поемат редица задачи по изграждането на детектора CMS в ЦЕРН. Между тях е и България, на която е възложено да изработи електронна апаратура и други елементи за детектора. Именно с експерименти на най-мощния ускорител на протони в света през 2010 г. е доказано съществуването на новата фундаментална частица – Хигс бозона. Български физици стават съавтори на това голямо откритие.

В момента в Лабораторията по физика на високите енергии в Дубна се реализира мащабен проект – изграждането на нов ускорителен комплекс NICA (Nuclotron Based Ion Collider Facility). Прогнозната му стойност е над 545 млн. щатски долара. Той се изгражда на базата на съществуващия в лабораторията свръхпроводящ ускорител на тежки йони Nuclotron, който работи от 1993 г. В проекта NICA, който носи името на богинята на победата Ника, участват учени от цял свят. Важна част от научната програма са приложните изследвания – например в областта на биологията, космическата медицина и обработката на отпадъците от ядрени централи с цел те да станат по-безопасни, пояснява доц. Диньо Динев от ИЯИЯЕ.

Четете повече в бр. 43, 27 октомври – 2 ноември 2016 г.

Свързани статии:

Науката среща регионите Да отгледаш нобелист Полимерите не са пластмаса Сами ли сме във Вселената?