Неолитна Слатина крие още изненади

Раннонеолитното селище в столичния квартал „Слатина“ е съществувало през първата половина на VІ хилядолетие пр. Хр. на площ около 300 дка, но не едновременно – т.е. жилищата по тази територия са се местили.

За това разказа чл.-кор. Васил Николов, който ръководи разкопките тук от 1985 г. През последните пет години неговият екип проучва площ от 400 кв. м от останките на селището.
Разкопките на неолитното селище започват преди 32 години. Причината е, че тогава се копае за прокарване на трамвайната линия – без за това да са уведомени археолозите. При разкриване на първите артефакти те успяват да спрат строителната дейност и на 9 май 1985 г. започват работа. Преди това обаче, през 50-те години на миналия век, се изгражда комплексът на БАН със собствена наземна и подземна инфраструктура. Всичко това минава през територията на селището. При изграждането на комплекс „Червено знаме“ Слатинска река е вкарана в канал, а селището в този участък е разрушено.
„През 1978 г. доц. Лили Пърличева при изкопни работи за прокарване на кабели по ул. „Акад. Георги Бончев“ успява да проучи доста обредни ями – казва проф. Николов. – Това са единствените научни проучвания, преди екипът ни да започне работа. Иначе при разрушаването на отделни части от пласта – тогава никой не е опазвал археологическото наследство, са събирани материали от дилетант археолог – Неделчо Петков, пощенски служител. През 1928 г., когато се прави околовръстната железница, както и през 50-те години, той събира материали и публикува статии за тях.“

Четете повече в бр. 30, 27 юли – 2 август 2017 г.