Историята на един лекторат по време (и не само) на коронавирус

Каква е разликата преди и сега в обучението по български език, литература и култура в Университета Ка’ Фоскари, Венеция

Невероятните аудитории на невероятния университет са самотни

Ася АСЕНОВА

Каква е разликата между преди и сега? Наложената изолация и морето от технологични постижения на дигиталния свят доведе до нашата видимост днес. Единствената ни видимост, в случая – виртуалната… Къде сме ние – никъде и навсякъде в същото време.
В онлайн изолатора или в кухнята на „Мудъл“, както го нарекоха приятели? Ето нашия виртуален лекторат във Венеция, преди и сега, който продължава да вирее между кухнята и изолатора, т.е. стаята за лекции.
От години се занимавам с електронно обучение, но аз също в работата си го използвам като съпътстващо нормалния процес средство. Днес обаче не разполагаме с нито една от своите нормалности. За нас, преподавателите, особена разлика няма. Виждам, че сме по-отговорни, отчитайки важността на ролята си в моменти като този, въпреки че не сме били свидетели на нещо подобно. Как ще се справим – зависи от нас самите! Ние сме преподаватели и дали ще преподаваме в реална аудитория, или във виртуална стая, бихме могли да решим само ние, в зависимост от средата, в която работим, от нашите приоритети и компетенции.
Нямам реални часове от 24.02.2020, но посветих всеки миг от дните и нощите си за идеята си, за работата си, за каузата си, на всичко онова, което ме вдъхновява, дава ми енергия и смисъл да продължавам да го правя.
За да имам тази готовност днес обаче, извървях дълъг път.
Ще се върна малко назад, в Софийския университет през
2012 – 2014 г., когато бях координатор на проекта „Интегриране на електронни форми на обучение в образователния процес по български език“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Ще спомена един-единствен резултат днес, който костваше много усилия, но роди www.ezik.bg – електронната платформа за български език. От 2016 г. ezik.bg се опита да излезе плахо извън пределите на България, да достигне до българските лекторати. От 2017 неговата база данни се разширява благодарение и на друг проект към ФНИ – „Европейска идентичност на българския език: в търсене на нови изследователски и методически подходи“. От един месец в него има и рубрика „Български училища зад граница“ с подготвени електронни курсове и реализирани онлайн часове вече за Българското неделно училище
„П. Яворов“ – Милано.
Какво се случи с ezik.bg преди повече от месец? Зарадва се на интерес, трупане на ресурси, обогатяване на базата данни. Възкръсна и началната идея от края на 2011, когато подадохме Проекта. Сега по същия начин очаква да подхрани хранилището си, потребителите си, гостите си. Всички колеги са добре дошли. Вече активно се работи, в т.ч. и по нови курсове, с разширена аудитория и някои модули, отворени за всички.
Първият от тях е „Тестове. Български език като чужд“, където вече е поместена голяма част от наличните до момента тестове. Целта е да се увеличават и използват от възможно най-широка аудитория. За влизането в този модул е необходимо да се регистрирате сами в платформата.
С Българското училище в Милано пък стартирахме съвместна инициатива за серия лекции, които се излъчват на живо във фейсбук страниците, а целият архив е достъпен на канала на училището в YouTube и на ezik.bg, в модул „Цикъл лекции“ на рубриката „Лекторати“. Той е отворен и за гости на платформата, така че тези лекции биха могли да бъдат полезни за всички лектори, учители, преподаватели и техните студенти, ученици, близки. Толкова много колеги и приятели откликнаха и приеха да участват, за което съм безкрайно благодарна.
Връщам се към изходната позиция, към лектората по български език в Университета Ка’ Фоскари във Венеция, където съм от учебната 2014/2015. Днес нямаме единствено реалните часове, остана ни всичко онова, което до 21.02.2020 съпровождаше лекциите, упражненията, разговорите ни. Липсват ни очите, усмивките, шегите, смехът – истинското усещане да сме заедно.
Останалото си върви под пълна пара. Студентите в Ка’ Фоскари отдавна разполагат с платформа и достъп до електронните варианти на курсовете, които посещават.
За вече напредналите използвам и друга електронна платформа – www.passbyhere.org, изготвена по проект International translation passport: developing effective functional practices for translation of different text types, по програма „Еразъм+“, в който Ка’ Фоскари имаше честта и удоволствието да участва.
Когато първите ми студенти напуснаха Ка’ Фоскари и Венеция, във „Фейсбук“ направих страница Caffè in bulgaro a Venezia, за да продължим да бъдем заедно всички, изучавали и изучаващи български език в Ка’ Фоскари. През страницата успявам по неангажиращ начин на практика да ангажирам и да поддържам вниманието и интереса. Приложението с тестовете дава възможност да се следят всички отговори, да се изведат тенденции в колебанията, за да се акцентира впоследствие върху тях. Това е възможно и в електронните платформи, така че тук ги провокирам по друг начин, през социална медия, до която прибягват студентите в свободното си време. За един лекторат са от изключително значение всички допълнителни стимули, така че се опитвам да използвам такива от най-различно естество.
С други думи, продължавам в същия дух, разширявайки кръга от онлайн лекции, допълвам ресурсите, практическите задачи и упражнения. И още толкова много има… Изпращам ви своите най-сърдечни поздрави от многоликата Венеция, сега тъжна и пуста. Надявам се тази ситуация да ни върне към основните човешки ценности, които пренебрегвахме и приемахме за даденост! Дано много скоро можем да видим отново усмивките си на живо, да чуем гласовете си, да се радваме на смеха си. Нека всички да сме най-напред здрави, да не спираме да вярваме… да продължим пътя си! Заедно, уверени, будни! Будителите тръгват първи…

Пълния текст четете в научното списание „Професионално образование“, бр. 2/2020,
издание на НИОН „Аз-буки“