Яна-Мария Милинкова – IX клас, III място
ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ – Сливен
Научен ръководител – Пенка Василева
В България сравнително късно започва регламентираното висше образование. Идеята за създаване на българско висше училище е актуална още по време на Българското възраждане, но съвсем логично тя се реализира едва след националното ни освобождение. Началото на висшето образование в съвременна България започва през есента на 1888 г. с откриването на Висш педагогически курс при Мъжката гимназия в София. През януари 1889 г. Висшият педагогически курс със закон се трансформира във Висше училище, а през учебната 1889 – 1890 г. в него се открива второ отделение — Физико-математическо. Това е и началото на университетското обучение по физика у нас.
През ХІХ и първата половина на ХХ в. в България физиката е разделена на експериментална и теоретична в учебната литература. Такова делене се наблюдава и при изграждането на физическите науки в университетското ни образование. Експерименталната физика е въведена първо в българските училища. Създаването на университетски курс по експериментална физика започва във Физико-математическия отдел на Висшето училище в София през 1889 г.
През 1890 г. преподавателският курс на експерименталната физика във Висшето училище се възлага на 29-годишния руски доцент по физика и математика Порфирий Бахметиев. Той идва в България по покана на министъра на народното просвещение Георги Живков. Получава българско поданство и от 1 октомври 1890 г.
започва да преподава физика на студентите. От началото на февруари 1895 г. е избран за професор и ръководител на Катедрата по експериментална физика и метрология. Пет години по-късно вече е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Порфирий Бахметиев е всъщност първият професор по физика у нас. В България той прави първите си експерименти в областта на анабиозата в нарочно създадена от него лаборатория, като охлажда тялото на пеперуда до преминаването ѝ в анабиотично състояние, а после я „съживява“, установявайки условията, при които това може да стане. Температурният праг, под който настъпва смъртта, той нарича „мъртва точка“. По-късно става първият учен, който предизвиква това явление у представител на млекопитаещите, като за целта провежда експерименти с прилепи.
Курсът по експериментална физика за студентите от Физико-математическия факултет за кратко е четен от Емануил Иванов (1889 – 1890), д-р Герчо Марковски (1891 – 1892)
и Марин Бъчваров (1892/1893 – 1898/1899).
През 1894 г. под ръководството на Бахметиев във Физико-математическия факултет се създава и Катедрата по експериментална физика. Приемник на Бахметиев и ръководител на тази катедра по опитна физика от 1909 г. до 1937 г. е д-р Ал. Христов. През 1937 г. Катедрата по опитна физика се оглавява от Георги Наджаков.
След Първата световна война, в Университета започва да се чете и кратък курс по опитна физика за сродните факултети (Медицински, Ветеринарно-медицински и
Агрономолесовъден). Краткият курс по опитна физика се води първоначално от д-р Александър Христов (1872 – 1951)
и Петър Пенчев (1873 – 1956). Впоследствие през 1927 г. за воденето на този кратък курс е избран доцент Георги Наджаков (1896 – 1981). През учебната 1938/1939 година курсът се поема от новоизбрания доцент по опитна физика Емил Джаков (1908 – 1978).
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg