БАН показва прототипи и научни разработки за внедряване в производството
Зина СОКОЛОВА
Целта на срещата „Наука за бизнес“ е да постави иновациите на първо място. Важно е българският учен не само да създава ново знание, но и да търси полезния ефект от него. Това заяви министърът на образованието и науката акад. Николай Денков при откриването на второто издание на форума „Наука за бизнес“, организиран от Българската академия на науките и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).
Трябва да фокусираме нашите усилия и да инвестираме в иновации, тъй като сме закъснели много в тази област..
Процесът на превръщането на науката в реален бизнес е от изключително значение, ако искаме България да стане конкурентоспособна. Повечето държави, които са на върха по иновативен растеж, са осъзнали това отдавна, за да започнат методично да инвестират в този процес. И днес се радват на плодовете на труда си, подчерта в приветствието си министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Според него форумът допринася за това бизнесът да търси българската наука, за да създава продукти, а от друга страна – българската наука да е по-смела и да вярва в изобретенията си. И да започне да прави технологичен трансфер в компании, които да се състезават на световната сцена с иновативните корпорации.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски каза, че науката е незаобиколим фактор в съвременното общество за икономика, основана на знанието. И подчерта, че в този смисъл науката в България е длъжник на обществото и бизнеса. Срещата тази година е разширена и дава възможност на бизнеса да каже от какво има нужда, допълни още той.
Преди учени от БАН да демонстрират свои разработки с потенциал да се превърнат в успешен бизнес, д-р Бойко Таков – изпълнителен директор на ИАНМСП, покани представители на бизнеса да представят пред академичните среди реалните нужди от иновативни разработки за разрешаване на конкретни казуси от своята дейност.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите подчертаха, че селското стопанство може да бъде необятно поле за иновативни разработки. Предизвикателството, което те отправят към академичната общност, е създаването на научно-приложна технология, която да представ-
лява система за дистанционно проследяване състоянието на зърното при съхранение в плоски складове. Редица малки и средни земеделски производители, които нямат възможност да съхраняват своята продукция в силози, правят това в плоски складове.
В момента у нас няма технология, с която да се следи състоянието на зърното в дълбочината на съхранявания куп. Производителите сега могат да контролират само температурата и влажността, което не е достатъчно. В средата на купа много често започват процеси на развала на зърното вследствие на микроорганизми или намножаването на неприятели. И това обикновено се установява, когато производителите почват да товарят зърното, за да го транспортират. Тогава е много късно да се реагира и да се вземат мерки, а качеството на зърното е компрометирано. Затова от Асоциацията търсят решение, с което да се следят процесите на развала постоянно. Според тях това може да се осъществи с помощта на датчици, поставени на различни места в купата със зърното.
Данните от тях да се обработват и на фермерите да се предоставя информация по достъпен за тях начин – например като мобилно приложение.
Темата за съхранението представят на вниманието на научната общност и от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Производството на възобновяема енергия вече е достатъчно ефективно, за да бъде най-евтиният източник на енергия на пазара. Но съхранението на енергията е проблем и това дава широки възможности за иновации с добавена стойност. Става дума за стационарното съхранение на енергия, което е свързано с добавянето на стойност към производството на възобновяема енергия. В България има натрупана сериозна научна експертиза в сферата на електрохимията – едно от водещите научни полета за развитие на иновации за приложение в зелената енергетика. Предизвикателството, което отправят от Асоциацията, е свързано с намирането на различни видове електрохимии за батерии, които могат да конкурират на подходяща цена водещите в това отношение технологии. Много важен въпрос е и рециклирането и утилизацията на всички тези различни електрохимии.
България е известна с производството на розово масло – то е еквивалент за световно качество, припомнят от Националната асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика. През последните години обаче има затруднения с веригата за доставки и с влагането на розово масло в крайни продукти – основно парфюмерийни и козметични. Има възможност за разработка на продукти, които са с доказана биологична активност като хранително-вкусови и фармацевтични продукти. Добър пример в тази посока е влагането на блатно кокиче в нивалина или на белия трън – в карсила. Тоест има потенциал българското розово масло да бъде влагано в много повече продукти, отколкото досега. Това ще доведе до разширяване на пазарното ни присъствие в международен план. По този начин ще се повиши и експортният потенциал, ще се подпомогнат малки и средни предприятия, които се занимават с това производство.
А потребителите ще ползват повече иновативни натурални продукти. Българското розово масло е един от примерите, че България има природни дадености. Но имаме и други етерични масла – страната ни е на първо място по износ на лавандулово масло, където също има поле за разработки на иновативни продукти. Затова от Асоциацията апелират българската научна мисъл да бъде ангажирана с тяхното разработване.
От „Аутомотив клъстер България“ говориха за бързото навлизане на електромобили, което се случва много по-бързо от планираното. Автомобилната индустрия се сблъсква вече с много сериозни проблеми, свързани основно с недостига или неефективното използване на материали. В момента фокусът е върху теми, свързани с електрическата мобилност, като предизвикателствата са три. Първото е създаването на инфраструктура от бързозарядни станции, където има необходимост от нови разработки – това е една от най-горещите теми в автомобилната индустрия. На второ място е създаването на нови типове батерии, които да съхраняват повече енергия. На трето място е въпросът с рециклирането на тези батерии – в света се произвеждат вече 100 млн. автомобила годишно. А в природата няма толкова полезни изкопаеми, които могат да удовлетворят търсенето на батерии.
След като бизнесът зададе „домашно“ на науката, изследователи от различни научни направления в Академията представиха успешно реализирани проекти и научно-приложни технологии, готови за внедряване. Демонстрирани бяха интегрирана система за дистанционно определяне състоянието на земеделски посеви; използване на биовъглен от земеделски отпадъци за подобряване качествата на посевите; електродни материали за натриево-йонни батерии; керамичен акумулатор; тактилен термометър за незрящи с приложение в бита и др.
По време на форума бяха показани и прототипи, сред които системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия, автономен дирижабъл и робот за UV дезинфекция, както и свръхнеомокряеми въглеродни сажди като функционален активатор на човешки сперматозоиди.
Приложимостта в практиката
Какво е посланието на този форум? Трябва ли науката да стане „по-делова“? С тези въпроси се обърнахме към министър Николай Денков.
„Науката трябва да си остане наука – т.е. да създава ново знание. Но освен това трябва да стане и полезна и резултатите, до които достига, да се използват в различни области – коментира акад. Денков. – Видяхме прекрасен пример, при който химическата наука може да се използва, за да се увеличи животът на акумулаторите, в презентацията за добавки към електролита на оловно-киселите батерии. В момента това е най-ключовият въпрос по отношение използването на възобновяеми енергийни източници. Те вече са евтини, но енергията, създадена от тях, трябва да се съхранява. Така че енергията, акумулирана през деня, когато е слънчево, да може да се използва вечерта. Такива нововъведения дават технологично предимство и позволяват да се удължи животът на акумулаторите. Те могат да се произвеждат в България, може да се прави кооперация с чуждестранни фирми. Това е прекрасен пример за приложение на науката в практиката.
Науката е длъжник на обществото в този смисъл, че има натрупано много научно знание. То може да намери повече приложение, но това може да стане, когато се срещнат двете страни – бизнесът и научните работници. Затова е важно и двете страни да търсят такива срещи. Бизнесът да казва какви са неговите големи проблеми, и така да насочва усилията на учените. А те, на свой ред, да представят какво знаят повече от колегите си по света, за да дадат идеи за иновации, които да се приложат в българския бизнес.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg