Музиката е любовта, която съпровожда Веско Ешкенази през целия му житейски и творчески път. Музикалното му семейство е най-силната благословия за природния му талант на цигулар, достигнал най-изящните висоти на своето майсторство.
Вече 24 години маестро Ешкенази е концертмайстор на знаменития Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам, чиято престижна сцена е споделял с Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Алексис Вайсенберг, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович и под диригентството на Марис Янсонс, Бернард Хайтинк, Рикардо Шайи, Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Карло Мария Джулини, Сейджи Озава, Емил Чакъров. Световното признание не закъснява – през 2016 г. заедно с оркестъра е номиниран за награда „Грами“ в категория „Най-добри оркестрови записи“ за изпълнението на Петата симфония на Сергей Прокофиев.
В личния му музикален свят има запазено място за божествените ноти на Моцарт и симфониите на Густав Малер, придаващи характерния облик на Концертгебау оркестъра – прочут като един от най-виртуозните изпълнители на тази музика.
На 18 март 2024 г. столичната зала „България“ посреща талантливия цигулар
и концерта от националното му турне „В света на музиката“, заедно с Вероника Тодорова (акордеон) и под диригентството на маестро Георги Милтиядов. Ще звучат Пиацола, Енио Мориконе, Джон Уилямс, Петко Стайнов, Michael Jackson, Queen и още.
За уроците на музиката, даровете на таланта и задълбочената работа на музиканта със самия себе си, маестро Веско Ешкенази в специално интервю за в. „Аз-Буки“.
– Г-н Ешкенази, кои бяха най-големите ви вдъхновители, хората, въвели ви в света на музиката?
– Най-голям вдъхновител беше моето семейство, в лицето на родителите ми. Майка ми и баща ми са професионални музиканти, днес вече пенсионери, но хора, които цял живот са били посветени на музиката. Баща ми много дълго време беше първи кларнетист на Софийската филхармония. Майка ми години наред беше виолистка в Софийската опера.
Голяма е заслугата и на моята баба, която много настояваше всичките ѝ внуци да свирят на цигулка. Това са първите ми вдъхновители и хората, насочили ме към цигулката.
– Маестро Влади Симеонов ви избира за концертмайстор на Филхармония „Пионер“, когато сте 11-годишен ученик в НМУ „Любомир Пипков“. Спомняте ли си емоциите, с които тогава приехте тази висока чест?
– Честно казано, тогава з не знаех какво означава да бъдеш концертмайстор. По време на една репетиция професорът ме настани на първия стол на оркестъра и ми каза: „Ще водиш оркестъра!“. Спомням си, че бях малко дете и краката ми не достигаха до пода от стола, на който седях. После малко по малко, под ръководството на маестро Симеонов разбрах какво означава да си първи цигулар на оркестър.
С Филхармония „Пионер“ свирих и като солист – и в България, и на турнета в чужбина. Професорът бе първият, която всъщност ме въведе в тази професия, човекът който ме насочи към това, което правя и до ден-днешен.
– От 2000 г. сте концертмайстор на знаменития Кралски Концертгебау оркестър – Амстердам. От висотата на този опит, каква е отговорността, която носите?
– Много са аспектите на тази професия, а отговорността е голяма. Първият аспект, разбира се, е свиренето, което трябва да е ниво – поддържането на формата на един цигулар е много сложна дейност, свързана с изключителна дисциплина и часове задълбочена работа със себе си. Другият аспект се отнася до кондицията и комуникацията в оркестъра – как функционират музикантите, дали са мотивирани.
Много са характеристиките, особено когато говорим за един от топ оркестрите в света, какъвто е Кралският Концертгебау. Приемането на нови членове в оркестъра също е много важен процес – аз съм във всяка комисия и с радост участвам вече дълги години.
– Кои са учителите и менторите, оставили най-ярка следа у вас, и какви качества ви помогнаха да изградите?
– Първо трябва да спомена Ангелина Атанасова, при която съм учил още в училище и след това в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Проф. Петър Христосков е другият важен за мен преподавател, при когото учих в Консерваторията, както и проф. Ифра Нийман от „Гилдхол скуул“, Лондон, където направих моята специализация. Това са учителите, които са ми дали страшно много.
За професор Нийман трябва да кажа, че беше човекът, който ме изгради като музикант, в най-важната фаза от формирането на един професионалист. Това беше моментът, в който на преден план излиза въпросът – дали можеш да достигнеш най-високите позиции като музикант, което той направи с мен. Накара ме да повярвам, че човек може да учи винаги – т.е., че не е достатъчно само да се научиш да свириш добре на цигулка, а трябва да се изградиш и като музикант, което е най-сложното и важно нещо за нас. Именно на проф. Нийман са думите, които винаги ще помня:
„Не се главозамайвай, ти си толкова добър, колкото последното ти изпълнение!“.
Беше по повод едно мое свирене още по време на първата ми година от специализацията в „Гилдхол скуул“. Получих най-високите оценки и бях силно зашеметен от това, а той ме дръпна настрани и ми каза: „Много хубаво свири, чудесно беше всичко, само че внимавай – защото когато веднъж си успял да свириш по този начин, трябва да можеш да продължиш да го правиш, и най-вече да го надграждаш“. Тогава ми се стори направо стряскащо, но от позиция на времето и мястото, на което съм в настоящия си житейски момент, разбирам какво е имал предвид проф. Нийман.
– Каква е личната ви формула за успех – как си партнират талантът и упоритият труд в музиката?
– Мисля, че за да може талантът да изгрее, трябва да се усъвършенствани техниката, подготовката, а те изискват много време, труд и дисциплина. Не можем да разгърнем таланта си достатъчно добре, ако не сме вложили много труд. Това е моята формула за успех.
– Като ученик сте запленен от музиката на Кралския Концертгебау оркестър, а на 29 години ставате негов концертмайстор. В какво вярвате повече – в съдбата или в силата на волята?
– Това е труден въпрос… Вярвам и в двете – има съдба, но дисциплината и силата на волята са може би определящи, защото при едни или други обстоятелства аз успях да бъда в Холандия в правилното време, на правилното място. Така се случи – това е съдба. Но самото спечелване на мястото като концертмайстор на Кралския оркестър беше резултат от много дълги години труд преди това. Може би двете неща вървят ръка за ръка и сами по себе си са важни.
– Качеството, на което най-искрено се доверявате като музикант?
– Имам огромен страх от това, да не съм подготвен за нещо, да не съм вложил нужните часове труд. Знам, че ако не съм се подготвил технически и психически за едно изпълнение, няма да мога да дам на публиката това, което искам. Мисля, че работата и подготовката са моите най-силни качества като музикант. Нека кажем така – талантът е свише, а подготовката и работата са от стъпил на земята човек.
– Какъв учител е музиката във вашия живот – какво ви дава и от какво ви лишава?
– Музиката ми е помагала да преодолея много трудни житейски моменти. Тя дава онзи „изход“ от действителността, от който понякога всеки човек има нужда. Дала ми е много различен поглед върху живота и света, за което съм толкова щастлив и признателен.
Всеки ден, всеки миг, посветен на музика, ме изпълва с благодарност, че това е моята професия.
Музиката ми е дала полета на духа, който човек може да изпита по време на концерти. Това чувство е особено трудно да бъде изпитано в реалния живот.
– Как цигуларят и неговата цигулка постигат съвършеното звучене? Прилича ли това на любовна история, или е или нещо по-прагматично?
– Цигулката „Гуарниери дел Джезу“, на която свиря, е създадена през 1741 г. , в златния период на майстора в Кремона. Тази цигулка е наистина един от най-съвършените инструменти, които някога са създавани. Много съм благодарен, че от дълго време свиря на нея и че си партнираме в живота и на сцената.
Връзката е много силна, почти като с жив човек – понякога сме много, много дълго време заедно и имаме нужда да се разделим. Любовта е много голяма – знам какво мога да очаквам от нея, и тя знае какво може да очаква от мен. Наистина почти човешки отношения – силни и красиви.
– Каква роля има според вас музикалното образование за подрастващите деца и учениците?
– Ролята на музикалното образование е изключително важна и постоянно трябва да се надгражда. Защото децата имат нужда да видят или поне да усетят красотата на изкуството във всичките му проявления – музика, живопис, всичко. Много е важно този свят да им се разкрие в ранна възраст, за да могат да са закърмени с изкуството. По-късно те или ще изберат да следват този път, или не – това няма значение.
Въпросът е, че са се докоснали до една жива магия, а това е изключително важно за подрастващите.
Мисля, че по този въпрос се прави недостатъчно в много държави, не само в България, а инициативата се оставя повече на самите деца и на родителите. Според мен запознаването на децата с изкуството би трябвало да има специално отношение и място в съвременното образование.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg