Сключването на трудов договор със срок за изпитване е обичайна и широко разпространена практика при започване на нова работа. Тази практика, въпреки че улеснява както работодателите, така и работниците, носи със себе си някои скрити рискове, които често се подценяват.
Главната особеност на трудовия договор със срок за изпитване е, че по време на този срок
страната, в чиято полза е уговореният срок, може да прекрати договора без предизвестие
и до изтичането на уговорения срок. Това право може да бъде упражнено
по всяко време без необходимост за мотивация или обяснение
от страна на работодателя или на работника или служителя. Достатъчно е това да бъде изразено ясно и недвусмислено в писмена форма.
Въпреки че тази практика може да се възприеме като улеснение за работодателя, тя създава несигурност и нестабилност за работника.
Прекратяването на трудовия договор по време на срока за изпитване не подлежи на обжалване.
Това означава, че работникът няма да успее съдебно да защити своите интереси и да спечели съдебна жалба срещу решението за прекратяване на договора, дори ако счита, че то е незаконно или несправедливо.
През време на срока за изпитване
работодателят може да уволни работника или служителя, докато той ползва законоустановен отпуск,
напр. отпуск по болест, в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган.
Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на:
– работодателя – когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа;
– работника/служителя – когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат;
– в ползва и на двете страни.
В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Това означава, че през време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят могат да прекратят договора по своя преценка.
Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца,
а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване е до един месец. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен, учебен, поради болест и др.) или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване. Такъв случай е налице, когато например секретарка в една фирма премине на длъжността счетоводител. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.
Справка:
чл. 70 от Кодекса на труда
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg