Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
История
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
История
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2026 Брой 23, 11–17.06.2026 г.

Гл. ас. д-р Ивайло Начев прави връзка с 14 000 радиолюбители от о. Ливингстън

Стела Маринова от Стела Маринова
15-06-2026
в Брой 23, 11–17.06.2026 г.
A A
Снимки Личен архив

Д-р Ивайло Начев е главен асистент в Катедра „Радиокомуникации и видео технологии“ в Техническия университет в София. Ръководител е и на радиоклуба към Университета.

За втора поредна година – в  33-тата и 34-тата мисия, той участва в Българската антарктическа експедиция с проекта „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“. Проектът е партньорство между Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория при БАН, ТУ – София, и ВВУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна.

Паралелно с научната си работа Ивайло Начев осъществява и радиовръзки с радиолюбители от цял свят, използвайки преиздадения за периода на експедицията инициал LZ0A – радиолюбителска позивна на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.

Като радиолюбител и отговорник за радиоклуба на Техническия университет, който преди години е правил връзките с Антарктида, гл. ас. Ивайло Начев решава да възобнови радиовръзката от о. Ливингстън.

След 19 години пауза любителското радио се завръща, а неговият оператор прави връзка с около 14 000 радиолюбители.

Всички те ще получат радиолюбителски QSL картички – потвърждение, че радиолюбител с инициал на базата LZ0A – LZ за България, нула за антарктически станции, А от Антарктида, е направила връзка с друг радиолюбител.

Събеседникът ми отбелязва, че става дума за активация (когато човек отиде на дадено място и работи от това място), а не за специална радиолюбителска експедиция (когато човек отива със сериозно оборудване специално да прави радиовръзки). Начев пътува с оборудване, което всеки радиолюбител използва у дома си.

„Направих го от любов към хобито си. Възможността да си оператор от антарктическа база, е уникална. Този тип редки станции са интересни за радиолюбителите и всеки се опитва да се свърже с теб. Говориш с много хора и обогатяваш опита си като оператор“, споделя гл. ас. Ивайло Начев.

Преди години на базата винаги е имало радист, който осигурява връзката от Антарктида към света и обратно. Чрез комуникация на къси вълни се е осъществявала връзка с България, със съседни антарктически бази, с минаващи покрай базата кораби, с центрове за координация в Южна Америка. „Негова задача е била да получава прогнозите за времето, за да се планира работата. Обикновено радистът е бил и радиолюбител и е правил и радиолюбителски връзки, каквито аз правих тази година“, обяснява събеседникът ми.

Един път в седмицата в радиоклуба на Техническия университет се събирали и близките на полярниците и правили връзка с Антарктида. След петнадесетата експедиция поради напредването на технологиите и появата на сателитните телефони и по-модерните начини за комуникация този вид комуникация бива изместен.

Първата година, когато Начев участва в 33-тата мисия, не е подготвен да възстанови връзката. Когато разбира, че ще участва и в 34-тата мисия, подема инициативата този път да го направи.

„Получих съдействие и подкрепа от Техническия университет. Националният център за полярни изследвания одобри идеята и изкарах документи, които са необходими за излъчване от антарктическата база, тъй като има сериозни регулации за използване на радиочестотния спектър“, обяснява той.

Когато най-дългогодишният радист – Данчо Янков, известен в България като Данчо Радиста, научава за идеята, той също помага на Начев и му дава практически съвети. Янков е бил радист на базата от 4-тата до 15-ата експедиция. Последната радиовръзка е била при неговия наследник Димитър Райчев, който по време на петнадесетата експедиция сменя Янков.

Радиолюбителят обяснява, че колкото по-рядко на дадено място има активация, толкова по-желано е то.

„Според присъствието на о. Ливингстън в различни бази данни мога да заключа, че е в топ 50 от желаните дестинации. Ако има активации всяка година, няма да е толкова предпочитано“, разяснява главният асистент в Техническия университет.

Събеседникът ми работи на два режима. Около 40% от връзките са на телефонен, а останалите – на дигитален.

„В часовия диапазон, определен за радиовръзка, започвам да викам CQ Lima Zulu Zero Alpha (LZ0A). Това означава, че моята станция вика всички и хората започват да отговарят. Най-често казвам техния инициал. Разменяме си служебна радиолюбителска информация и завършваме връзката“, разказва Начев. Други радиолюбители го питат какво е времето, как са, върви ли работата, изпращат поздрави до цялата база. Ако някой е чел за проектите на базата, се интересува за работата по конкретен от тях.

Сред по-запомнящите се разговори е с мъж, който е бил на круиз в групата на Шетландските острови, както и с радиолюбител, който през 90-те години е бил радист на Кинг Джордж и дава съвети на Начев.

Сред най-настоятелните да говорят заедно и с най-много реализирани връзки е белгиец.

„По обратния път той на няколко пъти се свърза с мен, за да ме пита добре ли върви пътуването, как се чувствам. Радиолюбителите не се интересуват само от това да направят връзка с даден радиолюбител. Самото общество е задружно. Общността на радиолюбителите от България също е щастлива, че се дава гласност на това хоби“, казва събеседникът ми.

На връщане към България има кратък престой в Комодоро Ривадавия, Аржентина. Ас. Начев успява да отиде до радиоклуба в града.

„Посещението ми беше като събитие за хората там. Бяха впечатлени, че радиолюбител, който се връща от Антарктида, отива да ги види. Обменихме радиолюбителски истории. Разказахме си какви са регулациите в различните страни, как привличат по-млади радиолюбители“, споделя с усмивка той.

Допълва, че хората, с които се запознава там, му казват, че ако е в Патагония или в Аржентина и има проблем, винаги може да им се обади. „Същото важи и за тях. Ако в България някой техен член закъса, ние си помагаме. Радиолюбителите си помагат и извън хобито“, посочва главният асистент в Техническия университет.

Споделя, че участието му в мисията е мотивирало и студентите. Като свърши часът, остава и им отделя колкото време е необходимо. „Тази година получавам повече въпроси спрямо миналата. Те са от „Видяхте ли пингвини“ до „Как насочихте антените“, „С коя държава направихте връзка“, както и относно техниката на проекта“, казва Начев.

По време на упражнения той показва и събраните данни. Когато са на тема, свързана с антени за спътникови комуникации, прави аналогия с антените, които са използвани за изследванията на Антарктида. „Интересно им е, защото студентите виждат в какви други сфери има приложение материалът, който усвояват“, допълва събеседникът ми.

Има студенти, които правят дипломни работи при него.

Проектите им са свързани и с нещата, които е показал за научния проект на Антарктида.

„Един студент иска да направи антена за мониторинг на слънчеви събития. Ако я направи добре, ще я произведем и ще я тестваме. За него това е мотивация, че работата му ще се използва“, посочва главният асистент.

Ръководителят на радиоклуба към Техническия университет споделя, че в него са добре дошли не само възпитаници на висшето училище, а и други ентусиасти. Идват студенти от други университети, както и ученици от техническите гимназии със свои учители, за да видят на практика как се случват радиовръзките.

„Вратите на радиоклуба са широко отворени за ученици и ентусиасти. Предоставяме възможност да се пробват и тези, на които това не им е хоби. Имаме и възрастни членове на радиоклуба, които са останали от едно време като студенти в Техническия. Създава се общество, което си помага. Има и приемственост“, казва Начев.

Посочва, че среща мотивирани деца, които сами напредват. Те идват 4 – 5 пъти в клуба, след това ги няма два месеца и се връщат научили морзовия код и искат да работят с морзов ключ.

По случай 80-годишнината на Университета радиоклубът прави специален опознавателен знак и е отличен с грамота от Американската асоциация на радиолюбителите, че за по-малко от шест месеца успяват да направят потвърдени радиовръзки със сто държави.

 

Колективът нарича проекта, по който ас. Начев работи, първия български астрономически полярен проект.

Събеседникът ми обяснява, че полярните райони са чувствителни към процесите от Слънцето, което ги прави естествена лаборатория за подобни изследвания. Данните, събрани по време на експедицията, помагат за по-доброто разбиране на т.нар. космическо време и неговото отражение върху комуникациите и технологиите на Земята.

„Хванахме изключително редки слънчеви изригвания и детектирахме рядък феномен на радиочестотна слънчева буря в периода 16 – 19 януари. При публикуване на данните ще имаме и своя научен наблюдателен принос в науката за космическо време“, посочва ас. Начев.

Учените изследват широк радиочестотен спектър. Но защо го правят на Антарктида? В радиочестотния спектър технологиите, които използваме в ежедневието си, излъчват сигнали. В населени места улавянето на слънчеви събития, подобни на слънчевите изригвания, може да не се осъществи.

„На Антарктида няма индустриален шум, няма коренно население. Радиоспектърът е изключително чист и е перфектно място за приемане на сигнали. Базата ни е като открита радиолаборатория за измервания“, посочва Начев.

Екипът прави и изследвания на земното магнитно поле, за което е характерно, че има постоянни изменения, но в малък диапазон. „Интересното е в какви рамки са колебанията по време на слънчевите изригвания и геомагнитните бури – дали по време на геомагнитните бури колебанията са малки, или по-големи и при какви слънчеви изригвания и избухвания се променят. С тези наблюдения ще допринесем и за познанията за слънчево-земна физика“, обяснява събеседникът ми.

Събраните данни ще допринесат за създаването на модели за прогнозиране на геомагнитни бури. „Слънцето се изучава от хиляди години, но с подобни  чувствителни системи се изследва в последните 150 – 200. Времето, за което имаме познания за Слънцето, не е достатъчно, за да се създаде модел за прогнозиране на неговата природа. Всички събрани данни, в глобален мащаб, допринасят за това“, посочва Начев.

 

Your Image Description

Свързани статии:

В Българската академия на науките се състоя заключителното събитие по Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“Родни учени с мащабно изследване на заплахите за жизнената среда в България В Института по полимери разработват продукт, който да защитава пчелите Студенти с престижни награди Студенти испанисти четоха собствени преводи на стихове на конференция в НБУ

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: гл. ас. Ивайло НачевНаукао. ЛивингстънполярниципроектирадиорадиовръзкарадиолюбителистудентиТехнически университет - София

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Професионалната гимназия по селско стопанство в Попово превръща земеделието във високотехнологична професия

Следваща статия

Танцова и арт формация „Софистик-Живо“ учи децата да бъдат щастливи и уверени

Следваща статия
Елина Топалска: „Младите хора се нуждаят от витамини за душата си“

Танцова и арт формация „Софистик-Живо“ учи децата да бъдат щастливи и уверени

Училището в Караджово празнува с кауза

Училището в Караджово празнува с кауза

ДГ „Пчелица“ в Казанлък създаде химн по проект на МОН

ДГ „Пчелица“ в Казанлък създаде химн по проект на МОН

Последни публикации

  • Сп. „История“, книжка 2/2026, година XXXIV
  • Сп. „История“, книжка 1/2026, година XXXIV
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ, ГОДИНА XXXIII, 2025
  • Сп. „История“, книжка 6s/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 6/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 5/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 3/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 2/2025, година XXXIII
  • Сп. „История“, книжка 1/2025, година XXXIII
  • Годишно съдържание на сп. „История“, 2024 г.
  • Сп. „История“, книжка 6/2024, година XXXII
  • Сп. „История“, книжка 5/2024, година XXXII
  • Сп. „История“, книжка 4/2024, година XXXII
  • Сп. „История“, книжка 3/2024, година XXXII
  • Сп. „История“, книжка 2/2024, година XXXII
  • Сп. „История“, книжка 1/2024, година XXXII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНО СПИСАНИЕ „ИСТОРИЯ“
  • Сп. „История“, книжка 6/2023, година XXXI
  • Сп. „История“, книжка 5/2023, година XXXI
  • Сп. „История“, книжка 4/2023, година XXXI
  • Сп. „История“, книжка 3/2023, година XXXI

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Цели и обхват
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"