Маестро, най-напред минаваш оттук

Училищата по изкуствата преодоляват и демографската криза и конкуренцията. Всички училища по изкуствата са готови за започване на новата учебна година, казва Румен Джуров – държавен експерт в дирекция „Съвременно изкуство и художествено образование“ в Министерството на културата. Изработени са учебните планове, предстои и методическо съвещание с директорите.

„Само на няколко места, като с. Кунино, Котел и с. Широка лъка, все още има свободни места за нови ученици. Но сме уверени, че до 15 септември паралелките ще бъдат запълнени. Наредбата позволява да се прави и допълнителен прием, когато има незаети бройки“, коментира Джуров. В Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, област Враца, има две специалности – „Скулптура“ и „Каменоделство“. За тях приемът е съответно след VII и след VIII клас. Това е единственото по рода си училище у нас и на Балканския полуостров и едно от трите подобни в Европа. Създадено е през 1921 г. със съдействието на родения в с. Кунино Константин Томов, който е министър в правителството на Александър Стамболийски, и на чешкото каменоделно училище в Хоржице. Освен демографския проблем и изкуственото задържане на ученици в други училища, влияние оказва и масовото ориентиране на родители и ученици към „по-лесни“ специалности – като чужди езици и компютри. Тази година в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел са се записали 30 ученици повече от предходната, съобщи помощник-директорът Петър Аркалиев. Паралелките за народни песни, които съществуват от 1974 г., както и тези за народни танци, които са от 1998 г., отдавна са препълнени. Няколко свободни бройки има само в класовете за народни инструменти, които се изучават от самото създаване на училището през 1967 г. – кавал, гайда, гъдулка и тамбура. От миналата година има прием и за акордеон. От 2 години няма прием единствено в специалността „Лютиерство“ – за изработка на български народни музикални инструменти, открита през 1994 година. „Има увеличаване на броя на кандидатстващите и приети при нас ученици – казва Стоянка Тенова, директор на Националното училище по фолклорни изкуства в с. Широка лъка. – В условията на демографска криза това никак не е малко постижение. Но в някои училища се прилагат различни методи за задържане на учениците и подобни явление ще има, докато съществува системата на делегираните бюджети. Тя превръща учениците във ваучери. Гледаме на тях като на банкноти. Не се мисли кое е най-добро за детето.“

Четете повече в бр. бр. 35, 27 август – 2 септември 2015 г.

Свързани статии:

Науката изследва мотивацията на учениците Докъде с образователния гурбет? Къде под мишница с таз малка книжчица… Феномен ли е за Европа средищното училище