Родителите често използват екраните вместо „безплатна детегледачка“
Екатерина ТРАЙКОВА, логопед
Технологиите са проводник на знания, комуникация и информираност, но могат да имат и своето отрицателно влияние върху интелекта, социалния живот и езиковото развитие на детето.
Да си признаем честно, понякога телевизорът/таблетът/телефонът е и наш помощник – децата са заети с нещо и така не ни пречат, докато вършим домашните си задължения или искаме малко да си починем след напрегнатия работен ден. До какво обаче води това?
По данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5 години прекарват пред екрана 28 часа седмично, т.е. около 4 часа дневно. Това „безобидно“ забавление напълно устройва не само детето, но и родителите. Но крие сериозни опасности. Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“, всъщност ни излиза доста солено. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират, и с умението им да се наслаждават на настоящето.
Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен. Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните ефекти от устройствата. След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая. Защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулацията на видеоигрите. Преди децата да навършат 3 години, „интерактивните екрани“ могат да имат негативно отражение, което се изразява в наднормено тегло, по-късно проговаряне, дефицит на внимание и липса на интерес към околния свят.
За децата до две години е абсолютно противопоказно да гледат телевизия и да използват всякакви електронни устройства и занимания. Използването им вреди на развитието и най-вече засяга речта и говоренето.
В тази възраст детето се нуждае от физически контакт и жива комуникация, защото това е периодът, в който се формират навиците за говорене. А какво получават от телевизора, таблета или телефона? Получават еднопосочна реч, която ги приканва към слушане, но не и към говорене. Те трупат речников запас, но не знаят как да го използват.
За развитието на речта в бебешка възраст е нужно майката, когато прави нещо, да говори и да обяснява за него на детето, т.е. да онагледява това, за което се говори, като в същото време детето е участник в тези действия.
Филмите влияят отрицателно и на слуховото внимание и речевата памет. Думите по телевизията се променят много бързо и са хаотични, което не стимулира детето да слуша и да ги запомня. За такова дете впоследствие става трудно да слуша, когато някой му чете книга; да изпълнява устни указания. Като цяло, нарушава се възприемането на речта.
Коя възраст
е подходяща
за запознаване на децата с технологиите?
За жалост, все по-често виждаме бебета да вторачват поглед към екрана. Под претекст, че иначе не иска да яде например, а майката междувременно подава лъжичка след лъжичка и сменя видео след видео. Това е прекалено и дори безотговорно. За това има играчки. Ясно е, че никоя от тях няма да спечели внимание, ако наоколо има дигитално устройство, което мига, свети, издава звуци и т.н. В ръцете на родителите е какво да позволяват, какви граници да поставят.
Не е нужно да изолираме децата си от технологиите, но е разумно да ги въвлечем в този „нов свят“, когато са около 5 – 6-годишни, и то със силно регламентирано използване. Освен това добре е да останем близо до тях, за да знаем кои сайтове посещават, какви игри играят, какво се случва в мобилните им устройства.
Има разлика между това, което наричаме естествени билингви, и ранното чуждоезиково обучение. Когато в семейството на детето общуват на два различни езика, за него е ествествено да усвои и двата едновременно. Но при ранното изучаване на чужд език, преди детето да овладее родния си език, е различно. По принцип ранното изучаване на чужд език не е добра идея – става дума за децата до 3 – 4 години. Ранното изучаване на чужд език се препоръчва само в случаите, когато семейството заминава да живее в чужбина. Но не е ествествено да се изучава чужд език посредством гледането на телевизия или клипчета. Според много родители така децата овладяват голяма част от речника си на чуждия език. Езикът е многопластов и не е само определен брой думи, които можем да кажем.
„Телевизионните деца“
„Консултирах 3-годишно дете, което по никакъв начин не влизаше в контакт с хората наоколо и не реагираше на реч. Родителите не ми съобщиха за нищо, което да наведе на мисълта за грешки в отглеждането му. След като направихме всички необходими медицински изследвания, се оказа, че физиологично на детето му няма нищо, а неврологът бе препоръчал да направят изследване за аутизъм. Аз също обмислях да ги насоча към детски психиатър. И тогава се случи чудо – в стаята до нас започна час по английски език и когато чу първите звуци на детска английска песничка, детето се оживи, започна да пляска с ръце и да изразява бурна радост. Започнах да говоря с него на английски език и се оказа, че детето чудесно ме разбира. Това, което не разбираше, беше български.
После стана ясно, че детето е отгледано от Baby TV още след раждането. Всеки ден, по цял ден. Майка му не беше сметнала за важно да ми сподели, че детето ѝ живее пред телевизора. Когато ѝ казах, че е необходимо да изключи всички устройства, ме погледна с негодувание и ми каза: „Ама той се сърди и плаче. Той просто е аутист!“.
А детето не беше…“
Нали седящото пред телевизора дете постоянно слуша реч. Нима чутата реч не способства за речевото му развитие? Каква е разликата кой говори с детето – възрастен или герой от анимационен филм?
Разликата е огромна! Речта не е подражание на чужди думи и не е запомняне на речеви щампи. Овладяването на речта в ранна възраст се случва само чрез непосредствено общуване, в диалог. По този начин се включват не само слухът и артикулацията, но и действията, мислите и чувствата. За да проговори детето, е необходимо речта да бъде включена в конкретни практически действия, така че то да има реални впечатления и общуване с възрастни. Речевите звукове, насочени лично към детето, които не предполагат отговор, не го докосват, не го подтикват към действие и не предизвикват образи, остват „пусти“ звукове. Съвременните деца в повечето случаи общуват за кратко с възрастните. Много по-често те общуват с телевизора. Но речта, излизаща от екрана, остава като трудно преработен набор от чужди звукове. Ето защо децата предпочитат да мълчат, а се изразяват с викове и жестове.
Информационният поток, идващ от екрана, превишава възможностите на детето да го възприеме и самостоятелно да го преработи. То често не може да установи връзка между изображението и чутия текст. Понижава се любознателността му и то става пасивно. В много от детските филмчета, а и в рекламите са използвани ярки цветове и резки звуци, които оказват негативно влияние върху детската психика. Намалява нагледно образното мислене, характерно за децата в тази възраст, и се снижава обемът на паметта им.
Допреди няколко години нарушенията бяха основно артикулационни. Днес случаите стават все по-тежки. В последно време педагозите отбелязват, че децата трудно се концентрират продължително време, наблюдават се хиперактивност, ситуативно поведение, разсеяност, бърза превключваемост от една дейност към друга. Те имат необходимост от постоянна външна стимулация, която могат да получат от екрана. За много от децата става трудно да възприемат слухова информация. Чутата реч не предизвиква у тях никакви образи и устойчиви впечатления. По тази причина децата с дефицит на вниманието трудно четат, те разбират само отделни думи и кратки изречения, които трудно свързват в текст. Четенето става безинтересно, скучно и нежелано. Още един факт, който все повече се забелязва, е, че рязко се снижават фантазията и творческата активност на децата. Те губят способност и желание да се занимават с нещо. Не проявяват усилие да измислят някоя нова игра, да съчинят приказка, да си създадат нов въображаем свят. Скучно им е да рисуват, конструират, да измислят нови сюжети. Нищо не ги интересува, а това се отразява и на взаимоотношенията им с връстниците. Стават повърхностни и формални – децата почти не разговарят помежду си. Предпочитат да натиснат копчето и да очакват нови развлечения наготово.
Какво е дигитален детокс и защо ни е необходим? Това е съзнателен отказ от използване на информационни технологии – социални мрежи, смартфони, телевизори, компютри. Най-леката форма е да се пречистваме от всички тези блага на цивилизацията в свободното си време, т.е. когато не сме на работа. Според психолозите проверяването на фийда във „Фейсбук“ може да предизвика зависимост, подобна на кокаина, и дългият период без социални мрежи може да причини тревожност.
А някои специалисти говорят за ново начало на нервно разстройство – номофобия, страх да останеш без смартфон.
*Заглавията са на редакцията. Текстовете се публикуват със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg