Една Европа – едно образователно пространство

В Парламентарната комисия по образованието и науката обсъдиха българската позиция по политиките на ЕС за тази година

Наличието на най-съвременни научноизследователски инфраструктури ще даде тласък за пълна реализация на потенциала на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) с цел извършване на върхови научни изследвания и възможност за реализация на пробивни иновации. Това е залегнало в Годишната програма на Министерския съвет за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г. Депутатите от Парламентарната комисия по образованието и науката обсъдиха Програмата.
„Съществува необходимост от продължаване на общите и координирани усилия на европейско равнище за ускоряване и стимулиране на инвестициите в ЕС. Укрепването и модернизирането на научната инфраструктура, до която европейските учени имат достъп, се очаква да доведат до значително разширяване на възможностите да се провеждат висококачествени научни изследвания на глобално ниво“, коментира заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева. Предвиденото финансиране и инструментите по новата Рамкова програма „Хоризонт Европа“ ще продължат укрепването на научната и технологичната база на Съюза, необходими за справяне с глобалните предизвикателства пред човечеството.
Редом с укрепване и модернизиране на научноизследователското пространство страната ни ще отстоява и още една позиция – на задълбочаване на Европейското научноизследователско пространство. Рамковата програма „Хоризонт Европа“, чието изпълнение започва тази година, е най-важният инструмент на равнище Съюз за подкрепа и въвеждане на ЕНП. Очаква се Комисията и държавите членки да подкрепят по-нататъшното развитие на ЕНП във всички части на Рамковата програма.
Последните 4 години приоритет на приоритетите за страната ни е образованието. Това е и последователната линия на ЕК. На 30 септември 2020 г. бяха приети Съобщение на ЕК „Постигане на европейско пространство за образование до 2025 г.“ и „План за действие в областта на цифровото образование“. В Съобщението ЕК предлага нови инициативи, повече инвестиции и по-силно сътрудничество на държавите членки, за да се помогне на всички европейци, от всички възрасти да се възползват от богатите възможности за образование и обучение, предлагани в рамките на Съюза.
В „Плана за действие в областта на цифровото образование“ основната цел е адаптиране на системите на образование и обучение към цифровата ера. „Въпросът е с високо политическо значение за България в контекста на определянето на образованието като национален приоритет“, припомня зам.-министър Ангелиева. Българското правителство е категорично – необходим е подход, който да гарантира надграждане и взаимосвързаност на политиките, насочени към образованието в ранна детска възраст, училищата, професионалното образование и обучение, висшето образование, научните изследвания, образованието за възрастни и неформалното учене. Затова чрез допълнителни инвестиции се отваря врата пред иновативните модели на обучение, осигуряване на съвременна образователна среда, изграждане на STEM среда, изграждане на центрове за личност-
но развитие на децата и младите хора, създаване и развитие на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение, въвеждане и използване на научни подходи, иновации и на системи с изкуствен интелект в образованието и обучението.
Разбира се, общите цели имат и специфични национални измерения. Приобщаващото образование е акцент в много политики, сред които на Португалия и България например. Докато за страната от Иберийския полуостров обаче става дума за образованието и обучението и достъпността им за децата на имигрантите, то за нас, както и за други страни става дума за децата на семейства с нисък или без такъв образователен ценз, без отношение към интелектуалното и професионалното развитие на новите поколения.

Свързани статии:

Уроците – присъствено в малките училища Национален форум на физиците Мляко и сирене само по БДС Ремонтират общежития със средства на МОН