Учени от катедра „Телекомуникации“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“ извършиха дигитализация с 3D скенери на надписите по стените на Крепчанския манастир. Обработената информация предоставиха на видния историк, археолог и епиграф проф. Казимир Попконстантинов. Дигитализацията с 3D скенери на надписите дава съвременен и по-различен поглед върху тях, което помага за разчитането на скритата в тях информация. Сканирането на надписите позволява и тяхното запазване под формата на 3D модели за бъдещите поколения.
Крепчанският скален манастир се намира в дефилето на р. Баш пунар, приток на Черни Лом, на около 2 км югозападно от едноименното село. Самото то се намира на около 19 км северно от град Попово.
Манастирът е българска светиня от времето на Симеон Велики. Открит и описан е за първи път от Карел Шкорпил през 1910 г. Шкорпил попада на интересен скален надпис на кирилица и го документира. На съвременен български език надписът гласи (преводът е на проф. К. Попконстантинов):
В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива праведният отец Антони. †.
А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.
През 70-те години на XX век обектът се проучва от проф. Попконстантинов, тогава преподавател във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Професорът открива и друг интересен надпис и го разчита като:
В 6430/ 921 година през месец октомври в ?-десети ден почина Божият раб Антон.
Тази датировка дава основание да се определи активният период на съществуване на манастира – началото на X век, времето на цар Симеон Велики. Двата надписа до момента се смятат за най-ранните записи на кирилица по нашите земи.
Манастирът е бил разположен на три скални тераси и се е състоял от монашески килии, църква и църква-гробница. По стените на помещенията при проучванията са открити множество скални знаци – гореспоменатите надписи на кирилица, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки.
Да си припомним, че с името на проф. Попконстантинов се свързва проучването на още едно голямо епиграфско наследство. Преди няколко десетилетия сред археологическата гилдия избухва бомба. Край село Равна, на 25 км източно от първата българска столица Плиска, е открит важен средновековен манастир. Според намерен в него надпис той е построен през 889 г., само 24 години след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. От руините на някога величествените сгради са извадени повече от 300 изсечени върху камък надписи и рисунки. Текстовете са на кирилица, глаголица, старобългарско руническо писмо, гръцки език. Долавят се упражнения за обучение в грамотност, предварителни ескизи на миниатюри, цели текстове от свещени книги. Заедно с тях са намерени 30 железни писала (стилуси) и множество бронзови закопчалки за ръкописни книги. Находките подсказват, че в манастира е действало ателие за изпълнение на книги (скрипторий), училище и библиотека. Надписите показват, че там са работели и ученици на братята Кирил и Методий.
„С доц. Павел Георгиев от Археологическия музей с институт от филиала на БАН в Шумен посветихме 10 г. на този манастир – разказва след години проф. Попконстантинов. – Защо е изключителен? Това е единственият манастир, в който открихме около 230 – 250 надписа, от които е видно каква е била грижата за ограмотяването на българите. Използвани са пет графични системи, надписи с руническо писмо, характерно за прабългарите, имаме надписи с гръцко писмо, с латинско писмо, с кирилица и глаголическо писмо.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg