Повече студенти се подготвят за учители

Безработицата сред завършилите намалява до рекордните 2%

Стела МАРИНОВА

Броят на действащите студенти в професионалните направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“ и делът на завършилите ги са нараснали за изминалата година, става ясно при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища.
В сравнение с миналата година в двете направления, в които се подготвят бъдещите учители, има най-голямо увеличение на броя на действащите студенти. При „Педагогика“ ръстът спрямо 2021 г. е от 364 обучаващите се, като броят на следващи от I до IV курс спрямо миналата година нараства от 16 719 до 17 083 души. В направлението „Педагогика на обучението по…“ увеличението е със 706 действащи студенти – от 7836 до 8542. Процентът на успешно завършващите и двете направления също се увеличава спрямо 2021 г. Дипломираните студенти в „Педагогика“ 2022 г. са 92,57% от следващите, докато преди година са били под 92%, а през 2016 г. – малко над 83%. Почти три четвърти от избралите да изучават специалност от направление „Педагогика на обучението по…“, са я завършили успешно, докато преди година са били с 2% по-малко (72,84%).
По време на представянето на новото издание на Рейтинговата система министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов открои няколко положителни тенденции. Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години вис-
ше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, отбелязва проф. Пенов. Едва под 1% от студентите с диплома от направленията „Военно дело“, „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ не започват работа. Безработицата е над 3% само сред завършилите специалности от професионалните направления „Науки за земята“, „Животновъдство“ и „Социални дейности“. Най-високо приложение на придобитото висше образование има сред избралите да се подготвят за кадри в направленията „Военно дело“, „Медицина“ и „Теория и управление на образованието“. Едва под 10% от студентите, които са завършили специалности от направленията, работят нещо друго.
Друга положителна тенденция от новото издание на Рейтинговата система е увеличаването на висшис-
тите, които заемат позиции, за които се изисква диплома от университет. Досега 54% от завършилите бакалавърски или магистърски програми се реализираха на базара на труда на позиции, които не изискват висше образование. Тази година младите висшисти, работещи на позиции, които не изискват висше образование, са вече под 46%.
По отношение на възнагражденията най-високи носи диплома по „Информатика и компютърни науки“, като средният облагаем доход е 3456 лв.
при 1839 лв. средно за страната. Добре заплатени са и завършилите „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.). Средният осигурителен доход на завършилите нараства, достигайки до 1647 лв. през 2022 г. при 1520 лв. през миналата година и едва 867 лв. през 2014 г.
Той е най-висок при завършилите „Медицина“ – 2315 лв.
Положителна тенденция е и увеличеният брой на научните публикации, посочва министър Пенов. Това се отнася и до международно разпознаваемите. Броят на научните публикации на българските висши училища в Web of Science за периода 2017 –2021 г. е над 20 500, което е с около 1500 броя повече спрямо предходния петгодишен период (2016 – 2020 г.), когато са приблизително 19 000. Публикациите в Scopus нарастват с над 2600 броя за двата изследвани периода. За 2017 – 2021 г.
те са малко над 21 000, докато за 2016 – 2020 г. са приблизително 18 400. Индексът на Хирш (H-index) за българските висши училища, като цяло, също се увеличава при сравнение на двата изследвани периода: от 82 на 94 в Web of Science и от 83 на 98 в Scopus.
По време на представянето стана ясно още, че в стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 г. СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София е на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в 4 направления от общо 5 в класациите.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада под 17% през 2022 г. от над 25% през 2014 г. Това означава, че е намалял броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина, посочва министър Пенов.
В същото време, продължава тенденцията да се увеличават чуждестранните студенти в българските висши училища. Класацията от тази година показва, че те са 8,23% от всички следващи при 8,04% през 2021 г. Повече от половината следващи „Медицина“ (58,53%) са чужденци.
Министърът обърна внимание, че ръст на чуждестранните студенти има не само в популярните направления като „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“, но такива има и в „Управление на образованието“ и „Теория на изкуството“. По думите му, това говори за повишаване качеството на образование в съответното висше училище.

Свързани статии:

Признание за талантите Заедно срещу агресията в училище Истории за успехи Музеи и галерии стават класни стаи