Стефана Димитрова
Институт за български език – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for22.68niak
Резюме. Статията разглежда модела на Роман Якобсон за автономността на лингвистиката и отношенията ѝ с другите хуманитарни науки. Якобсон подхваща и развива идеята на Сапир, че съвременният лингвист не може да се ограничи в традиционната си област. Той тълкува автономията и интеграцията като две взаимно допълващи се понятия.
Ключови думи: Роман Якобсон; Едуард Сапир; лингвистична автономия; науки за човека