ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Българското църковно представителство в Истанбул и въпросът за вдигане на схизмата
Боряна Бужашка
Университет по библиотекознание и информационни технологии
Резюме. В Истанбул, Турция, в наши дни има българска колония, която се създава след Междусъюзническата и Първата световна война. Тя няма връзка с възрожденските цариградски българи, но чрез учредената през 2003 г. Фондация на българските православни църкви в Истанбул е техен юридически приемник. Организацията е и формален собственик на тази част от българските екзархийски имоти в Турция, които турска държава е върнала на българската колония.
Вдигането на схизмата е акт от международно и вътрешнополитическо значение. С този акт се слага край на използването на Екзархията като средство за обединяване на всички българи в границите на една нова Санстефанска България. По същество, това е отстъпление от националния идеал. Условията за вдигане на схизмата, закриване на Екзархийското заместничество и неуреденият статут на Българската църковна община лишават българите в Република Турция от българско църковно представителство и предопределя тяхното оставане в диоцеза на Вселенската патриаршия. Този въпрос има последици и до наши дни.
Ключови думи: схизма; българска колония в Турция; Екзархийско заместничество; Истанбул; Българска църква
Участието на Тодор Бурмов в изготвянето на първоначалния проект за Органически устав на Българското княжество
Костадин Паев
ЮЗУ „Неофит Рилски“
Резюме. Възгледите на Тодор Бурмов за държавното управление на България са отразени в документ, съхраняван в руските архиви. При първото му публикуване документът е определен като отговор на един от българските нотабили – Тодор Бурмов – на въпросите на руското гражданско управление в България от 1878 г., а при второто – като правила за избор на български княз. Според залегналата в настоящата статия концепция и в двата случая са допуснати грешки и неточности, а принципно, самият документ съдържа редица разпоредби, намерили място в първоначалния проект за Органически устав на Българското княжество.
Ключови думи: Тодор Бурмов; български нотабили; Органически устав; Търновска конституция
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Асен Кожухаров
ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ПАЗИТЕЛИ НА ПАМЕТТА
Политиката на германските окупационни власти спрямо еврейското население през първите години на Втората световна война (1939 – 1941). Социален, икономически и правен контекст
Мартина Грондзка-Реяк
Институт за национална памет –
Комисия за разкриване на престъпления срещу полския народ (Полша)
Александра Намисло
Филиал на Института за национална памет –
Комисия за разкриване на престъпления срещу полския народ в Катовице (Полша)
Резюме. Настоящата статия представлява опит за охарактеризиране на местоположението и правната, социалната и икономическата ситуация на тази общност през първия период на Холокоста (1939 – 1941) на полските територии, окупирани от Третия райх. Текстът представя най-важните действия на германските окупационни власти срещу евреите от нападението на Третия райх срещу Полша на 1 септември 1939 г. до решението за масовото им унищожение (втората половина на 1941 г.). Авторите анализират нормативните документи, ограничаващи функционирането на еврейската общност, и как те реално се отразяват върху нейното ежедневие. Същността на проблема се вписва в по-широк контекст – политиката на германския окупатор по отношение на полската държава и нейните жители.
Ключови думи: Втора световна война; Холокост; полско-еврейски отношения; окупация; Германия; Трети райх; Септемврийска кампания; нормативни актове
Начало на социалистическата конспирация. Полска социалистическа партия „Свобода, равенство, независимост“
Мачей Жучковски
Институт за национална памет (Полша)
Резюме. Статията представя създаването и първите месеци от функционирането на конспиративната Полска социалистическа партия (ПСП), която в периода 1939 – 1944 г. действа под кодовото название „Свобода, равенство, независимост“. Представени са и предвоенната подготовка на ПСП, начинът, по който се стига до създаването на Полската социалистическа партия „Свобода, равенство, независимост“ (ПСП – СРН) в началото на октомври 1939 г., както и принципите, върху които се опира нейната организация. Анализирано е началото на конспиративната дейност на ПСП – СРН и мястото на партията във формиращата се структура на Полската нелегална държава.
Ключови думи: Полска социалистическа партия „Свобода, равенство, независимост“; Полска нелегална държава; немска окупация
In a (Not Completely) Distorting Mirror. Poland Viewed from the Perspective of the Authorities and of the Population of the Soviet Union on the Eve of and during the Soviet Aggression against Poland in September 1939
Sławomir Kalbarczyk
Institute of National Remembrance (Poland)
Abstract. This article intends to answer two fundamental questions: 1) What kind of image of Poland was created by the authorities of the Soviet Union on the eve of and during the Soviet aggression against Poland on 17 September 1939? 2) Did Soviet society accept this image uncritically, or was it capable of creating its own image of Poland independently? This study is based on an analysis that the Soviet authorities created a false image of Poland as a fascist country which had been defeated by Germany not as a result of its military advantage but as a result of its incorrect policy towards ethnic minorities. The image of Poland was generally accepted by the society of the Soviet Union which was subject to a monopolistic propaganda of the state. Only a small minority of society rejected the image promoted by the authorities – as untrue and a justification for Moscow’s imperial policy.
Keywords: Poland; Soviet propaganda; Soviet society
Сътрудничеството между националните малцинства на Втората полска република и съветските власти в завладените от Червената армия територии през септември и октомври 1939 г.
Яцек Романек
Институт за национална памет (Полша)
Резюме. Статията разглежда въпроса за колаборацията на националните малцинства по време на агресията на Съветския съюз над Полша през 1939 г. Проявите на украинското и еврейското малцинство, насочени срещу полското население, довеждат до голям брой престъпления. От ръцете на комунистическите бойни групи загиват хиляди поляци. Съгласно съветската пропаганда в заетите области се пристъпва към унищожаване на полската интелигенция. Тези действия подпомагат завладяването на полската държава от Съветския съюз.
Ключови думи: комунизъм; национални малцинства; колаборация; Втора световна война; съветска агресия