ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Периодизация на българската средновековна история
Резюме. В статията за пръв път се прави теоретична аргументация за периодизация на българската средновековна история. Представени са досегашните опити за такава периодизация, които са отразени в съдържанието и структурата на обобщаващите научни публикации върху историята на средновековна България от края на ХІХ в. до наши дни. Налага се изводът, че държавно-политическата история е доминиращ маркер. Долната граница на българската средновековна история съдържа времето от най-ранната история на българи и славяни преди Великото преселение на народите, а горна граница е краят на ХVІІ в. В хронологически аспект се обособяват три основни периода от Българското средновековие: Ранно, Зряло и Късно българско средновековие.
Ключови думи: периодизация; средновековна история; Българско средновековие
Георги Н. Николов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Условия за появата на предприемаческо съсловие в Сопот, Карлово и Калофер през Възраждането
Резюме. Целта на настоящата статия е да бъдат изведени условията за появата на предприемаческо съсловие в Сопот, Карлово и Калофер през XVIII – XIX в.
Основният извод е, че съчетанието на благоприятна външна среда и подходящи лични качества обуславят появата на хора с предприемчив дух. С други думи казано, възрожденските предприемачи се раждат, но и създават чрез придобития опит и познание.
Ключови думи: Българско възраждане; предприемаческо съсловие; условия; Сопот; Карлово; Калофер
Ивайло Найденов
Институт за исторически изследвания – БАН
РЕГИОНАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ
Към ранната история на едно българско книжовно средище: възникване и развитие на Аджар според османски данъчни регистри от XVII век
Резюме. В статията въз основа главно на четири непубликувани османски данъчни регистъра се прави опит за осветляване на ранната история на село Аджар, днес Свежен. Авторът твърди, че най-ранните открити до момента документи за съществуването на Аджар като селище са от първите десетилетия на XVII век. Първото споменаване на селото е на страниците на един съкратен авариз регистър от 1621 – 1622 г. Данните за наличие на големи летни пасища и кошари за овце в региона на Сърнена Средна гора още през XVI в. показват, че създаването на селото може да се свърже с добрите условия за скотовъдство на едно спокойно място в дебрите на планината. Много е вероятно част от жителите на Аджар да са били джелепи, които са отглеждали овце и друг добитък за продоволствените нужди на големите градове, армията и султанския дворец. Впоследствие суровините, сред които вълната и кожите от овцете, довеждат до развитието на редица занаяти.
Православното българско население на Аджар бързо нараства. Благодарение на демографското и стопанското развитие тук се създава значимо книжовно средище за преписване и илюстриране на богослужебни книги.
В селото се построява църква с двама свещеници. Разполагаме с информация, че през втората половина на XVII в. в Аджар се развиват скотовъдството, занаяти като мутафчийството и шивачеството, а също така търговията и транспортът на стоки (кираджийство).
Ключови думи: България; село Аджар; демографско и икономическо развитие; овцевъдство; занаяти; търговията; османски документи
Кръстьо Йорданов
Институт за исторически изследвания – БАН
Лабиринт и избор в творческите търсения на Христо Попконстантинов – виден родопчанин и общественик
Резюме. Статията има за цел да разкрие част от богатото книжовно наследство на Христо Попконстантинов, както и биографични детайли за личността му. Проучени са архивни материали и сведения в литературни ресурси. Използваните научни методи са историко-хронологичният, както и специфичните методи на архивистиката.
Дълбочината на авторовите търсения в романа „Физика на тъгата“ от съвременния български писател Георги Господинов, преплитането на минало и настояще по един особен и сполучлив начин ни навеждат на мисълта, че можем да свържем научното ни проучване за един от най-видните родопчани с темата за лабиринта и избора, който неизбежно трябва да бъде направен.
В сложния лабиринт на българската следосвобожденска действителност Христо Попконстантинов преодолява виртуозно объркаността от множеството възможни изходи посредством усета си за правилната посока – а именно неуморно и упорито самообразоване, съхраняване на българското историческо и фолклорно наследство и почит към Родината. Христо Попконстантинов се откроява като първи родопски писател и общественик с общонационално значение.
Ключови думи: Христо Попконстантинов; книжовна дейност; биография
Мария Главчева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
„Тракийски танци“ на Петко Стайнов – от историческите архиви до присъствието в съвременните учебници по музика в общообразователното училище
Резюме. В статията е представено изследване, свързано с присъствието на една от значимите симфонични творби на ХХ век в българската музикална култура – симфоничната сюита „Тракийски танци“ на композитора Петко Стайнов. Изходна точка е проучването на някои от архивните документи, свързани с нейното първо прозвучаване през 1927 г. Следващият етап от изследването включва проследяване на присъствието на творбата в учебниците от последната третина на миналия век до приемането на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО). Последният етап на това проучване е насочен към анализиране на различни аспекти от образователния контекст, с който творбата е обвързана, в някои от съвременните български учебници по музика в общообразователното училище.
Ключови думи: Петко Стайнов; „Тракийски танци“; исторически архиви; учебници
Пенка Марчева
Вeликотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
Педагогически колеж – Плевен
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Нов поглед към българския елит
Гергана Георгиева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
ХРОНИКА
“Diplomacy of Medieval Rus’ (10th – 16th Centuries)”, 10th International Scientific Conference in the “Colloquia Russica” Series
Artem Papakin
Taras Shevchenko University – Kiev (Ukraine)
Научна конференция на тема „Пазари, общество, власт“
Иван Русев
Икономически университет – Варна