От футбола до класната стая

Спортна дисциплина е нужна на всеки, убеден е преподавателят по физическо възпитание Александър Петров.

Няма по-благородно занимание, или по-ценно за държавата, от това на този, който възпитава израстващото поколение, казва древноримският политик и философ Цицерон. Днес обаче да си учител, далеч не е най-престижната професия. И въпреки това има млади хора, избрали точно учителското поприще. И тяхната история си заслужава да бъде разказана…
Има два вида хора – можещи и неможещи. Така е и при учителите. За Александър Петров не възрастта, а възможностите на един учител трябва да са определящи. Затова трябва да бъде даден шанс и на младите хора, избрали учителската професия, да се докажат. Александър отскоро е учител СУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Видин. Всъщност едва от година. Но за това кратко време вече е пожънал първите си успехи – младият преподавател по физическо възпитание и спорт е удостоен със званието „Проспериращ млад учител на 2016 година“ в гимназиален етап.
„Не всеки може да бъде учител. Това е призвание. Изключително горд съм, че съм учител, въпреки че доста трудно се работи с младото поколение – децата са буйни, понякога агресивни. И трябва да се работи диференцирано с всяко от тях“, казва Александър. А той по цял ден е заобиколен от деца – както в училище, където преподава от V до XII клас, така и в детската школа на ОФК „Бдин“, където е треньор.

Четете повече в бр. 3, 19 – 25 януари 2017 г.