Стереотипи за „икономиката в сянка“

Редица изследвания от последните десет години показват, че България заема едно от първите места в Европа по относителен дял на „икономиката в сянка“ от БВП (28 – 30%).

В търсене на обяснение за високата толерантност на българското общество към сенчестите практики екип от Института за изследване на обществата и знанието при БАН реализира тригодишен проект „Икономиката в сянка“ като девиантно поведение“ (2016 – 2019). Целта е чрез класическите и най-новите теории за девиантното (отклоняващото) поведение да се установят типичните за българското общество нагласи и стереотипи към „икономиката в сянка“ и да се опишат най-често срещаните поведенчески модели, чрез които се реализира „включването“ в сенчести практики. Проектът е първият по рода си опит за изследване на това явлението от гледна точка на социологията на девиантното поведение, при което индивидите се отклоняват от общоприетите социални норми.
„Икономиката в сянка“ е неизменна част от социално икономическите модели на поведение в трансформиращото се българско общество. Наричана още неформална, сива или скрита, това е тази част от икономиката, при реализирането на която се извършват, осъзнавано и добре замаскирано, нарушения на финансовото, трудовото, здравното и социалното осигурителното законодателство. Целта е да се спечелят бързи предимства и генериране на необлагаеми икономически ползи. Само че „икономиката в сянка“ нанася огромни щети на държавната хазна (неплатени данъци върху доходи на физически лица, невнесени здравни и социални осигуровки, отчетени по-ниски обеми дейности от реално извършените и внесени по-малко данъци в държавната хазна). Оттук щетите са както за обществото, като цяло, така и за индивидите поотделно.
На базата на проведеното през октомври – ноември 2018 г. национално представително изследване сред населението (15+ г.) на тема „Сенчестите икономически практики като специфични форми на девиантно поведение“ екипът стига до няколко по-важни извода. Първият е, че силата на социалните норми е отслабена. Това се потвърждава от резултатите, според които само около една втора от хората са склонни да се съобразяват със социалните норми. В поведението на останалите има елементи на девиантност – несъобразяване или директно неспазване на отделни закони.
Друга констатация на учените е, че хората преценяват законите изключително прагматично. Един закон се счита за „лош“, ако поставя препятствия пред постигането на лични цели, които са важни за конкретните индивиди. Изследователите обръщат специално внимание на този факт, защото обикновено, когато се изследва отношението към нормативните актове, се приема, че индивидите имат принципно мнение за законите, което се базира на доброто познаване на нормативната уредба. И това до известна степен е вярно. Но определящото в случая е влиянието на личната компонента – т.е. качеството на законодателството се преценява през призмата на това дали индивидът може да постигне личните си цели.

Четете повече в бр. 21, 23 – 29 май 2019 г.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.