Бдинският сборник – първи български сборник с жития на светици

Бдинският сборник от 1360 г. е най-важният ръкопис, свързан с Видинския книжовен център през ХІV в.

Бдинският сборник от 1360 г. е най-важният ръкопис, свързан с Видинския книжовен център през ХІV в. Той е уникален, защото съдържа 16 жития на жени светици, които не са превод на гръцки произведения, а са съставени от български книжовници. Оригинален е и пътеписът „Описание на светите места в Йерусалим“ в края на сборника.

В библиотеката на гр. Гент (Белгия) Бдинският сборник вероятно се озовава след падането на Видинското царство под османско владичество. Той е бил притежание на цар Иван Срацимир и царица Ана. Датиран е съвсем точно благодарение на приписката, в която се казва, че е изработен по поръка на царица Ана в град Бдин в 6868 г. (тоест между 1 септември 1359 г. и 31 август 1360 г.).

Текстовете в сборника имат единни езикови особености. Въпреки че в общи линии се съхранява синтетичният строеж на среднобългарския книжовен език, историците на езика откриват и някои нови явления: аналитично степенуване на прилагателно и наречие, засилена употреба на предлозите с, от и на като аналитичен израз на падежни отношения, замяна на инфинитива с да-конструкция. Тези аналитични черти сближават Бдинския сборник с други паметници от ХІV в. като Германовия сборник и Троянската повест.

Текстовете от Бдинския сборник обогатяват и лексиката на книжовния език от тази епоха. В тях се срещат думи, които идват от говоримия език и до днес са съхранени в диалектите. Например: вебель ‘кладенец’, сравни с диалектното въбел; варилница ‘готварница’; хлебарница ‘място, където се приготвя хлябът’; дрьвникь ‘място, където са наредени дърва’; надоиница ‘кърмачка’ и др.

Доц. д-р Ваня Мичева
работи в Института за български език на БАН.
Научните й интереси са в областта на историята на българския език и историческата лингвокултурология.

Четете повече в бр. 30, 25 – 31 юли 2019 г.