От предсказване на бедствия до телепортация

Делегация на Европейската комисия се запозна с изпълнението на три от проектите за изграждане и развитие на 13 центъра за върхови постижения и за компетентност. Те се финансират по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 с повече от 348 млн. лв. Над 158 млн. лв. са за изграждане и развитие на четири центъра за върхови постижения, а останалите повече от 190 млн. лв. са за 9 центъра за компетентност. Дейностите са съсредоточени върху тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014 – 2020 – „Мехатроника и чисти технологии“, „Информатика и ИКТ“, „Индустрия за здравословен живот“ и „Биотехнологии и нови технологии в креативни и рекреативни индустрии“.

Земетресения, пожари, наводнения, срутища, свлачища, други природни бедствия и дори терористични атаки ще могат да бъдат предсказвани по нов начин чрез интелигентни системи за сигурност на базата на изкуствения интелект. Събирането на данните ще става чрез микро- и наносензорни системи на основата на мултисензорния принцип в широк температурен диапазон. Те ще бъдат разработени по проекта „Изграждане и развитие на Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar)“, поясни неговият ръководител акад. Чавдар Руменин пред делегацията от ЕК.

„В Центъра ще се подготвят и изпитват образци, като едновременно ще се регистрира потокът от наночастици, които те ще генерират“, продължи акад. Руменин. Когато налягането на техния спектър достигне критични стойности, се освобождават наночастици и така ще се алармира за природни бедствия и процеси, след колко време ще се случат, при какво налягане.

„Най-важно е да знаем предварително какви ще са негативните процеси. Тези ситуации трябва да се разиграят“, уточни ръководителят на Проекта. Неговият екип ще пресъздава симулационни високотехнологични „игри“, за да прогнозира евентуални намерения на терористи, които вече използват технологични подходи, за да „сме 10 гърди преди тях и в аванс да се установят заплахите“. За целта ще се използват последните достижения в областта на сензориката, на металознанието, за да може да се правят възможно най-точни прогнози. „Ще ползваме и опита на САЩ, НАТО и на колегите от Балканския регион“, добави акад. Руменин.

Проектът Quasar предвижда квантова комуникация, изграждане на интелигентни системи по сигурност, управление на риска и мултисензорни технологии. В Института по роботика на БАН представителите от ЕК се запознаха с част от доставеното по Проекта оборудване. Доц. Лъчезар Георгиев запозна проверяващите от ЕК с основните дейности, чийто бюджет е за 13,5 млн. лв., и с изпълненото до момента. По него ще работят около 75 учени, като фокусът ще бъде върху младите. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ Кирил Гератлиев присъстваха на представянето в Института по роботика.

„С представителите на ЕК, водени от Витория Алиата ди Вилафранка – директор в ГД „Регионална и селищна политика“ на ЕК, посетихме три от 13-те центъра за върхови постижения и компетентност, в които инвестираме пари от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж – каза Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката. – Искаме да им покажем в какво инвестираме парите от структурните фондове. Реално вече голяма част от апаратурата е тук. Налице са и специалистите, които да работят с нея. Подготвени са проекти на новите сгради и се очаква скоро да бъдат избрани изпълнителите. Делегацията от ЕК е тук заедно с партньорите от Съвместния изследователски център, за да направят мониторинг на нашите звена и да дадат препоръки как да се подобри тяхното управление и как по-ефективно да се използват получените научни резултати.“

Проектът Quasar се състои от четири работни пакета – квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност, управление на риска и иновативни сензорни технологии с многофункционално предназначение.

Целта на квантовата комуникация е да се осигури високоскоростно, надеждно и сигурно предаване на информация чрез квантово криптиране и декриптиране в реално време. Нейното най-голямо предимство е, че гарантира защита срещу подслушване и копиране на предаваната секретна информация. При установяване на опит за проникване в канала се сигнализира и потокът от данни се спира или пък продължава, но със заблуждаваща информация. Засега не съществуват подобни работещи канали, които могат да бъдат незаменими при обмяна на данни между търговски банки, държавни институции, разузнавателни и военни организации.

Развитието на квантовата комуникация може да доведе до прогрес в медицината и в по-далечно бъдеще – до телепортация на обекти. „Използването в медицината за борба с рака не е фантастика и вече се прави в страни като САЩ, Италия, Франция и Германия – разказва акад. Руменин. – Пускат се наночастици на базата на изкуствения интелект в кръвта на човека. Те имат свойството да се групират в клъстери и да атакуват малформациите. След като ги унищожат, се извеждат от организма.“

„Телепортацията е в научната сфера на нашия център и ще поставим началото на научните изследвания в тази област“, обясни още акад. Руменин. Ще се стъпи върху идеите и хипотезите на Стивън Хокинг, според когото фотоните, като елементарни частици, са еднакви навсякъде във Вселената и могат на основата на квантовите свойства да си предават информация през пространство-времето. „Да вземем два фотона – те са напълно идентични, независимо къде се намират. Единият може да е тук, а другият накрая на Вселената и е възможно да си комуникират на базата на квантовите явления през пространство-времето, а това не е нищо друго освен пренасяне на информация от една в друга точка на Вселената“, уточни ръководителят на Проекта.

Мисията на Центъра за компетентност в областта на интелигентните системи за сигурност е да се разработят „изпреварващи“ технологии. Иновативността на дейностите, които ще бъдат осъществени, е свързана с откриването на нови комплексни подходи за разработване на системи за сигурност с изкуствен интелект на обектите с национално, регионално и локално значение. Тези конфигурации ще се отличават с удължен срок на автономност на работа, като се снижава до минимум въздействието на факторите на околната среда върху тях. Ще се акцентира върху контрола и самообучението, безжичния пренос на данни и киберсигурността, мобилността на елементите и съвместимостта им с функциониращите национални и европейски системи за сигурност и тези на НАТО.

Методологията по управлението на всички видове рискове може да се унифицира и разработи във вид на модули – елементи на процес, които да подпомагат вземането на управленски решения. Използването на информационни и комуникационни системи може да осигури последователността от действия, които да се програмират като алгоритми. Симулирането на средата във всички нейни аспекти ще подпомогне експертите да предлагат на ръководителите решения, които са съобразени с обстановката на симулацията.

От началото на годината в Центъра за компетентност по тези въпроси работи Момчил Куртев, който е завършил в Глазгоу „Управление на финансовия риск“. Тук той ще се занимава предимно със събиране на информацията от въздушни платформи и нейната обработка и визуализация, която ще подпомага работата на системите за сигурност. Момчил е започнал и своята докторантура, която е на база машинно самообучение в сферата на безпилотните летателни апарати. „И в момента се занимавам с подобни анализи в малко по-различна сфера, но машинното самообучение е доста перспективно и широко разпространено. То е доста развито в Америка и Азия, а сега набира скорост и в Европа“, обясни за „Аз-буки“ Момчил Куртев.

Центърът за компетентност Quasar е един от 13-те в страната. Преди него делегацията на ЕК посети Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН, където се запозна с проекта „Чисти технологии за устойчива околна среда – вода, отпадъци, енергия за кръгова икономика“. Бюджетът му е за над 23,6 млн. лв. и учените вече работят с част от закупената по него апаратура. Ръководителят на Проекта проф. Яна Топалова от СУ „Св. Климент Охридски“ разказа, че в Центъра за компетентност ще се извършват върхови научни постижения за създаването на продукти, услуги и чисти технологии с висока ресурсна и енергийна ефективност и значима икономическа, социална и екологична добавена стойност. Проектът е фокусиран върху контрола, пречистването и управлението на водите; обработка, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на твърди отпадъци; реализация на енергийно и ресурсно ефективна икономика чрез получаване на възобновяеми и алтернативни източници на енергия, материали и ресурси; стимулиране на иновациите в технологиите за устойчива околна среда и кръгова икономика и развитие и реализация на предприемачеството на младите специалисти в тези направления.

А в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН делегацията от ЕК се запозна с изграждането на Центъра за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии. Бюджетът му е за над 29,3 млн. лв. Инфраструктурата му ще се изгражда на два етапа – през първия ще се създаде модерен център за данни с огромен капацитет, а през втория – суперкомпютър. Ръководителят на Центъра чл.-кор. Светозар Маргенов каза, че предстои доставката на високопроизводителна изчислителна система с висока енергийна ефективност, която ще бъде интегрирана в европейските електронни инфраструктури.

ЕК осигурява експертна помощ за 250 000 евро за развитието на 13-те центъра у нас

Експерти на ЕК от Съвместния изследователски център ще предоставят съдействие на 13-те български научноизследователски и иновационни центъра – четири за върхови постижения, които са за фундаментални научни изследвания, и девет за компетентност, чиято основна дейност са приложните научни изследвания с потенциал за внедряване в промишлеността. Става дума за сектори като мехатроника, цифрови технологии, творчески отрасли и биотехнологии, както и други области, в съответствие с приоритетите, предвидени в стратегията на България за интелигентна специализация, стратегия за промишлеността и иновациите въз основа на местните конкурентни предимства.

Експертите ще помогнат на центровете да представят новаторските си идеи на пазара, да улеснят предаването и разпространението на знания, да засилят връзките на науката с производството, да подпомогнат участието на българските учени в европейски и международни проекти. Идеята е и нашите изследователи да подобрят своята правна, управленска и оперативна рамка, да се справят с въпросите на държавните помощи и да откриват възможности за финансиране, в т.ч. със средства на ЕС.

Проектът за съдействие ще се изпълнява до края на юни 2020 г. с допълнителен бюджет от 250 000 евро от Европейския фонд за регионално развитие като добавка към 170-те милиона евро, заделени за научни изследвания и иновации по българската ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г., финансирана със средства от ЕС. Резултатите от подкрепата ще допринесат за съставянето на новите програми по линия на политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г. и ще подпомогнат усилията на България да осъвремени научноизследователската и иновационната си екосистема.

„Развитието на тези 13 центъра, финансирани от ЕС, и съдействието от страна на ЕК ще доведат до подобряване на резултатите на българската иновационна система. Това ще помогне на местните научни изследователи да превърнат работата си в проекти с висока добавена стойност – и за икономиката, и за хората. Осигурява им възможност да предлагат новаторския си подход в световен мащаб“, каза комисарят Йоханес Хан, отговарящ за политиката за съседство, преговорите за разширяване и регионалната политика.

„За да определим най-добрите начини за насърчаване на местните икономики и развитието с помощта на средствата от ЕС, от решаващо значение е да съберем заедно представителите на местните власти, академичните среди, предприятията и гражданското общество. Досега основаващият се на обективни данни приобщаващ подход към провеждането на политиката е показвал отлични резултати, осигурявайки на европейските региони възможност да се съсредоточат върху своите предимства и приоритети“, коментира Тибор Наврачич – комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния изследователски център.

Преди това ЕК, отново чрез Съвместния изследователски център, оказа съдействие за повишаването на оперативния капацитет на „София Тех Парк“, също съфинансиран със средства от бюджета на ЕС.

Карина Ангелиева – зам.-министър на образованието и науката:

Центровете за върхови постижения и за компетентност ще концентрират в себе си най-добрите ни изследователи и организации и ще задават насоките за научните изследвания и иновации в България. В тях назначаваме нови изследователи – част от тях са българи, които са завършили в чужбина и се връщат да работят тук.

Има нужда от повече инвестиции в наука, от повишаване статута на изследователя, за да може младите хора да изберат научната кариера. Там, където има модерна научна инфраструктура и оборудване, то веднага се превръща в привлекателно за работа място за младия човек. Вече имаме няколко млади учени, които са доказателство за това. Много е важно модерното оборудване и структурните фондове да ни помогнат да поемаме големи поръчки не само за бизнеса, но и за нашите европейски партньори. Минахме през много препятствия, за да стигнем до създаването на 13-те центъра.

Едни от най-големите предизвикателства са свързани с партньорството с бизнеса. Как могат тези инвестиции в научна инфраструктура и капацитет да помогнат за това индустрията да стане по-иновативна и да се преориентира към технологии, които ще преобърнат тенденциите на климатичните промени.

Другото предизвикателство е тази критична маса от научен капацитет, събран в центровете, да помогне за намаляване на различията между регионите. По-голямата част от инвестициите са концентрирани в София – в БАН и водещите ни университети, но във всичките центрове има партньори от цяла България. Това ще помогне да се разработят съвместни научни и обучителни програми.

Витория Алиата ди Вилафранка – директор в ГД „Регионална и селищна политика“ на ЕК, отговаряща за укрепването на административния капацитет и изпълнението на програмите в България, Хърватска, Румъния и Унгария:

Много съм доволна от това, което виждам, от прогреса и от работата на българските учени. Говорим на един език и имаме едни и същи цели. Центровете за върхови постижения и за компетентност се развиват в правилна посока и ми се струва, че съвсем скоро ще видим техния принос за трансформирането на икономиката.

На правилния път сме и смятам, че България може да служи за пример на другите страни в света. Подкрепям твърдението на зам.-министър Ангелиева, че за ЕК е много важно да се създадат такива условия, които да задържат младите хора да останат в България, а тези, които са учили в чужбина, да искат да се върнат тук и да допринасят за икономиката на страната. Това е от значение не само за България и се надяваме, че ще може да се постигне сега с изграждането на тази висококачествена научна инфраструктура. Усилията са за интелигентното развитие, хората тук са много компетентни и в сътрудничество с ЕК търсим да намерим начини младите хора да се връщат в България или още по-добре – да се обучават, да специализират и да остават тук да работят.

Свързани статии:

Демографското възпроизводство си остава мечта Стипендианти днес, откриватели утре По стъпките на Кирил и Методий Защо хората боледуват