След красивите сгради идва ред на модерните кабинети

21 национални програми ще подкрепят образованието през тази година

Татяна ДИКОВА

Министерството на образованието и науката предлага за обсъждане проекти на 21 национални програми в системата на предучилищното и училищното образование за тази година. Четири от тях са нови. Свързани са с промяна в методите на обучение и на образователната среда, подкрепа на иновациите и взаимодействие с родителите.
„Финансовият ресурс на националните програми е много малък процент. Но те са важен инструмент, който ни позволява в по-голяма степен да насочим средства към определени политики и дейности. Гъвкав финансов инструмент, с който провокираме училищата да извършат определени дейности, които не биха се случили в рамките на делегираните бюджети.
От друга страна, програмите дават представа какви политики насърчаваме и към какво се стремим. С тях се опитваме да накараме образователните институции да бъдат по-активни, отворени, партниращи си“, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той припомни, че по-отворените и партниращи си институции, работещи в мрежи, имат и по-добри резултати. С този допълнителен финансов инструмент, каквито са националните програми, училищата се насочват към важните политики, които МОН прилага, и получават допълнителен ресурс, за да се развиват.
Четири са изцяло новите програми.
Такава е „Участвай и променяй – родителят, активен партньор в училищния живот“ с бюджет 600 000 лв. С нея ще се финансират училищни проекти, свързани с дейности за привличане на родителите към училищния живот, дейности по превенция на отпадането, свързани с успехите на децата.
Най-голяма и с най-голям финансов ресурс е новата програма „Изграждане на училищна STEM среда“. Бюджетът ѝ е
20 000 000 лв. Ще се финансира изграждането на т.нар. STEM центрове, както и малки проекти за стая – лаборатория със съответното пространство към нея. Системата вече има опит за създаване на такива центрове с подкрепата на различни донорски програми. „Целта ни е да направим модел на съвременни кабинети в училищата, който да заложим и в бъдеще, през новия оперативен период да продължи изграждането на такива кабинети.“
STEM центровете ще са мястото за развитие на таланта на младите изследователи. Чрез тях ще се поощрява изследователският метод на преподаване, както и интеграцията на познания от различни научни области. Разработени са проекти на бъдещите центрове, стъпили на добрите практики на вече реализирани такива. Центровете са разнообразни – за креативни технологии, за дигитални създатели, за природни науки, изследвания и иновации. Малките проекти са за създаване на стаи и кътове тип работилници, изследователски лаборатории и класни стаи за дигитални създатели. „Най-голямото ни предизвикателство днес е да мотивираме учениците да са насочат към математиката, природните науки, техниката, и с тази програма да направим крачка в тази посока“, коментира министър Вълчев.
Нова е и програмата, насочена към центровете за подкрепа на личностното развитие. „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центрове за подкрепа за личностно развитие“ е с бюджет
2 400 000 лв. „Години наред тези центрове не бяха финансирани от държавата. Това е възстановено през 2015 г. И макар че са извънучилищни звена, ЗПУО им вмени редица отговорни дейности, в това число и кариерното ориентиране на учениците. Затова част от средствата от Програмата ще бъдат насочени към дейности, свързани с кариерното ориентиране“, пояснява Красимир Вълчев. Той припомня, че има кариерни консултанти във всички области на страната, които се финансират от миналата година. Но това не е достатъчно. Необходимо е в тази мисия да се включат и учители, директори, педагогически специалисти. Но преди това те ще бъдат обучени. По Програмата за центровете за подкрепа на личностното развитие ще бъде обновено и оборудването в четирите обсерватории планетариуми. Предвидени са и средства за оборудване на кабинети за занимания, стимулиращи личностното развитие на децата и учениците в направленията науки, технологии, изкуства, спорт. „Много ни се иска центровете за личностно развитие да се превърнат и в свързващи звена между училищата. Наблюдава се, че училищата работят в посока развитието на интересите на децата, но в твърде малко случаи го правят заедно.
Междуучилищните дейности разширяват кръгозора на децата“, коментира министър Вълчев. Той припомня, че още миналата година общините получиха специално за тази цел средства, но парите не са оползотворени, а дейностите не са осъществени в достатъчна степен. Затова т.г. се възлага на центровете да провокират съвместни дейности и изяви с цел разширяване на образователна среда на учениците.
Нова е и програмата (миналата година само модул) „Разработване на учебни помагала и на методически ръководства, оценяване и одобряване на проекти на учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, на проекти на учебници и на проекти на учебни комплекти“. Това са учебни помагала и учебници за гимназиален етап. Досега не са издавани, защото са нерентабилни за частните издатели поради малкия си тираж. Ще се финансират екипи извън издателствата, които ще разработват учебници, учебни помагала, включително и електронни ресурси.
Министър Вълчев припомня, че с финансиране от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се планира разработването на електронни ресурси по всички учебни предмети и дисциплини. Такива и сега не липсват, но в голямата си част се използват срещу заплащане. „Целта ни е да разработим отворени образователни ресурси“, каза министърът. Бюджетът на тази национална програма е 2 345 000 лв.
Продължава подкрепата и за външното оценяване с инструментите на националните програми – „Система за национално стандартизирано външно оценяване“. Нещата се разширяват, като се добавя и предвиденото такова в X клас. Оценяването ще се извършва в електронна среда. Бюджетът на Програмата е 7 млн.лв.
„Роден език и култура зад граница“ е съществуваща програма, с която годишно се финансират проектите на 80 до 100 неделни училища и образователни центрове на българите зад граница. Тази година акцентите са взаимодействието и партньорството с българските държавни и общински училища, както и с училища от Северна Македония и дейности по квалификацията на учители. „Всяка година надграждаме дейностите, насочени към БНУ“, коментира министър Вълчев. Програмата не е с голям финансов ресурс. Но всяка година българската държава институционално финансира българските неделни училища, предоставяйки им над 12 млн. лв. Това са над 300 училища с над 30 000 ученици и броят им се увеличава. Мрежата се разраства и вече се използва за популяризиране на българското висше образование и облекчаване на кандидатстването в нашите университети.
Повече са парите за „Ученически олимпиади и състезания“. Те са в областите на науката, изкуствата и спорта и развиват ключови компетентности и умения за живот, изключително необходими на младите хора в съвременното общество. Организирането и провеждането на състезания по професионални направления са едни от начините за популяризиране възможностите на системата за професионално образование и обучение, за избор и усвояване на професии според желанията и интересите на младите хора и за утвърждаване на привлекателността и значимостта на професиите. Общият бюджет на Програмата е 3 900 000 лв. с два модула – „Национални и международни ученически олимпиади и публичност“ и „Осигуряване на обучението на талантливи ученици за участие в ученически олимпиади“.
Много са дейностите по програмата „Осигуряване на съвременна образователна среда“. Тя е естествено продължение на реализираните от 2007 г. насам национални програми с различни модули, насочени към обогатяване и оптимизиране дейностите в системата на училищното образование. Бюджетът е 6 830 000 лв. Тази година тя има и два нови модула – „Библиотеките като образователна среда“ (300 000 лв.), като е запланувано да се финансират поне 50 училищни библиотеки и провеждане на инициативи в тях, създаване на кътове за четене. „Целта е не само да ги оборудваме, но те да организират дейности, които да провокират интереса към четенето“, коментира министърът. И добави: „Проблеми има, и то не толкова с четивната, колкото са комуникативната компетентност на младите, а тя се формира от четенето“.
Другият нов модул е „Площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата“ с бюджет 800 000 лв. Проектът на наредба за физическата среда предвижда навсякъде да се създадат такива площадки. За детските градини са предвидени 220 000 лв., а за училищата – 580 000 лв.
С национална програма продължава подкрепата за общините за десегрегация и предотвратяване на вторичната сегрегация. Миналата година „Подпомагане на общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторична сегрегация“ не предизвиква особен интерес. Тази година са взети мерки да се провокира такъв. Бюджетът е 1 млн. лв., а изпълнението е за учебната 2020/2021 г.
С програма „Мотивирани учители“ с бюджет 3 млн. лв. и тригодишен период (2020 – 2022 г.) ще се работи за привличане на нови за системата учители, за осигуряване на необходимите педагогически специалисти в училищата, в които има нужда, ще се финансират и допълнителните обучения за преподаватели. „С тази програма няма да покрием очаквания недостиг от педагогически специалисти, но е важна, защото задава модел по отношение на обучението на преподавателите, по отношение на това да съчетават повече дисциплини“, коментира министър Вълчев. И припомни, че тази година за първи път ще има и програми за висшето образование. Една от тях ще бъде насочена към педагогическото висше образование, и най-вече към подготовката на бъдещите педагози да използват компетентностния подход, приобщаващото образование, свързване на повече знания в един учебен предмет. „Миналата година не успяхме да сформираме корпус от добре подготвени и мотивирани учители, дори и срещу допълнително заплащане. Сключен е договор само с един – припомня Красимир Вълчев. – Тази година залагаме на допълнително обучени нови учители, а не от системата, които да работят в училища с концентрация на деца от уязвими групи.“
С 600 000 лв. ще се финансират проекти за иновации в детските градини по програма „Успяваме заедно“. „Ако иновациите в училище насърчаваме с „Иновации в действие“, то в детските градини това ще правим с „Успяваме заедно“, коментира Вълчев. Идеята е да се създадат мрежи от детски градини, които да обменят помежду си не само иновации, но и да споделят опит.
Програмата „Бизнесът преподава“ е продължение на „ИТ бизнесът преподава“.
Бюджетът ѝ е 500 000 лв., а изпълнението е в рамките на учебната 2020/2021 г. Средствата се разпределят в три модула – „Семинари в училищата от представители на технологични фирми“, „Включване на представители на бизнеса в учебния процес в училищата“ и „Учители в предприятия“. Разширяват се възможностите предприятия от секторите на STEM професиите и профилите да запознават учениците с новости в технологичния сектор. Ще се провеждат кратки демонстрационни обучения. Предвидени са 500 семинара, 1000 часа.
С утвърдена популярност е и националната програма „Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование“. Предвидено е и повишаване на капацитета на опорната мрежа с цел осигуряване на нарастващите нужди от капацитет за пренос на данни, а така също и внедряване на модерни технологии за управление и защита на тази мрежа. Много от съвременните образователни услуги разчитат на мултимедийно съдържание, сътрудничество в реално време, поточно предаване на глас и видео, споделяне на големи файлове. Тези услуги трябва да бъдат консумирани от 90 000 педагогически специалисти и 960 000 ученици в 4200 училища и детски градини. Срокът на Програмата е 31 декември 2020 г., а бюджетът е 12 млн. лв.
Продължават програмите
„Заедно за всяко дете“ с бюджет 300 000 лв.,
„Заедно в грижата за всеки ученик“ с бюджет 600 000 лв., разпределени в два модула – „Осигуряване на условия за системно проследяване на личните постижения на учениците“ и „Осигуряване на условия за екипна работа на учителите от началния етап с детски учители и учители по предмети от прогимназиалния етап; създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училищата“ – малко над 1 млн.лв., „Без свободен час“ – малко над 3 млн. лв. Програмата „Квалификация“ с бюджет 1 100 000 лв. е за дейности, които са нови, както и за учителите, които са ангажирани с профилираната подготовка. Това е нов момент и тази година за първи път ще има профилирана подготовка за единадесетокласниците. Националната програма „Без свободен час“ е със срок на изпълнение до 31.12.2020 г. Общият бюджет е малко над 3 млн.лв., разпределени в три модула – „Без свободен час в училище“, „Без свободен час в детската градина“, „Мониторинг на ниво РУО“. Близо 2 млн.лв. е бюджетът на националната програма „Иновации в действие“. Модулите са три – „Мобилност за популяризиране и мултиплициране на добри иновации между училищата“, „Форуми за иновации в образованието“, „Създаване на условия за иновации в образованието“.
„140 млн.лв. за национални програми могат да изглеждат много, но голямата част от тях, както и предходни години, са насочени за обезщетение на персонала, но не само при пенсиониране. Става дума за разходи, които не могат предварително да се планират по бюджета на училищата, защото са с нерегулярен характер и представляват относително голям размер от училищните бюджети. Затова се планират в националната програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“. Бюджетът ѝ е 70 млн. лв. Обезщетенията се увеличават всяка година заради това, че се увеличават възнагражденията“, поясни министър Вълчев.