Кмет и двама медиатори помагат на екипа на ОУ „Черноризец Храбър“ в сливенското село Крушаре да стигне до всеки ученик
Ако не е кметът на селото и двамата медиатори, моята работа и тази на учителите нямаше да бъде така успешна.“ С тези думи започва разказа си директорът на ОУ „Черноризец Храбър“ в с. Крушаре, област Сливен, Пеню Дичев. Там се обучават 169 деца, които са на 100% от уязвими групи. С тях работят 15 педагогически специалисти.
Учениците са обхванати в 6 паралелки начален етап, като целодневната организация е за I, II, III и IV клас. В прогимназиалния етап паралелките са три.
11 ученици над 16-годишна възраст също залягат над учебниците в самостоятелна форма на обучение. „Денят ни започва с оперативка с кмета. Много помага на училището, с негово съдействие изградихме и спортна площадка. Сега тя пустее, но със сигурност отново ще се напълни с деца“, продължава директорът. Забравя да спомене името на кмета, нарича го просто момчето. А иначе това е Димо Санков.
„Децата ни са много взискателни, винаги трябва да им е интересно, за да задържим вниманието им в час и да ги мотивираме да учат. Предизвикаме ли интереса им, резултатите не закъсняват. Радваме се на представянето на децата ни на външните оценявания миналата година. То е повече от добро.“
И за да не загубят „скоростта“, учителите бързо се пренастройват към необичайната ситуация. В първите дни са подготвени и разпечатани учебни материали, медиаторът ги занася в махалата. „Към днешна дата това не е актуално. Всеки класен ръководител сега е в група с класа си във „Фейсбук“, където се включват според урока и съответните предметчици“, продължава разказа си Пеню Дичев. Разговорът ни не му пречи и той продължава да следи какво се „случва“ във виртуалната класна стая на второкласниците. Заниманието се води от учителката по география.
Има ли учители, които изпитват затруднения. Чистосърдечното признание е, че има. Тогава? Сутрин в пощата на училището вече са пристигнали подготвените от тях учебни материали, които веднага се разпращат до учениците чрез „Фейсбук“. „Забелязах, че първите дни в онлайн пространството работеха около 35% от учениците. Интересът непрекъснато расте и вече са обхванати над 50%. А „часовете“ все повече оживяват. Децата се надпреварват кой по-бързо ще отговори на въпросите на учителя. Е, случва се да е неправилно, но важното е, че са в „клас“ и работят – разказва директорът. – За нашите деца тази необикновена форма на работа е нещо ново и това провокира интереса им.“ Оказва се, че те дотолкова харесват онлайн общуването, че продължават да търсят любимите си учители и до по-късно, когато школският звънец отдавна би трябвало да е сложил край на учебния ден.
Педагозите също много се стараят, например разнообразяват урока с нестандартни идеи – нещо да се нарисува, нещо да се изпее или изиграе.
В ОУ „Черноризец Храбър“ разчитат много и на семействата. Учителите и родителите се познават добре. „Познавам и дядовците на нашите ученици. Някои от тях също са учили в нашето училище. Ако родителите не стягат децата да се занимават, няма как да разберем какво се случва в домовете“, продължава Пеню Дичев. С усмивка споделя, че вече има случаи, когато в урока се включват и родители. „Знам, че резултатите от подобен учебен процес едва ли ще са високи, както ни се иска. Но е важно децата да не забравят, че ваканцията свърши и е време за училище.“
В „Черноризец Храбър“ са подготвени да ползват и учебни платформи. Запознават с техните възможности и родителите. Проблемът е, че достъпът до тях е силно затруднен. „Затова работим както можем – най-важното е да не загубим интереса на децата“, повтаря пак директорът. Това е и причината учителите да се надпреварват как по-атрактивно да провеждат учебните занимания, споделят идеи, провокират се. В помощ идва и телевизията с учебните часове. Ролята на учителя е да проконтролира дали децата са пред екрана.
Не на последно място, Пеню Дичев посочва изключителната роля на медиаторите в тази ситуация. „Без тях не мога да работя. Единият – Илия Тодоров, живее в махалата. Със средно образование е, изключително интелигентно момче е и много ми помага. Плътно до мен остава вторият медиатор – Митко Господинов. При нас е по линия на „Приобщаващо образование“. С него сме, така да се каже, действащият оперативен щаб. По всяко време сме в готовност да получаваме и предаваме нататък актуалната информация.
Митко е на „ти“ със съвременните технологии. Има икономическо образование. Но настоях и той сега продължава подготовката си за придобиване на педагогическа квалификация в Тракийския университет в Стара Загора – „Начална и пред-
училищна педагогика с информатика“, пояснява директорът.
Не крие, че използва всички възможни законови средства за поощряване на този необикновен екип, който работи с любов към професията на учителя и с любов към децата, поверени му от техните семейства.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg