Министър Красимир Вълчев връчи наградата за цялостен принос на чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов и акад. Никола Съботинов
Българските учени имат огромен принос в европейската и световната наука и това трябва да се знае. Признанието да си учен, е свързано с денонощен всеотдаен труд, но резултатът от него не се вижда веднага. Необходимо е време, за да могат учените да го споделят. Всички ние, като общество, им дължим признание, а наградата „Питагор“ е само част от нашето уважение към тях“, подчерта министър Вълчев. Той връчи голямата награда за цялостен принос на двама души – чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия към БАН и акад. Никола Съботинов от Института по физика на твърдото тяло към БАН.
Проф. Хаджииванов е доктор на химическите науки с над 200 публикации. Научните му приноси са свързани с използването и развитието на метода на инфрачервената спектроскопия за охарактеризиране на повърхности, проследяване на повърхностните взаимодействия и изясняване механизмите на каталитични реакции. Той е носител на редица международни отличия. Негови ученици днес са признати учени и работят в престижни изследователски центрове по света. Проф. Хаджииванов участва и в подготовката на Националната стратегия за научни изследвания.
Акад. Съботинов има забележителна научна и научно-приложна дейност в областта на лазерната физика и технологиите. Той има 380 публикации, 4 монографии и 30 патента. Създадените от него лазери намират приложение в медицината, индустрията, екологията и др. За неговата изобретателска дейност е вписан в Златната книга на българските изобретатели. Иновационната му дейност е довела до производството на оригинален лазер както за България, така и в Австралия, САЩ и Южна Корея. „Приемам наградата като израз на признание за моята работа както в Института по физика на твърдото тяло към БАН, където започна изследователската ми дейност и продължава за щастие и до ден-днешен, така и от Българската търговско-промишлена палата, която високо оцени иновационния характер на научните ми изследвания. Те са проведени в България и успешно се конкурират по света в тази силно конкурентна област, каквито са лазерната наука и лазерните технологии“, споделя акад. Съботинов.
Министър Вълчев награди и колектива с най-успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати. Това е екипът на проф. д-р Димитър Чаръкчиев от Медицинския университет – София. Той се състои от трима учени: проф. д-р Пламен Кенаров от МУ – София, инж. доц. д-р Иван Иванов от Техническия университет в София и инж. Мартин Дянков от „Нанофер ООД“. Екипът е създал апарат, представляващ изкуствено еднокамерно сърце за поддържане на кръвообращение извън човешкото тяло.
С голямата награда „Питагор за млад учен“ за 2020 година са отличени доц. д-р Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и астрономът от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ доц. д-р Сунай Ибрямов.
Резултатите от работата на доц. д-р Анева, която е само на 34 г., са обобщени в 74 високостойностни научни публикации. Участник е в 36 научни проекта, на 8 от които е ръководител. Нейните интереси са в областта на проучването, разпространението, естествените находища и популации на лечебни видове растения, устойчивото им използване, фитохимично изследване на състава на лечебните видове с цел практическата им приложимост във фармацията и медицината.
Доц. д-р Ибрямов е на 31 г. и е директор на Астрономическия център към Факултета по природни науки на ШУ. Интересите му са в областта на астрофизиката и звездната астрономия, и по-специално към изследване на млади звездни обекти, намиращи се в ранни фази на еволюция. Автор и съавтор е на 57 научни публикации.
„Гордея се, че в България има изключителни учени – мъже, жени и млади хора, създаващи високи научни постижения. Със своя труд показвате колко важно е да се инвестира в наука и образование, и отправяте ясно послание към младите, които ще тръгнат по вашия път“, каза българският еврокомисар Мария Габриел. Тя връчи наградите „Питагор“ в четири категории. Приза за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки получи проф. Цветелина Танкова от Катедрата по диабетология на МУ – София. Тя ръководи и участва в 9 научни проекта на международно и национално ниво. В момента провежда задълбочени научни изследвания при предиабетни състояния – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс.
Мария Габриел връчи и наградите в категория „Хуманитарни и социални науки“ на проф. Георги Каприев от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в областта на природните и инженерните науки – на доц. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология към БАН. Това е третата му награда „Питагор“.
В областта на суперкомпютрите и анализите на големи данни журито избра проф. Емануил Атанасов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Проф. Атанасов ръководи екипа, осигуряващ работата на суперкомпютъра „Авитохол“. „И най-мощните компютри няма да имат душа, ако българските учените не създават приложения, които да решават сложни задачи. Комбинацията между тези две съставки може да бъде успешният ключ за решаването на сериозни проблеми“, каза проф. Атанасов при получаването на наградата си.
Д-р Петър Ламбрев от Биологическия изследователски център в унгарския град Сегед е признат за най-успешен учен, работещ в чужбина, а най-добър ръководител на международни проекти е доц. д-р инж. Кристина Близнакова от МУ – Варна. Основният принос на доц. Близнакова е, че тя ръководи европейски проект, чиято главна цел е повишаване на научния и иновативния капацитет на екип от биомедицински инженери в областта на компютърното моделиране на тумори на гърдата за целите на ранната диагностика. Европейската комисия обявява проекта за изключително успешен и публикува на своята интернет страница статия за успеха на проекта MaXIMA.
Връчено е и отличие за компания с най-много инвестиции в научноизследователската и развойната дейност. В тази област победител е „Астразенека България“ с изпълнителен директор Зоя Паунова.
За първи път тази година е присъдена награда в още една категория – за жена с принос в науката. Първият ѝ носител е проф. Клара Докова от Медицинския университет във Варна. Номинацията е на издателство „Елзевиер“. Проф. Докова и нейният колектив са създали първия регистър за мозъчни инсулти и факторите, които ги обуславят.
Навръх празника на българската просвета и култура и на славянската писменост Министерството на образованието и науката отличи за 12-а поредна година най-изявените български учени, научни колективи и организации за постижения в областта на науката и технологиите. Наградите
„Питагор“ са определени в 11 категории от авторитетно жури, съставено от предишни носители на отличието. А церемонията бе излъчена по БНТ1. Гости на награждаването бяха българският еврокомисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg