Нов финансов модел ще стимулира качеството и високите научноизследов ателски резултати
Утвърждаване на компетентностния подход, дигитализация и интердисциплинарен подход в преподаването, засилено практически ориентирано обучение на студентите, въвеждане на хибридни дисциплини и динамични учебни планове и програми и възможност за 3-годишно обучение на бакалаври, активизиране на научните дейности в българските висши училища, регламентиране на обособяването им като изследователски, образователни и професионални и ускореното им включване в европейски университетски мрежи. Това са някои от основните акценти в публикувания за обществено обсъждане проект на Стратегия за развитие на висшето образование у нас за периода 2021 – 2030 г. В него са отчетени и препоръките на Европейската комисия за развитието му.
В проектодокумента се прави преглед на постигнатото в периода 2014 – 2020 г. Посочват се външните и вътрешните за сферата на висшето образование предизвикателства.
В подробно приложение са представени 10 конкретни цели, както и дейностите и мерките за постигането им в периода до 2030 г., включително и законови промени, национални програми, Рейтинговата система, ОПНОИР, Оперативна програма за наука и образование 2021 – 2027 г., програма „Хоризонт Европа“
и „Еразъм+“, Националната карта на висшето образование, изменения в системата за оценяване на НАОА, в системите за атестация и в правилниците на висшите училища, както и в учебните планове и програми.
В цел
„Подобряване на структурата и ефикасността на вис-шето образование“
са посочени три основни действия. Относно „Дефиниране на изследователски, образователни и професионални висши училища с ясно очертана специфика“ е отбелязано, че основен критерий за това ще бъдат научните изследвания, които развива всяко от тях. Обективен критерий за това е броят на публикациите в реферирани и индексирани издания (включително и патенти). Изследователско висше училище може да е това, в което всички професионални направления (ПН) обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски направления.
Образователните висши училища ще обучават само бакалаври и магистри, а делът на студентите в изследователски ПН няма да е висок. Образователни могат да са тези висши училища, в които делът на студентите, обучавани в изследователски ПН, е по-нисък от 75% от общия брой обучаеми в него. Чрез очакваната Национална карта на висшето образование ще бъдат очертани регионалните потребнос-
ти от колежи, които обучават само професионални бакалаври.
Ще бъдат въведени и специфични критерии и отделни класации при оценяването на видовете висши училища чрез Рейтинговата система. Различията между тях ще бъдат регламентирани законово. Ще се разпишат и обективни критерии и процедура за трансформиране от един вид в друг, например при наличие или загуба на необходимия човешки и материален ресурс.
По другите две дейности се предвижда въвеждане на 3-годишно редовно и дистанционно обучение на бакалаври. Продължителността за дадено ПН ще бъде еднаква за всички висши училища. Записано е и държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в ОКС „магистър“ с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение за бакалавър в същото ПН. Чрез национални
и/или оперативни програми ще има субсидиране и за допълнителна квалификация и/или преквалификация, включително чрез завършване на ОКС „магистър“ за лица, придобили висше образование преди повече от 10 години.
Допълнително ще бъде стимулирана система за съвместно използване на материалната база от две и повече висши училища и обменът и споделеното използване на преподаватели по базови дисциплини – математика, физика, химия, чужд език, спорт и др. Ще се стимулира развитието на интердисциплинарни учебни планове и на хибридни специалности, комбиниращи дисциплини от две и повече професионални направления, които се осъществяват от две или повече висши училища.
Доразвита и обогатена ще бъде и системата от национални научни програми за обединяване на капацитета на висши училища и научни организации. Подкрепя се и развиването на регионални и на тематични клъстери между няколко висши училища и фирми. Ще се стимулира и обединяването на висши училища на доброволен принцип и създаването на консорциуми за висше образование.
Относно цел
„Разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите
и създаване на нови учебни планове и програми“
се залага на утвърждаването на компетентностния подход като приоритетен и във висшето образование. Ще се търси и баланс между развитието на аналитични и дигитални и на социални и емоционални компетентности. Ще се стимулира и развитието на ключовите компетентности за учене през целия живот, по чужди езици, граждански и социални компетентности, общи цифрови компетентности, както и на умения за креативно и критично мислене, комуникативност, работа в екип, лидерство, създаване и използване на алгоритми и за кодиране.
Във всички учебни планове на дисциплини ще се включва и практическо обучение по нови дигитални технологии. Засилен ще бъде интердисциплинарният подход при подготовката на учебните планове и програми и въвеждането на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления. Социални и/или хуманитарни дисциплини ще се включват в учебните планове на другите ПН, както и уводни дисциплини от точните науки ще се изучават в хуманитарните и социалните направления. Ще се осигури и база за задължителни часове по спорт във всички учебни планове.
Не на последно място, ще се работи за засилване на сътрудничеството между висшите училища, бизнеса и държавата при обсъждането на учебните планове и програми, практическата подготовка и кариерното ориентиране на студентите. Ще бъде стимулирано, включително и финансово, изграждането и поддържането на научни инфраструктури в партньорство с бизнеса за приоритетните специалности.
Мерките по трите действия на цел
„Въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми на обучение“
включват създаване на университетски центрове за обучителни ресурси, обучение на преподавателите, организиране на междууниверситетски национални и международни конференции и семинари за представяне на нови методи за обучение. В учебните планове и програми ще се акцентира върху ролята на самостоятелните творчески дейности на студентите. Интензивно ще се осигурява техника, позволяваща интерактивното и дигиталното преподаване.
Предвижда се и подкрепа чрез програми за създаване на съдържание и за технологични ресурси за развитие на качествено дистанционно обучение, включително за привличане на чуждестранни студенти и на български младежи зад граница. Широко ще се използва преподаването чрез казуси. Държавата и висшите училища ще обединяват усилия за създаването на онлайн библиотеки и дигитални ресурси.
Относно цел
„Повишаване на качеството на образованието във ВУ“
се предвижда създаване на вътрешна система за управление на качеството във висшите училища, която ще се сертифицира и ще бъде обвързана с правила за работната заплата с особено внимание към младите преподаватели.
По цел
„Интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни
и научни мрежи“
е заложено стимулиране на висшите училища за включване и активно участие в инициативата за изграждане на европейски университети, за разширяване на международното сътрудничество и на академичните партньорства с чужди университети, както и участие в университетски и научни мрежи. Ще бъде подкрепяно и участието в международни научни проекти и инфраструктури, както и публикуването на научни статии във водещи издания и включването на издаваните у нас научни списания в международни бази данни.
В цел
„Стимулиране на участието на младите преподаватели“
е разписано създаване на стандарти, които гарантират назначаването на преподаватели с лични и професионални знания и умения, осигуряващи високо качество на преподаване. Младите преподаватели ще бъдат подпомагани да се развиват и хабилитират в кратки срокове при високи академични изисквания. Те ще разполагат и с повече възможности за квалификация и за включване в международни проекти и университетски мрежи за съвместна изследователска и публикационна дейност.
Записана е и възможност за въвеждане на заплащане на младите преподаватели в дадено професионално направление не по-малко от средната заплата на реализиращите се студенти от същото направление.
Съгласно мерките по цел
„Активизиране на научната дейност във висшите училища“
се предвижда включване в системите за акредитация и атестация на обективни критерии за отчитане на научните и научно-приложните резултати.
Субсидията за изследователските професионални направления ще бъде оформена в две обособени части – за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания. Очаква се размерът на субсидията за научни изследвания да достигне към 2025 г. не по-малко от 40% от общата.
Редовно ще се актуализира и размерът на стипендиите на докторантите, като се поддържа на ниво поне 150% от минималната работна заплата. Ще се въвеждат и коефициенти в държавната субсидия, отпускана за обучение в различните образователни степени – например 4 за докторант, 2 за магистър и
1 за бакалавър. Ще се регламентира и ресурсно осигуряване на научна специализация (постдокторантура).
Ще се въведе и ефективна и единна система за превенция и контрол на плагиатството.
Относно цел
„Изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес“
се предвижда периодично актуализиране на учебните планове, програми и материали в съответствие с най-новите постижения на науката и технологиите. Външни специалисти ще правят преглед, оценка и ще дават предложения за тяхното подобряване. За преподаватели ще се привличат повече специалисти с богат практически опит. Ще бъдат подкрепяни дуалното обучение и различни форми на съвместно обучение с бизнеса – инкубатори, летни школи, кариерни събития. Ще бъдат създадени и центрове за учене през целия живот към висшите училища. Ще се създаде законова възможност за докторски програми със смесено финансиране от държавата и бизнеса, ще се стимулират и приложни изследователски програми с цел иновации, включително и чрез смесено публично-частно финансиране. А обучението по иновации и предприемачество ще влезе във всички академични планове и програми.
Важен акцент е и повишаване ролята на висшите училища като активен фактор за регионално развитие.
По цел
„Подобряване на управлението на висшите училища и на системата за оценяване и акредитация“
се посочва, че договорите между министъра на образованието и науката и избраните ректори в държавните висши училища ще бъдат гарант за реформи и инструмент за ефективно управление. И още – размерът на държавната субсидия ще бъде обвързан с изпълнението на този договор.
В процеса на акредитация ще бъдат включвани повече чуждестранни експерти, като ще бъдат приети ясни и обективно измерими индикатори за различните акредитационни процедури. Данните, необходими за тях, ще бъдат събрани в обща за висшите училища, НАЦИД, НАОА и МОН електронна платформа.
Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани към дирекция „Висше образование“ – МОН (e.atanasova@mon.bg),
до 20 юли 2020 г. включително.
Предизвикателствата
В проекта за Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г. са посочени и външните за тази сфера предизвикателства – ускоряваща се динамика на пазара на труда, повишаване ролята на науката и иновациите за развитие на конкурентоспособна икономика, всеобща дигитализация и развитие на алтернативни на класическото вис-
ше образование системи, интензифициране на глобалното предлагане на образователни услуги, включително изграждането на Европейско пространство за висше образование. И не на последно място, застаряване на населението и промени във възрастовата му структура.
Сред вътрешните за системата предизвикателства са посочени изоставането от европейските тенденции и слаба интернационализация на родното висше образование, разминаване с потребностите на дигиталното поколение и с компетентностите, необходими за успешна реализация в условията на технологична революция. Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) през 2019 г. България се нарежда на
последното място сред европейските страни при 26-о място година по-рано. Освен това едва 11% от хората притежават умения в областта на цифровите технологии над основните, което представлява по-малко от една трета от средното за ЕС.
Недостатъчна все още е и подкрепата и недостатъчно развитието на научните изследвания, като неразделна част от висшето образование. Има трудности в подбора, развитието и мотивирането на преподавателите. Подчертава се и необходимостта от ефективна, обективна и справедлива акредитация.
Сред предизвикателствата се посочва още недостатъчното използване от българските висши училища на програмата „Еразъм+“, както и ниската им международна конкурентоспособност. В тази връзка се отбелязва недостатъчната езикова подготовка на част от българските академични преподаватели и изследователи, което пречи за създаването на програми и курсове на чужд език, привличане на чуждестранни студенти и докторанти и участието в изследователски консорциуми.
Като позитивен момент се отбеляза, че образованието остава ценност от първостепенно значение за българите. Сред силните страни на системата са посочени висококачествената Рейтингова система и наличието на добри практики на връзка образование – бизнес в някои висши училища, които могат да се мултиплицират. Съществува и налична експертиза във важни научни направления – включително в някои области на природните науки, математиката, ИКТ, биотехнологиите, медицината и др.
Около 20% от висшите училища могат да се похвалят с добри научни резултати, което позволява подготовка на квалифицирани научни кадри и преподаватели. На разположение е и сериозна научна инфраструктура, осигурена със средства от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.
В същото време, като слабости се отбелязват разминаването между потребностите на пазара на труда и качеството на подготовката във висшите училища, все още големият прием и снижените критерии за него. Налице са остарели учебни планове и програми в някои направления. Приоритет има теоретичната насоченост за сметка на малко практическа подготовка. В редица висши училища има и откъснатост на научните изследвания от практическите предизвикателства на икономиката и обществото.
Налице е екстензивно развита система от много вис-
ши училища и филиали с несвойствени професионални
направления и специалности без традиции и капацитет за качествено обучение. Моделът на управление не осигурява академична отговорност и не гарантира обществения интерес. Все още отсъства диференциация при акредитацията – преобладава институционална оценка над 9 и нереално високи оценки от програмната акредитация. А като цяло, системата на висшето образование остава недостатъчно финансирана.
Сред опасностите са посочени демографските процеси и намаляването на броя на кандидат-студентите, както и потенциален ръст в броя на младите хора, избрали да учат в чужбина. Посочва се, че около 10 – 15% избират чуждестранни висши училища, като много често причината е в надеждата за по-добра последваща реализация зад граница. Възможно е и напускане на младите изследователи поради претоварване, ниско заплащане и слаби възможности за професионална реализация. Съществува опасност липсата на приемственост да доведе до изчезване на експертиза във важни научни области, а загубата на критична маса от преподаватели – до закриване на висши училища.
Очаквани резултати
Сред очакваните резултати от прилагането на описаните в проекта мерки е увеличено финансиране за висшето образование с 20% годишно за обучение и с 10 млн. лв. годишно за научна дейност всяка година до 2030 г. Дотогава трябва да е въведен и финансов модел, който стимулира качеството на образованието и високите научноизследователски резултати. Трябва да е редуциран и приемът в професионални направления с най-ниско качество, както и броят направления с ниско качество и ниска степен на реализация на завършилите.
Най-малко 50% от българските висши училища пък трябва да са се включили в мрежи от европейски университети, да са се увеличили съвместните образователни програми между български и чуждестранни висши училища, както и на специалности и програми на чужд език. Заедно с това да се увеличи и броят на чуждестранните студенти и преподаватели в българските висши училища, както и на мобилностите, реализирани от българските студенти, докторанти и преподаватели.
Предвижда се още развито дуално обучение във висшето образование в направления с техническа насоченост, в които се обучават поне 50% от всички действащи студенти в тях. Към поне половината от висшите училища трябва да се създадат центрове за учене през целия живот.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg