По дългия път на миграцията

Наши учени изследват как пандемията повлия на българските общности зад граница

Как пандемията, причинена от вируса COVID-19, повлия на българските общности зад граница. Отговор на този въпрос търсят учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изследователски екип вече няколко години проучва процесите на съхраняване и развитие на българското културно наследство сред българите в чужбина благодарение на усилията на техните общностни структури в отделните страни. Проектът „Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Днешната глобална пандемия, обхванала почти целия свят, предизвиква изследователите да пуснат онлайн анкета, чиято цел е да направи моментна снимка на ситуацията.
„На нашия призив откликнаха 91 организации и десетки сънародници от Европа, от САЩ и Канада, Австралия и Африка. Анкетата не е затворена, тя продължава да се попълва. Целта ни е да установим как адаптират дейностите си в настоящите условия и произтичащата икономическа и социална криза, каква подкрепа им е нужна и пред какви трудности ги е изправила извънредната ситуация“, коментира
д-р Валентин Воскресенски, който е един от авторите на допитването.
Анкетираните са предимно представители на асоциации, клубове, неделни училища, на различни фолклорни формации, на църковни общини или медии.
„Налице е достатъчно богат емпиричен материал, който ще бъде обобщен, систематизиран и анализиран. Забелязва се разслоение в общността. По мнението на анкетираните, когато хората не се виждат, трудно може да се говори за общност, а изолацията е довела до преоценка на ценностите. Мнозина са загубили работата си и са се върнали в България. Все повече организации се ориентират към виртуален начин на общуване, а 50 на сто от участниците в анкетата заявяват, че ще променят начина си на работа в бъдеще“, коментира моментните резултати от допитването социалният антрополог д-р Анелия Авджиева, която също е част от изследователския екип.
До момента нашите учени са посетили организации в Мароко, Нова Зеландия и ЮАР, но пандемията дава своя отпечатък върху проекта и стопира пътуванията. Етапната оценка е, че навсякъде българските неделни училища са сърцето, което сплотява, дава възможност за споделяне на общи ценности и предаване на знание.
За съжаление, пандемията оставя своя отпечатък и върху тях. Ето какво споделят участници в анкетата от Испания: „Към нашата асоциация има четири български училища. Най-голямата трудност дойде от организацията на преподаване. Трябваше да се съобразим и с факта, че децата ще са заети цяла седмица към испанските си училища и ще са неотлъчно пред компютрите. Справихме се с предизвикателството, дори си провеждаме извънкласните занимания, които за нас са ключът към запазването на българското самосъзнание“.
На въпроса дали местните власти търсят съдействие от българските организации във връзка с провеждането на противоепидемични мерки, отговорът от Австралия е, че тамошното законодателство не допуска по време на пандемия правителството да търси съдействие от неправителствени организации. Но изпраща писмена информация за мерки за предпазване, за икономически помощи и морална подкрепа.
Темата за доброволчеството в условията на пандемия присъства специално в анкетата, като резултатите показват, че повече от половината от анкетираните организации (63%) не участват в подобни инициативи. Останалите насочват усилията си основно чрез споделяне на дарителски кампании, организирани от членове на общността – шиене на маски, топъл обяд, подкрепа в обучението на учениците.
Българите зад граница най-често се обръщат към общностните структури за практическа информация във връзка с положението в страната (44%), за съвети за ученето у дома (45%), за социална помощ (31%), за информация за предстоящи събития и чествания (30%), за духовна подкрепа (28%), за юридически консултации (21%), за търсене на работа (20%). Най-големите трудности, с които се сблъскват във връзка със създалото се положение, са невъзможността да се събират, да провеждат репетициите си, да участват на фестивали и концерти.
На въпроса дали за справянето с кризата разчитат на сътрудничество или помощ от България, 60% отговарят отрицателно,
24% – положително, а останалите не могат да преценят.
„Като цяло, мигрантските ни общности и техните структури далеч не са прекъснали връзките си с България и разчитат под една или друга форма и на държавата“, категорична е Авджиева.
„Дори в условията на пандемия българските общности в чужбина успяват да останат действени и да поддържат своята българска идентичност. Но имат нужда от морална и институционална подкрепа“, обобщава д-р Воскресенски.