Едносменен режим – мисия възможна

Дори в София образователната инфраструктура позволява учебните часове да бъдат в светлата част на деня

Татяна ДИКОВА

Може ли децата да бъдат в училище само в светлата или поне в по-приемливата и спокойна част от деня. Може, но не на всички места, категорична е директорката на столичното 23. СУ „Фр.Ж. Кюри“ Нина Чанева. За уточнение училището е сред големите в столицата, от I до XII клас и децата учат на две смени.
„Сутрин първият звънец бие в 7.30 ч.
Последните часове следобед свършват в 18.30 ч. и това е така, откакто сме на две смени. Първо посвихме приема, после въведохме и нулеви часове между 12.40 и 13.20 ч. – пояснява директорката. – Прецизно обмисляме седмичното разписание, като учебното време се разпределя в интерес на учениците.“
Учениците в 23. СУ са 920, паралелките са 39, от които 14 на целодневно обучение, а общо стаите, кабинетите и физкултурните салони – 40. „Ако всички класни стаи са заети и в първа, и във втора смяна, подобна организация, каквато ние имаме, не би могла да се въведе – уточнява Чанева. – Това разтягане на учебното време сутрин от 7 – вечер до 19 ч. е престъпление към новите поколения. Дори в София има готова инфраструктура, за да посрещне необходимостта учебните часове да бъдат в едно приемливо време. След като сме тръгнали към едносменен режим, някои училища трябва лекичко да се „посъберат“ с приема си. Тогава други училища ще запълнят капацитета си, а децата няма да страдат, ставайки в зори и прибирайки се вечер по тъмно.“
Категорична е, че до X клас учениците трябва да учат само в първа смяна. „Подлудихме си децата, като ги „лашкаме“ ту в първа, ту във втора смяна. Дори първа смяна е неприемлива през зимата. Нали се досещате кога децата стават, да не говорим за тези, които пътуват от отдалечени квартали. Това се отразява на психиката им и после се чудим защо растат такива невротични. За учителите също не е лесно.“
Нина Чанева подкрепя думите си с още един пример. Когато училището е на едносменен режим – например от 8 до 14.30 ч., това ще бъде не просто работното време на учителите, а и реалното им присъствие в училище. „Присъствието на всички учители едновременно в рамките на учебния ден е важно условие както за екипната работа, така и за сигурността на учениците – категорична е Чанева. – Едно е трима учители да минат по коридорите и да внесат спокойствие сред палавниците, а друго е един, защото колегите му са имали рано сутринта часове и после са си тръгнали. Присъствието на всички ни в рамките на работното време е много важен фактор.“
Тя е категорична, а и разчетите показват, че в София училищата, класните стаи и кабинетите са повече от необходимите. Проблемът е, че училища, които могат да поемат 1000 ученици, обучават едва 250 и обратно. Убедена е, че делегираният бюджет е част от проблема и от омагьосания кръг, в който от години се върти образователната система – директорите да пренапълват училищата и никой да не им търси отговорност. Следва друг манипулативен момент, този път към родителите – щом искате децата ви да учат при нас, ще увеличим броя на паралелките, но не и на тези с целодневна организация, защото базата не го позволява. Затова ще си пратите децата на частна занималня.
„Категорична съм, броят на паралелките I – IV клас трябва да бъде съобразен със задължителната целодневна организация и броя на учениците в района на училището. Но когато се приемат 100 деца, а за целодневна организация остава място за 20, значи се прави една друга аритметика – в училището да влязат колкото се може повече пари. В София има немалко училища, в които паралелките заемат само два от общо 4 етажа. И парите не им стигат, защото учениците са малко. Други училища обаче са пренаселени и дума не може да става за целодневна организация на всички деца в начален етап, да не говорим за едносменен режим. Приемът се контролира от общината и от Регионалното управление на образованието и тези две институции трябва да го регулират. Да се решат проблемите, както е по норматив“, категорична е Нина Чанева. Но изрично уточнява, че в някои нови квартали няма нито едно училище и там ще трябва да се строи.
В столичното 23. СУ има още едно нововъведение – намаляване на „децибелите“. „По-малките са по-емоционални и по-шумни, особено във възрастовата група V – VII клас, разделихме паралелките в смените на четни и нечетни. Така в рамките на една смяна учат паралелки V, VII, IX, XI клас, а в другата – останалите, и „децибелите“ станаха приемливи“, шегува се Чанева.
Какво е мнението ѝ за мандатността на директорите. „Мандатността е заложена в Закона за предучилищното и училищното образование. Той предвижда директорите да бъдат атестирани. Ако училището има недобри показатели, директорът получава предписания за отстраняването им. Не ги ли изпълни следващите четири години, ще се наложи да смени работното си място – казва Чанева. – И ето ги двата мандата по четири години.“