Предстои преход от стандартизация към персонализация

90% от образователното съдържание ще се визуализира през следващите 6 – 7 години, казва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

Дигиталното обучение частично компенсира обучението в класната стая, защото при него липсват социализацията, изкуството, физическото възпитание и практическите умения, но понякога няма алтернатива. Важното е, че всички се справиха на терен със сложната ситуация, за което им благодаря. Работата на учителите не се забелязва много, но кризата показа, че системата на училищното образование е добра, подредена и в нея работят хора с професионално отношение.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред участниците в конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище“. Той оцени работата на учителите като отлична и им даде оценка от 5,50 по шестобалната система за справянето им с дистанционното обучение.
Министър Вълчев уточни, че когато говорим за цифрово образование, подразбираме обучение чрез технологиите и обучение за цифровите технологии, като второто е по-важното: „Ако трябва да зададем формула, то тя е максимум обучение за дигитални технологии и интензивно обучение чрез информационни технологии“.
То трябва да бъде съобразено с възрастта на децата. Защото, колкото и да е парадоксално, обучението чрез дигитални технологии може да навреди на дигиталната креативност и да се отрази върху развитието на децата. Вече има достатъчно изследвания, които показват, че в ранна детска възраст продължителното взаимодействие чрез екрани и дигитални устройства води до забавяне в развитието и нарушаване на опорно-двигателните умения, забавяне развитието на мозъчната кора и т.н. Така че използването им в началния етап на обучение трябва да бъде силно дозирано, а след това да бъде максимално ефективно в прогимназиалния и гимназиалния етап.

„Дигиталната креативност и цифровите умения безспорно са необходими, тъй като младото поколение ще живее в непрекъснато взаимодействие с тях, с алгоритми, с машини, базирани на изкуствен интелект, и то трябва да бъде максимално подготвено за това. Младите хора обаче имат нужда не само от информационните технологии, а от комплексен микс от знания и умения, които могат да се постигнат чрез развитие на концентрацията, креативността и по-абстрактното мислене – заяви министър Вълчев. – За да се насърчи общата компетентност, децата трябва да бъдат мотивирани да учат математика. Социологическо изследване показва, че повечето деца и техните родители вярват, че информационните технологии дават най-добри шансове за добра реализация и високи доходи. Само че програмист не се става без математика, а резултатите по математика са тревожно ниски – уточни Вълчев. – Затова трябва да се развиват комплексните умения на децата не само чрез информационните технологии. От друга страна, трябва да отчетем, че живеем в различно време, с различно поколение деца, които много повече учат чрез електронни устройства, и образователната система не може да върви срещу течението“, каза още министърът. Това проличава ясно в областта на природните науки, където се отчита, че визуализирането на образователното съдържание и СТЕМ центровете силно повишават мотивацията за учене.
„Това, което можем да направим през следващите няколко години и можем да го постигнем за 6 – 7 г., е
над 90% от образователното съдържание да бъде визуализирано, безплатно и споделено
– заяви Вълчев. – Това ще стане по проекта „Образование за утрешния ден“, финансиран от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Визуализираните уроци ще бъдат изработени от учителите, но преди това те трябва да бъдат подготвени, да им дадем нужните инструменти – специален софтуер и програми, с които да могат да онагледят материала за животните в Африка или за човешкото тяло например.“ Учителите ще бъдат мотивирани да създават визуализираното образователно съдържание срещу заплащане. След това разработените от тях уроци ще бъдат верифицирани в съответствие с учебните програми и качени за безплатно ползване на електронната облачна платформа на МОН.
Междувременно във всички училища ще бъдат изградени СТЕМ центрове – нещо, което вече се прави от тази година. Защото СТЕМ центровете са не просто кабинети, а модел на образование, който стимулира да се учи, и добавената им стойност е много висока. Планира се и въвеждането на дигиталната креативност след IV клас. Идеята е компютърното моделиране, въведено в III и IV клас, да бъде обвързано с изучаването на информационни технологии в прогимназиалния етап. Това ще помогне на децата по-добре да разбират и да разработват алгоритми.

Предвижда се и увеличаване броя на електронните устройства в училищата. „Залагаме тези мерки за технологично оборудване през следващия програмен период, като за тази цел вероятно ще използваме средства от инструмента REACT-ЕU на ЕС, което ще ни помогне да се справим със съществуващите неравенства“, обясни министър Вълчев. Той припомни, че е имало деца, които не са включени ефективно в дистанционната форма на обучение поради липса на устройства или на интернет свързаност. Затова се предвижда да бъдат закупени повече устройства за училищата, за да може при кризисни ситуации те да се предоставят за временно ползване на учениците. Красимир Вълчев отбеляза, че част от неравенствата не са със социално-икономически произход, а с културен и липса на отношение към образованието.
„Много от тези деца имат кабелна телевизия и смартфон, но нямат компютър или лаптоп, защото такова е отношението към тяхното обучение. И това е още една причина да твърдим, че най-доброто обучение е присъственото. Направихме много по Механизма за обхват, където съвместно различни институции работиха, за да накарат тези деца да посещават колкото може повече училището, за да натрупат знания и умения, които да ги направят по-компетентни и да учат по-дълго време. Успяхме да увеличим престоя на децата от уязвимите групи в по-горните класове, включително в гимназията, но за съжаление, по време на пандемията голяма част от постигнатите резултати бяха заличени.“
Министър Вълчев благодари и на Народното събрание за подкрепата за промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които ще дадат възможност децата да се включват дистанционно във виртуалната класна стая, когато се налага. В момента, по различни причини, се губят по
3 – 4 седмици от учебното време, или 10% от него и от МОН се надяват чрез дистанционното обучение това да се преодолее.

„Нуждата от ускорена дигитализация на образованието, повишаване на цифровите умения, адаптиране на учебното съдържание и реален достъп до дигиталното образование – това са въпроси от значение за всяка държава – член на ЕС. През последните месеци имахме възможност да обменим ценен опит от изминалия кризисен период“, заяви българският еврокомисар Мария Габриел. Тя се спря на три основни въпроса: какви са главните предизвикателства в образованието оттук нататък и как да ги преодолеем, какви нови инициативи се обмислят и какви са възможностите за инвестиции в образованието и обучението.

„Кризата ни показа, че имаме още много работа по отношение на свързаността и инфраструктурата,
особено за отдалечените и селските региони. Затова е много важно да продължим да работим, за да има цифрови ресурси на разположение на всеки. Освен това има нужда да продължим да обучаваме учителите в умения за онлайн преподаване, защото те се адаптираха изключително бързо. Но за част от тях все още има редица предизвикателства. Важно е и материалното оборудване, защото все още имаме деца, които не разполагат с необходимите цифрови устройства – каза Габриел. – Предизвикателството беше за всички ученици, включително за най-малките от предучилищното и началното образование, както и за техните родители. Този период вероятно ще се отрази върху увеличаването на рисковете от преждевременно напускане на училището, от още по-голямо задълбочаване на съществуващите неравенства. Затова искам уроците от кризата да бъдат застъпени в следващите ни инициативи, за да търсим начин да преодолеем предизвикателствата.„Според българския еврокомисар най-напред трябва да се подпомогнат учениците да преодолеят пропуските си в обучението. Освен това ще продължи подкрепата за учителите, включително с платформите за обмен на знания и за използването на цифрови инструменти, които по време на кризата показаха колко ценни могат да бъдат. Такива са платформата за електронно побратимяване eTwinning, платформата за учене на възрастни EPALE, както и порталът за училищно образование School Education Gateway.

В по-дългосрочен план Мария Габриел акцентира върху двете водещи инициативи, които ще представи през септември. Това са актуализираният план за действие в областта на цифровото образование и инициативата за изграждане на Европейското образователно пространство. Те ще помогнат за въвеждането на иновации в областта на преподаването, ученето и оценяването. Бъдещата актуализация на образованието и обучението ще отчете възможностите на цифровата трансформация, но и рисковете, свързани с нея. „Ще насърчим развитието на цифрови умения и компетентности, но също така ще поставяме акцент върху креативността, критичното мислене, уменията за общуване и работа в екип. Технологиите заемат важно място в учебния процес и ще спомогнат за фокусиране на обучението върху нуждите на учащите се. Те не трябва да заместват фундаменталната роля на учителите, а да ги подпомагат. За мен е много важно цифровото образование да поставя в центъра хората“, коментира българският еврокомисар. Тя открои инициативите, по които работи в момента с екипа си, като „Европейски академии за учители“, „Училищен успех за всички“, новия подход към микрокредитите. Те ще бъдат градивни елементи на Европейското пространство за образование. Първата ще осигури иновативни начини на преподаване и цифрови педагогически методи за учителите. Втората инициатива ще помогне на младите хора от уязвимите групи да придобият основни умения. Подходът към микрокредитиране ще насърчи ученето през целия живот. Комисарят изтъкна, че програма „Еразъм+“ е много важен инструмент. Тя ще бъде по-цифрова и по-включваща, ще продължи да насърчава цифровата свързаност и да предлага съчетаване на физическа и виртуална мобилност.
„Ще продължим да работим и върху пилотната инициатива за създаването на европейски университетски алианси – вече има 41 и част от тях са 5 български университета. Алиансите ще осигурят по-структурирано сътрудничество между висшите училища чрез обединяване на онлайн курсове, данни и цифрова инфраструктура.

Министър Вълчев също подчерта, че университетите се справиха много добре в кризата, и фактът, че се обединяват в мрежи, трябва да се подкрепя. Защото това ще доведе до повишаване качеството на обучението в тях и ще ги направи по-конкурентоспособни.
Мария Габриел отбеляза необходимостта от стратегически инвестиции и мобилизиране на наличните инструменти в рамките на многогодишния бюджет на ЕС и инструмента за възстановяване. Това са програмите „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Eвропейският социален фонд плюс (ЕСФ+),
програма „Цифрова Европа“, в която има 700 млн. евро за т.нар. високи цифрови умения, и редица други. Важно е тези програми да се допълнят с националните програми и стратегии. Осигуряването на подходящо взаимодействие, насочването на ресурси там, където има най-големи нужди, ще осигури максимално въздействие при реализиране на поставените цели.

„Предложихме да има повече ресурси, които могат да бъдат насочени към образование, култура, младеж, солидарност. Защото за нас повече от всякога е важно да се инвестира стратегически в образованието. Това не е инвестиция в бъдещето. То е инвестиция в настоящето. Стратегическите инвестиции в човешкия капитал са най-ценното, което имаме“, заяви българският еврокомисар. Според нея трябва да погледнем на трудностите като на възможност и да направим системите за образование по-устойчиви и по-подготвени за цифровото общество.
„Промените в Закона за предучилищното и училищното образование минаха на първо четене. Той дава възможност за дигитално обучение, включително някои училища, които имат всички необходими възможности, ще могат да предлагат като иновация до 20% от учебното съдържание в онлайн среда. Това може да не се отнася до цялото училище, а само до някои класове – каза председателят на парламентарната Образователна комисия Милена Дамянова. – Докато вървяха дебатите в НС, един колега зададе въпроса изяде ли мишката книжката. Истината е, че мишката вече е книжка и тя е на рафта на образованието. Да, тя е по-различна, може да е по-голяма или по-малка, да има неочакван край, но е там. Нейните читатели могат да достигнат до нея, ако тя бъде препоръчана – така както става и с останалите книги.“

Според Милена Дамянова другият важен въпрос е за мястото на дигиталното обучение в образователната система. Тя смята, че „постигнатият успех не е на дигиталното обучение, а на децата, на родителите, на бабите и дядовците, които влязоха в дигиталната класна стая и по този начин станаха истински партньори и съмишленици на учителите. Дигиталното обучение трябваше да бъде въведено по спешност, но трябва да признаем, че сме още в началото му, защото все още си говорим за инфраструктура, за техника, за това дали учителите са подготвени. Все още не се е случил същинският дебат, а той е – какво носи дигиталното обучение, кои са силните му страни и недостатъците. Дигиталното обучение не е край на социалната комуникация, смисълът му не е да направи живота на учениците по-лесен. То е възможност и предизвикателство да направим моделите на образование по-различни, така че да отговорят на децата от новото поколение“.
По-важното е, че съвременното образование изисква повече креативност и творчество, повече индивидуалност, и новите платформи и виртуални реалности са възможност за индивидуално образование, което да позволява на учениците да се развиват, подчерта Милена Дамянова. Защото в нея учениците създават знание, създават съдържание под ръководството на учителите си и така формират своето бъдещо кариерно развитие. При новото образование ученикът може да учи по нов начин и учителят може да преподава по нов начин.

„Това е истинският дебат за и със новото поколение.
Радвам се изключително много на присъствието на хора, които могат и знаят как това да се случи. Като представител на местната власт, отново ще подчертая, че образователната система е силно децентрализирана. Има училища и детски градини, които се справиха прекрасно, перфектно, има и такива, които не се справиха. Родителите бяха доста важна час в процеса – коментира и столичният кмет Йорданка Фандъкова. – Времето е динамично, не бива да забравяме колко важно бе това общуване. Оценихме обаче и колко важни са училищната общност и общуването в нея. Наесен дано да се видим отново в класните стаи. За мен част от общуването е и възможността за общуване в дигитална среда. Дигиталните технологии бяха успешно средство да не се загубят целите и темпото. Учебната година не само приключи, но и изпитите се проведоха и децата продължават напред. Не им беше лесно, но се справиха.“

Според кмета на София вече е ясно каква трябва да бъде посоката на реформата в средното образование. Въвеждането на иновативни дигитални решения в образованието започна и в детските градини. Половината от детските градини в София използваха тази възможност да въведат подобен начин на общуване с децата чрез родителите. Чрез така нареченото педагогическо взаимодействие успяха да организират занимания на децата – четене на приказки, рисуване, дори спортни занимания.
„Най-голямото богатство на София са образованите хора – тези, които останаха тук благодарение на технологичните сектори в града ни, и тези, които се върнаха тук. 20% от мрежата на иновативните училища в страната се намират в София. Смисълът им е да се разработят успешни модели, а не само да се изграждат кабинети“, посочи още столичният кмет. Тя даде за пример 11-годишната Тайра Ридваева, на която наскоро връчи ежегодната стипендия за дете с изявени дарби. „Тя ме изуми със своите страхотни технологични решения – беше създала технологични образователни игри за други деца с различни проблеми. Това е смисълът – чрез технологиите да се създава иновативен продукт – отбеляза Фандъкова. – Истинската реформа е тази, която се случва на терен. Прави се от хората, които работят с децата и учениците, от самите млади хора.“
По време на форума са обсъдени и възможностите за асинхронно и синхронно обучение. Директори и учители представиха иновативни модели на преподаване чрез дигитални технологии и коментираха възможностите, които дават различни образователни платформи.

Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, пред в. „Аз-буки“:

Министерството разработва единна електронна образователна платформа в облака. Това ще ни позволи да осъществим прехода в образованието, към който се стремим – от стандартизация към персонализация. За него е много важна ролята на информационните технологии. Учителят няма да бъде заменен, но той също ще работи с алгоритми и с изкуствен интелект – „Гугъл“ и „Майкрософт“ вече са разработили в своите образователни системи изкуствен интелект, който да персонализира обучението, да помага на учителя да идентифицира образователните трудности и да насочва конкретни уроци към учениците според техните потребности. До 4 – 5 години има всички предпоставки това да се случи и в нашата образователна система чрез платформата. Тя се базира на единната електронна идентификация. В първите дни на кризата създадохме 866 000 профила в облака – сървърната структура на МОН, която ще ни позволи да имаме единна система, в която всеки ученик да има профил от първи клас до завършване на училище и после в университета. Така ще може да се проследи и анализира обучението на всяко дете във времето. Това са платформите, базирани на изкуствения интелект, и няма да можем да персонализираме обучението без тази идентификация.
Учениците вече имат създадени профили, но част от създадените акаунти не са активирани и все още не е обвързана системата на МОН с електронните платформи на техните училища. Това не позволява в момента да се анализира обучението, което е и крайната цел. Към момента „Майкрософт“ се интегрира към нашата система, очаква се да се случи и с „Гугъл“ – направено е за платформите на Microsoft Teams и предстои за облачната платформа на Google – G Suite. След това предстои да се създаде електронно образователно съдържание – разработени от учителите уроци, които трябва да бъдат достъпни за всички в тези платформи. 

Милена Дамянова – председател на Комисията по образование в НС, пред в. „Аз-буки“:

Промените в Закона за предучилищното и училищното образование са приети на първо четене. Но и сега законът позволява дигиталното образование. Друг е въпросът колко от училищата се възползваха от тези възможности преди пандемията. Оттук нататък трябва много внимателно да се проследи какво носи цифровизацията, какви са ползите и минусите, защото училището предлага и много други компетентности, които са важни за развитието на децата.
В момента тече период на получаване на предложения между първо и второ четене на Закона. Прецизират се текстовете за задължителната детска градина за 4-годишните. По отношение на дигиталното обучение няма да има съществена промяна. Просто те ще бъдат уредени трайно в Закона за предучилищното и училищното образование.
Между първо и второ гласуване ще направя предложение за създаване на възможност за дигитални форми на занимания и в сферата на предучилищното образование при различни извънредни обстоятелства и епидемични обстановки, за да могат и те да прилагат този тип педагогическо взаимодействие, доколкото е възможно. Направиха го около 50% от столичните детски градини, както и в другите големи градове – работеше се и с родителите, и с децата. И по мнение на родителите, изразено в последващи анкети, обучението е оценено като изключително полезно и затова е одобрено. Законът ще разпише тези възможности, но от системата зависи доколко тя ще се възползва от тях.
Към момента учебната година ще започне присъствено, но трябва да имаме готовност за всяка ситуация. Образователната система вече е достатъчно подготвена за преминаване към дигиталните класни стаи, но не бива да се допуска компютърът, технологиите и онлайн обучението да заместят комуникацията и работата в клас. Живеем реален живот, а не виртуален и залитането в една или друга посока не би било полезно за никого.

Свързани статии:

Седмокласник от Стара Загора със 100 точки на НВО по математика ЦЕРН създава фабрика за Х-бозони България получава 29 млрд. евро Подход към всяко дете