Проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономическия университет – Варна: Излизането от кризата ще стане с икономика на различни скорости

100 години след своето създаване ИУ – Варна, реализира годишно над 35 академични и бизнес проекти с участието и на студенти – доказателство за тясната връзка „обучение – наука – бизнес“

Интервюто взе
Айсехел РУФИ

Проф. Евгени Станимиров е завършил „Икономика и управление на индустрията“ в ИУ – Варна, през 1994 г. Работи три години за Териториално управление „Данъчна администрация“ (Варна). Академичната му кариера започва през 1998 г., като през 2014 г. става най-младият професор по маркетинг в България. Има над 130 публикации в специализирани издания у нас и в чужбина. Консултантската му дейност в сферата на маркетинга се свързва с над 50 успешно приключени бизнес проекти, повече от 35 научни и изследователски проекти по програми на ЕС и Световната банка. Член е на 6 редакционните колегии в България и Великобритания.

Проф. Станимиров, честит юбилей от екипа на в. „Аз-буки“! Навършиха се 100 години от създаването на Икономическия университет – Варна, първото висше икономическо училище в България. Каква е равносметката в годината на юбилея?
– Икономическият университет – Варна, успя да се позиционира през годините като социален и предприемачески универститет. Работим в 4 професионални направления – икономика, туризъм, информатика и компютърни науки, администрация и управление.
80 са програмите за обучение. Имаме над 7000 студенти. Броят им беше по-голям, но се наложи редукция на профилите „Икономика“ и „Админис-
трация и управление“. Към момента обучаваме над 300 чуждестранни студенти от 52 държави.
Гордеем се с нашата система за взаимодействие с бизнеса UEBN (University of Economics Business Network), в която са регистрирани над 1900 работодатели от цялата страна и над 16 000 студенти и преподаватели. Функционалността е припозната от Министерството на образованието и науката, като има идея Платформата да стане основа за национален кариерен център.
С новите политики за развитие на висшите училища нашият университет е определен за координатор на клъстер по маркетинг и предприемачество. С ректорите на УНСС и Стопанската академия – Свищов, предвиждаме учредяване на клъстера в началото на месец септември. Икономическияг университет – Варна, е национален координатор и на консорциум за развитие на туризма.

– Десет са целите за развитие на висшето образование до 2030 г., заложени в Стратегията, която се обсъжда. Сред тях са разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми, въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми и методи на обучение, повишаване качеството на образование, стимулиране участието на младите преподаватели, активизиране на научната дейност във висшите училища, изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес, повишаване ролята на висшите училища като активен фактор за регионално развитие. Как те ще променят облика на стогодишното висше училище?
– Според мен обликът на висшето образование, като цяло, ще бъде повлиян по линия на по-активното партниране с бизнеса. Образователните институции все повече се отварят към бизнеса. За нашия университет мога да кажа, че не само вратите, но и прозорците ни са отворени към практиката.
Голям акцент се поставя на научните изследвания, които влияят на рейтинга на висшите училища и на субсидията. Поставените стратегически цели ще допринесат за по-сериозно обвързване между наука, образование и бизнес. Досега често сме били свидетели на научни проекти, които не виждат практическа реализация. Ние трябва да правим наука, която добавя стойност към обучението и бизнес резултатите в икономиката.
Висшите училища са фактор в регионалната икономика, който не се отчиташе достатъчно, и логично МОН поставя акцент в тази посока. Осъзнаването на ролята на университетите вече е факт и на местно ниво. Например Община Варна организира няколко икономически и инвестиционни форума за региона с участие на университетите, които присъстват и в анализите за местната икономика.
Стратегията на Министерството ще ускори и интернационализацията на висшето образование.
В момента е нисък делът на чуждестранните студенти, което означава, че нашата образователна система има невероятен потенциал за развитие.

– Икономическият университет също подготвя чужди граждани от много страни. Как се справяте в сложната ситуация при приема и обучението им?
– Отчитаме доста запитвания, не са по-малко от предходни години. Наши доволни студенти ни препоръчват в чужбина. Справихме се доста добре в тази ситуация. На студентите е осигурен отдалечен достъп до платформи с електронни учебни материали, осъществяваха непрекъсната синхронна и асинхронна комуникация с преподавателите си.
– Необикновената ситуация даде тласък на дигитализацията на образованието и положи основите на по-тясна връзка на образователната система с високите технологии. Важи ли това и за ръководеното от Вас висше училище?
– С дигитализацията на образованието само за 3 – 4 месеца постигнахме напредък, който очаквахме да реализираме за
3 – 4 години. Когато започна извънредното положение, успяхме само за 3 дни да подготвим подробни инструкции за студенти и преподаватели – процедура за използване на електронната платформа. На десетия ден вече имахме 1700 виртуални аудитории, на 14-ия – над 7000 виртуални сесии. Станахме първият университет в България, който отвори библиотеката си до 6500 виртуални ресурса.
В дигитално отношение сме сред първенците и работим в тази посока и с бизнеса. Наши партньори дариха камери за дистанционно обучение на студенти, което е поредното доказателство за доброто сътрудничество с бизнеса и социалната насоченост на Университета.

– Имате специалности изцяло на английски език и съвместни програми с чуждестранни университети. Има ли нови партньорства в тази посока? Ще видим ли ИУ – Варна, като член на европейска университетска мрежа?
– Имаме 6 договора за двойни дипломи с университети от Великобритания, Германия, Финландия, Индия и Русия. Има интерес и от други висши училища, но проучваме сериозно потенциалните партньори, за да сме убедени, че са авторитетни. По отношение на инициативата за европейски университети тази година бяхме един от координаторите на консорциум с още 6 университета от Западна и Централна Европа. Въпреки високия си брой точки останахме сред резервите. Продължаваме работа по допълнителни проектни и научни инициативи и ще кандидатстваме отново с подобрено предложение.

– Вече говорим за новата академична година – какви са вариантите за откриването и как ще продължи? Какви мерки предвиждате в контекста на сложната ситуация?
– На този етап плановете са за стандартно откриване на академичната година. Надяваме се ситуацията да го позволи. Придържаме се стриктно към предписанията на Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. Разработена е процедура за бърза реакция в случаи с Covid-19, за да може институцията да продължи да работи.
Другата ни задача е обединяване и развиване на двете електронни платформи, с които разполагаме – за дистанционно и за електронно обучение.

– Разполагате с Научноизследователски институт (НИИ), който работи по проекти с бизнеса и публичната администрация. Какви са мястото и ролята на науката във висшето училище?
– Към НИИ работят 7 изследователски центъра с консултативни функции. Реализираме годишно над 35 академични и бизнес проекти с участието на студенти, което показва връзката „обучение – наука – бизнес“. Преди дни участвах във форум по темата в „София Тех Парк“, на който в противовес на някои остри критики казах, че работещите в сферата на образованието сме невероятни щастливци, защото разполагаме с необятно поле за реализация на идеи. Печелившата карта е да си подадем ръка и да работим по проекти, да привличаме ресурси и да добавяме стойност.

– През юли се учреди Алианс за сътрудничество и партньорство на университетите от Северна България. През октомври Вие поемате председателството на Алианса. Кои са основните цели пред организацията и какви са първите задачи?
– Една от политиките, провеждани от МОН, е споделянето на ресурсите – кадрови, финансови, информационни. За целта трябва да си партнираме. Така възникна идеята за Алианса – инициативата е на чл.-кор. проф. д.т.н. Христо Белоев. Виждам ролята на Алианса в съвместно участие по образователи и научноизследователски инициативи. Например ние планираме съвместни образователни програми с Шуменския универститет, ВВМУ „Никола Вапцаров“ и Медицинския университет – Варна.

– Член сте на УС на Съюза на икономистите. Каква е Вашата прогноза за икономическата ситуация у нас, Европа и света – криза и бързо възстановяване или трудно преодолими икономически последици?
– Сценариите са три – песимистичен, оптимистичен и реалистичен. Според мен реалистичният е за негативни ефекти, които ще продължат около година и половина. Има браншове, които ще се възстановяват по-бързо. Със сигурност ще се оформи икономика на различни скорости. В българската икономика най-силно засегнати са секторите, в които имаше различни рестрикции. Кризата се усеща силно в сферата на търговията, транспорта, строителството, а по-слабо – в информационните и комуникационните технологии, образованието, при доставчиците на електрическа енергия, здравеопазването, държавното управление. Вторично засегнати на принципа на скачените съдове са туризмът и преработващата индустрия.
Наблюденията на ефекта върху световната икономика показват, че обобщените прогнози са трудни. За следващата година Световната банка дава рамка за спад в БВП между минус 4,4 до минус 2,8%, а за България – минус 3,7%. Това е твърде глобално. Не всички бизнеси се влияят еднакво от кризата. Някои даже получават перспектива за развитие – онлайн бизнес услуги, аутсорсинг, софт-
уер, фармация и др. Прекъснаха се много вериги на стойността, за които има шанс да се изградят наново и по-високотехнологично.
Първоначалният спад между 23% и 37% в потреблението в различните държави директно повлия негативно икономическия растеж. Консолидирането на лидерите на ЕС около рамката за бюджета за следващите 7 години е позитивен сигнал. Част от средствата обаче не са грантове, а заеми, което в дългосрочен план ще доведе до по-висока задлъжнялост и преосмисляне на фискални политики.

– Какви мерки бихте препоръчали да вземе българското правителство, за да се избегнат песимистичните сценарии?
– Мярката 60/40 имаше резултат. От нея се възползваха над 11 000 фирми. Важно е също държавата да се разплаща бързо при изпълнение на обществени поръчки и да съкрати срока за възстановяване на ДДС.
Според мен трябва да се преосмисли и изпреварващият растеж на минималната работна заплата спрямо ръста на производителността на труда. В случай че производителността на труда не расте или нараства с по-бавни темпове, тогава административното вдигане на минималната работна заплата ще доведе до инфлационен натиск и ще изведе някои браншове в сивия сектор.
Необходимо е да се обезпечи ликвидност за стабилизиране на семейните и фирмените бюджети, с което ще се даде глътка въздух на бизнеса и по този начин ще се създадат предпоставки междуфирмената задлъжнялост да не се мултиплицира. Това ще подкрепи и вътрешното потребление, което е основен фактор за развитие на икономиката.