Четири медала от олимпиадата по биология

Нашите участници се справиха отлично въпреки по-ограничената подготовка, казва доц. Албена Йорданова

Български ученици спечелиха четири бронзови медала от 31-вата Международна олимпиада по биология (IBO 2020). Тази година тя се проведе дистанционно на
11 и 12 август, а резултатите бяха оповестени на 24 август. Състезанието трябваше да се проведе през юли в японския град Нагасаки, но заради пандемията от COVID-19 се наложи промяна в организацията.
Българският отбор е съставен от класиралите се на първите места ученици на Националната олимпиада по биология и здравно образование през 2020 г. Медалистите са Кирил Тошев (XII клас), Димитър Кутровски (XII клас) и Виктор Гилин  (XI клас) от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ в София, както и Никола Димитров (XII клас) от Природо-математическата гимнaзия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас.
Ръководители на отбора са доц. Албена Йорданова от Медицинския факултет и доц. Снежана Томова-Гогова от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и д-р Радослав Александров от Института по молекулярна биология в БАН.
„Тази година нещата бяха много по-различни и сме горди, че нашият национален отбор се справи отлично, като се има предвид, че подготовката беше доста ограничена заради пандемията – коментира за „Аз-буки“ доц. Албена Йорданова. – Наблегнахме върху подготовката им по биоинформатика, защото трябваше да се работи със специфичен софтуер. Организаторите дадоха демоверсия на този софтуер, за да може участниците да се запознаят предварително с него. Решаваха задачи от предишни олимпиади, когато също е имало задачи по биоинформатика, и се справиха много добре. Още повече че Никола Димитров е от Бургас, така че него го подготвяхме изцяло онлайн.“
Онлайн олимпиадата протича по установен ред, има клетви за честно провеждане, подписани от участниците. Организаторите имат възможността да проследяват как протича състезанието в реално време, като то се записва.
„Участието на нашите ученици се осъществи от класните стаи на столичното 51. СУ по предложение на МОН“, каза доц. Йорданова. Изискването на организаторите е училището да е с видеосистема, с добре оборудвана зала по информатика и бърз интернет.
„Не може да се сравнява реално провеждащата се олимпиада с нейната онлайн версия, защото липсва възможността за демонстриране на реални практически умения от участниците“, категорична е доц. Йорданова. Обикновено се дават 3 – 4 практически задачи, които включват дисекции, подготвяне на микроскопски препарати, наблюдение под микроскоп, определяне на различни структури, тъкани и органи, което тази година е много ограничено.
Задачата по физиология на животните включва набор от прерези на риба, като на участниците са показани 396 снимки на пререз на рибата от главата до опашката и по тях те трябва да начертаят схематично структурата на главния и гръбначния мозък на животното. Друга задача е свързана с определяне локацията на различни клетки на една асцидия. Общо около 350 сложни задачи трябва да решат участниците, като през първия ден са били практическите, а на другия ден – теоретичните.
„Някои от задачите бяха толкова трудни, че затрудниха дори и нас, ръководителите“, твърди доц. Йорданова. Според нея нивото е било много високо и е изисквало не само сериозни познания, а и логическа мисъл. Сигурно затова за разлика от предишни години този път е имало по-малко участници. През последните години се явяват по около 75 – 76 държави, а през тази те са 51.

Свързани статии:

Учени подготвят европейска езикова картина на света МОН със стимул за младите в университета 44 млн.лв. за нови училищни автобуси 9,5 млн. лв. в подкрепа на образованието