„Задължителна“, или думичката, която разбуни духовете

Ако не на теорията, то поне се доверете на резултатите от една дългогодишна практика

Детската градина ппомага на малчуганите да станат самостоятелни, да общуват помежду си, да се научат да „чуват“ другите деца, родители и учители

Впечатляващата биография на един детски педагог включва 22 години стаж като директор и 15 години учител. Става дума за директора на 99. ДГ „Брезичка“ в София – Иванка Харбалиева. Ръководената от нея образователна институция се посещава от 340 деца.
„Често напомням на моите студенти: професията ни е най-великата от всички професии. Човек може да бъде любяща майка, режисьор и художник, организатор и учен, но само детският педагог има щастието да е свидетел на това как се „разтварят“ и развиват творческите заложби у всяко дете –започва разговора директорката. – В детската градина децата идват всяко със своята малка душичка, а голямата и отговорна задача на педагога е да разкрие и развие таланта на детето, за да може то да се реализира в престижни и предпочитани училища, после в университета или направо в професията.“
И все пак, имало ли е моменти, когато на човек с такава професионална кариера нещата му идват в повече – защото не е срещнал разбиране у някои родители, у част от екипа, с който работи. Не е в повече дори непрестанното жужене в стаите, двора и коридорите, което се прекъсва само в часовете за задължителен отдих. „Единственият труден момент, който преживях, бе, когато се създаде едно негативно отношение на определени родителски сдружения към директорите на детските градини, към учителите и към самите детски градини. Тогава наистина започнах да си задавам въпроси – дали сме на правия път, дали успяхме да кажем на родителите и да ги убедим, за да застанат до нас, за да можем заедно да работим за развитието на детето“, връща лентата назад Иванка Харбалиева.
Но добре помни и други моменти – на срещи с бивши възпитаници на детската градина. „Обръщат се към майките си и ме посочват: „Това е моята госпожа“. В такива случаи човек си казва – нормално е да има трудни моменти. Но по-важно е те да се преодоляват, за да чуеш от устата на един поизрасъл млад човек – „Това е моята госпожа“, споделя директорката.
Сегашният момент също не е от леките. Заради COVID епидемията четири учителки напускат работа, страхувайки се за здравето си. „Давам си сметка, че и на мен ми предстои раздяла и тя никак няма да е лека. Раздяла с професията, която позволява на човек да влезе в различни роли и да даде на детето всичко, от което има нужда.“
От позицията на огромния си опит, Иванка Харбалиева има своя отговор на въпроса защо е толкова важно детето във възможно най-ранна възраст да посещава детска градина. Уточнява, че тя самата никога не е посещавала детска градина. Причината е възрастната дама в семейството – бабата, която не е позволила това.
„Спомням си добре колко ми беше тъжно, че съм извън тази шумна групичка на мои връстници в двора на детската градина. После самата аз станах майка. Изпратих сина си на детска градина на четиригодишна възраст и признавам, че не ми се искаше особено много. Днес наблюдавам, че последните десет-петнайсет години родителите от най-ранна възраст правят всичко възможно децата им да попаднат сред приетите в детските градини“, споделя директорката.
Какъв би могъл да бъде аргументът. На първо четене – социализацията. За Иванка Харбалиева обаче това не е най-важният аргумент. Личното убеждение е, че до 4-годишна възраст детето трябва да остане с майка си. „В тази ранна възраст то се нуждае от много обич, която получава най-вече в семейството и от майката.
Професионалното ми убеждение обаче се промени с годините. Защо децата трябва да бъдат на детска градина. Защото трябва да се научат да бъдат самостоятелни и да правят неща, отговарящи на възрастта им – да рисуват, да общуват помежду си, да играят, да се научат да „чуват“ другия – преподавател, връстник, родител, авторитет. Бързам да уточня, че става дума именно за чуване, а не за послушание. Послушанието за мен не е качество – казва Харбалиева. – В разговори с колеги и с родители неведнъж съм споделяла, че от определена възраст е важно детето да се справя със съответстващи на възрастта му образователни задачи. А ние да наблюдаваме в развитие как се случва това. Дали детето има поведение в обществото, как трупа знания за околния свят, но най-важното е дали успяваме да го научим да мисли.
С други думи, доколко успяваме да формираме причинно-следствени връзки на най-елементарно ниво. И малчуганите да знаят отговорите на въпросите защо дървото през лятото има листа, а през зимата – не. Защо трябва да пестим хартията. Да внимаваме да не капе кранчето на чешмата. Давам примери от темата за пестене на ресурси, която – практиката ми показва – децата много бързо разбират.
Това е и част от магията на детството – да научиш нещата тогава, когато е необходимо, когато му е дошло времето.
А от друга страна, означава, че и ние в детската градина сме си свършили работата. Научили сме детето да мисли, и когато отиде в училище, то да има усещането, че знае и че може.“
Лично аз съм наблюдавала резултатите от учебно-възпитателната работа в ДГ „Брезичка“ и мога да твърдя, че „малките абитуриенти“ на заключителния си бенефис пред огромната родителска аудитория показват не само умението да научават песни и стихотворения, да пеят и рецитират, но и да решават казуси, да поемат отговорности, и то в екип.
„След като сме част от едно общество, то ние сме длъжни да имаме подобни умения. Много е важно още в детската градина да научим децата сами да се организират, да излъчват своя неформален лидер в общността си, който да представи групата по подходящ начин.
В интерес на истината, част от учителите не бяха убедени, че това може да се случи. Залагаха на стандартната изява на малките ни абитуриенти – концерт от песни, стихотворения, танци. У някои родители също не липсваше съмнение ще се справят ли децата. Впоследствие не можеха да повярват на случващото се и сигурно са си задавали въпроса – дали все пак не става дума за предварително проигран сценарий. При нас това се случва всяка година. Знак е, че детето вече е подготвено да следва авторитетите. Подготвено е и за личностна изява“, пояснява Иванка Харбалиева.
Тази година традицията с годишния бенефис отново е спазена, но онлайн. Децата са научили стихотворенията, предвидени в програмата. Но само на тези, които са пожелали, изпълнението е записано и качено във фейсбук страницата на ДГ „Брезичка“.
И отново на темата – детето ми е на четири години, задължителна ли е детската градина за него. Какво би казал педагогът с огромен опит на онези родители, които понякога панически избягват този въпрос.
„От хората съм, които помогнаха детската градина да бъде там, където е мястото –
в системата на образованието. Но ситуацията е сложна. От една страна, всички родители, или поне огромна част от семейс-
твата искат децата им да ходят на детска градина. Редят се на опашки, за да ги запишат, протестират, че няма достатъчно места, особено в големите градове. Но когато заговорихме за ползата от това 4-годишните задължително да ходят на детска градина, се появи недоволство.
Не спирам да обяснявам и на родители, и на учители, че задължителната детска градина е от полза както за институцията, така и за семейството и детето. Защо?
Ами държавата вече отпусна милиони за строеж и разширяване на детски градини. Държавата е длъжна да се погрижи и да осигури необходимите познавателни книжки и за четиригодишните. Това е огромен ресурс, който се влага в бъдещето на идните поколения. Но не това е същественото.
Според мен по-същественото е, че държавата контролира качеството на обучение и възпитание на децата съобразно възраст-
та. Тя подготвя необходимите специалисти, грижи се млади и мотивирани хора да се насочват към учителската професия и да работят под ръководството на колеги с опит. Това е истинската стойност на „ресурса“, който една държава влага в бъдещето си“, категорична е Иванка Харбалиева.
Има своя коментар и за периода на обучение от разстояние. Казваме, че днешните деца „работят“ и на компютър, и на телефон. Но така ли е в действителност. Всъщност те играят на игри. Реалните знания и умения за работа в интернет среда се дават от учителя. А той, в изключително непривична и екстремна ситуация, се оказа на висота – и на подготовката си, и на отговорността си. „Детската ни градина е инициатор за работа в интернет среда още от самото начало на пандемичната карантина.
Затворихме на 13 март, а три дни по-късно бяхме готови с платформите и стартирахме помощта си към родителите за обучението и възпитанието на децата – връща лентата назад Харбалиева.
– Когато една учителка прочете приказката на детето, майката може да си „поеме дъх“ за малко. Но това е и ориентир за родителя – към какво творчество да насочи детето. Колцина от нас например ще прочетат на сина или дъщерята „Майчина сълза“. Дори бабите не биха се сетили за тази премъдра приказка на великия Ангел Каралийчев.
Хубаво е, когато детето има достъп до образователните електронни ресурси за съответната възраст.
Това е бъдещето. Не можем да се откажем от него, но трябва умело да насочваме малкия човек, докато той сам осъзнае кое е полезното, което му дава глобалната мрежа.“
Иванка Харбалиева е категорична: „Детската градина дава системни научни знания съобразно възрастта на детето. Дава умения за развитие на фината моторика, форми, цветове, взаимодействие, основни знания за природата и обществото. Детската градина дава знания за множеството – какво стои зад една цифра. Всяко дете ще научи цифрите, но е важно да се знае какво стои зад тях. Детето научава, че има думички и всяка от тях е съставена от звукове. В детската градина детето се научава да говори правилно, а това означава, че в училище ще се научи да пише правилно“, пояснява директорката, която стъпва не само на огромните университетски и научни знания, но и на дългогодишната си практика и работа с деца с различни възможности. След „школата“ на детската градина те получават това, което твърде често повтаряме – равен старт за образование и подготовка за следващия етап, училището.