Разговорът за Стратегията продължава

Системата на висшето образование има нужда от стабилност

Накъде – отговорът е в Стратегията за развитие на висшето образование

Дебатът по част от мерките, предвидени в Стратегията за висше образование, трябва да продължи. Реализацията на документа, който е основа за формиране на политиките за управление на отрасъла, трябва да се осигури със стабилни законови и подзаконови актове, защото системата на висшето образование има нужда от сигурност. За това призоваха ректорите на варненските университети на дискусия „По пътя на модернизацията на висшите училища“ с участието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и председателя на Съвета на ректорите и ректор на Алма матер проф. Анастас Герджиков. Събитието е организирано от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и с него академичната общност даде тон за новата учебна година. Висшето училище чества своята юбилейна 30-а академична година.
„Висшето образование трябва да подготви днешните студенти да учат през целия си живот,
защото ще им се налага по-често да сменят професии. Бакалавърските програми трябва да бъдат интердисциплинарни, защото всяка професия ще изисква по-широк комплекс от умения, т.е. програмите трябва да предоставят повече интегрални знания“, заяви министър Вълчев на дискусията и отбеляза, че всички професионални направления ще изискват и дигитални умения.
Представителите на висшите училища, от своя страна, представиха пред министъра проблеми, на които трябва да се търси съвместно решение. Според тях някои документи, като Класификатора на областите на висшето образование, са остарели и неприложими.
Липсват новите области, възможностите за интердисциплинарен подход и за хибридни специалности. Подобно е състоянието и с шифъра на научните специалности на преподавателите.
„Проектът за Стратегия за висшето образование до 2030 г. предлага задълбочен анализ на състоянието и предизвикателствата пред отрасъла, извежда редица фактори и мерки, които оказват влияние върху тенденциите за развитие на системата. Намерен е верен тон по въпроса за баланса между устойчиво развитие и иновации. Стратегията е ръководен документ, йерархичната структура на който предполага тя да е основа за формиране на политиките за управление на отрасъла, а законовите и подзаконови актове трябва да осигурят нейната реализация. В този смисъл, системата категорично има нужда от по-голяма сигурност и стабилност. До момента сме свидетели на 40 промени в Закона за висшето образование, както и на чести промени в методиката и индикаторите за акредитация“, коментира на форума проф. д.ик.н. Анна Недялкова – председател на Настоятелството на ВСУ „Черноризец Храбър“, домакини на дискусията.
Според участници в нея и най-добрата стратегия може да се компрометира от непълни или неясни текстове в законите и да доведе до тромави процедури и административен произвол. Като пример бе посочен чл. 39 от Закона за висшето образование, който предполага провеждане на учебния процес в основните звена на университетите и затруднява развитието на дуалното обучение, на работата в електронна среда, на обучението на работно място…
Пред министър Вълчев бе повдигната и темата с трудностите в издаването на разрешителните за пребиваване на чуждите студенти в България, чието получаване се бави. Това е сериозна бариера пред превръщането на родните университети в европейски, предпочитани за обучение от младите хора от цял свят. „Проблемът не е, че някои кандидати получават отказ във връзка с националната сигурност. А че в продължение на
7 – 8 месеца понякога няма отговор дали съответният чужденец е одобрен, или не, и се налага да издирваме документите им“, коментира проф. Анастас Герджиков. Той призова за разговори между министерствата на образованието и науката, на външните и на вътрешните работи.
На дискусия с Външното министерство да се постави и въпросът за повече ангажираност на дипломатическите мисии в чужбина, където има сериозен неоползотворен ресурс, който може да дойде в подкрепа на интернационализацията и навлизането на българските университети в глобалното образователно пространство, предложиха участници в дискусията. Според тях по отношение на добрата идея за споделените ресурси също има нерешени въпроси, свързани с привличането на чужди преподаватели, двойни дипломи, смесени образователни програми, отварянето за споделено ползване на инфраструктура, създадена с европейски средства, и др.
„С плановете на държавата да приеме нова стратегия, освен че развитието на университетите се поставя в контекста на развитието на висшето образование в страната, се показват и слабостите от предишния период и как биха били преодолени в следващия. На дискусията бяха посочени тъкмо някои противоречия между ситуацията сега и предложеното от новата стратегия за висшето образование. Естествено, има такива противоречия, защото целта на новата стратегия също е да преодолее някои слабости от сегашния период. Това, което тя констатира като недостатък, се стреми да го отстрани с мерките, които предлага“, коментира проф. Анастас Герджиков. И обобщи, че на дискусията са дадени много разумни предложения, чието обсъждане продължава.
„Част от повдигнатите теми са достойни за самостоятелен дебат. Дължим им такъв. Сериозни разговори предстоят и по основните ни стратегически планове за следващите години, част от които бяха очертани от министър Вълчев. Темата каква да е стратегията, е тема с продължение. Дискусията вече се води и задочно, защото Стратегията е обявена за обществено обсъждане и всеки може да изпрати своето становище“, уточни проф. Герджиков. Според него например трябва да се обърне особено внимание и на въпросите за значението на висшето образование в регионален аспект.
Сред повдигнатите въпроси бе дали са нужни предложените нови обществени съвети и нови структури за наблюдение и не е ли по-добър вариант да се преосмислят функциите на съществуващите структури, например настоятелствата.
Във връзка с дефицита на преподаватели в някои от защитените и приоритетни области
участници в дискусията призоваха да се предвиди изключение за тях по отношение на пенсионирането на преподавателите над 65 г.
Домакините от Варненския свободен университет, които направиха пред гостите на форума публичен отчет за създадените от тях добри практики и реализирани инициативи, призоваха частното висше образование да заеме по-сериозно място в Стратегията. Един от аргументите им е, че 30% от инвестициите във висшето образование са реализирани тъкмо от частните висши училища.
„Разлики между частното и държавното висше образование има – някои добри, други не. Можем да избегнем тези, които не са добри. И да стимулираме тези, които са положителни, за да има разнообразие на идеите във висшето образование“, коментира проф. Герджиков.
Министър Красимир Вълчев подкрепи част от направените предложения и обеща дебатът по важни дискусионни теми в Стратегията да продължи. „Бяха засегнати много въпроси и теми, но най-важният въпрос е какво и как да учат в университетите днес студентите, които ще бъдат активни в едно бъдеще с мащабни трансформации – заяви министърът и призова за по-високо качество на образованието. – Днешните деца ще живеят в ерата на ефективното взаимодействие между хора и изкуствен интелект. Затова всяка професия ще изисква дигитални умения в областта на дигиталната креативност, както и технически умения“, допълни Красимир Вълчев.
Той коментира, че от изпълнението на стратегическите цели и задачи на всяко държавно висше училище в договорите за управление ще зависи възнаграждението на ректорите. С правилата за формиране на възнагражденията се цели те да бъдат насърчени да се вгледат какво и как се учи, да има свързаност, инвестиции в млади преподаватели и развитие на научната дейност. Министър Вълчев заяви, че се водят разговори за по-голямо увеличение на основната заплата на преподавателите за сметка на някои допълнителни възнаграждения.