39% от иновативните училища залагат на методите на преподаване

Антоанета НАЙДЕНОВА

Измерени са 12 показателя в мащабно изследване, обхващащо почти всичките 395 иновативни училища от 28-те области в България. То е възложено на екип от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ от Министерството на образованието и науката по Националната програма „Иновации в действие“. Изпълнението ѝ приключи в края на 2019 г.
„Целта на изследването е да се констатира до каква степен образователните институции са учещи се, доколко са иновативни и имат ли потенциал да се развиват и да създават модели. Досега такова проучване не е правено у нас и благодарение на измерените 12 показателя ще се ориентираме до каква степен се доближаваме до ЕС.“ Това сподела Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, с членовете на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество. Тя представи първите резултати от изследването и информира социалните партньори за развитието на иновациите в образователните институции.
„Междинните данни от проучването сочат, че училищата в България са с по-високи резултати от средното ниво в ЕС поне по 4 показателя и психологическата сигурност е един от тях“, казва Михалевска. Графика показва до каква степен се доближават иновативните училища до показателите на организациите от европейските институции, както и на тези в България. Включването им в „Иновации в действие“
носи високи резултати
по отношение на креативност, отговорност, активност,
експериментиране, трансфер на знания в практиката и анализ на информацията. „Ако в началото училищните екипи не са могли да преценят собствените си потребности и какви резултати ще постигнат, то сега вече знаят в каква посока трябва да се развиват, от какви квалификации имат нужда“, обяснява Наталия Михалевска.
Програмата „Иновации в действие“ е въведена, за да насърчи споделянето и трансферирането на иновативните подходи по пътя на изграждането на иновативна култура.
За първи път през учебната 2017/2018 г. е приет Списък със 184 иновативни училища в България, който през следващата учебна година вече включва 290 училища, а през тази те са 395. Иновативните училища са от всички 28 области на страната, като най-много са в София-град – 79, следвани от Бургаска област – 41, и Пловдивска област – 39. Проектните предложения за учебната 2020/2021 се подават в МОН до 31 януари, но не се очаква броят им да се разшири чувствително.
Най-голям процент от предложенията за тази учебна година са насочени към нови методи на преподаване – 39%, следвани от организация и/или съдържание на обучението – 29%, управление, обучение и образователна среда – 21%, и учебно съдържание, учебни планове и програми – 11%. „Освен че се създадоха нови иновативни учебни предмети, в някои училища се промени и учебната организация – отчита Михалевска. – Това доведе до по-голяма гъвкавост, включително самостоятелна подготовка, има различни варианти и усещане за свобода.“
Към министъра на образованието и науката е създадена Комисия за иновативните училища с участието на психолози, социолози, педагогически специалисти, представители на научната общност, хора с доказан опит при създаването и прилагането на иновации в областта на образованието, науката и технологиите. Членовете на комисията правят мониторинг на училищните проекти за иновации, а екипите на РУО наблюдават тяхното прилагане и уведомяват МОН за резултатите.
През тази учебна година е извършен тематичен мониторинг на иновативните училища, като първата тема е свързана с въвеждането на нови допълнителни или интегративни учебни предмети в гимназиален етап. До 15 януари 2020 г. са посетени над 30 училища, ще бъдат посетени всичките 44, които са описали в предложенията си, че имат нов или интегративен учебен предмет. „От извършения мониторинг се вижда, че най-често става въпрос за изграждането на СТЕМ лаборатории, като в пакета влиза и обучението на учителите. Повечето от новите учебни предмети са свързани със засиленопрактическо обучение
или пък са проектобазирани“, обяснява Михалевска. Мониторингът очертава три основни тенденции. Първата е свързана с по-достъпна среда, мотивация за учене и желание за реализация и развитие – на най-много места има иновации, свързани с родителите, иновативни технологии, интернет на нещата, дигитална креативност, роботика и програмиране. Втората тенденция, която се наблюдава, е свързана с интегративното знание и обучение с бинарни и интердисциплинарни уроци. Тя показва, че докато новите предмети могат да се въвеждат само в гимназиален етап, то интердисциплинарното обучение може да се прилага от I до XII клас и няма никакви ограничения дали ще е за фундаментални природни науки, по информатика и комуникационни технологии, изкуства и математика. Третата тенденция е свързана с гражданското образование, с практиките за личностно развитие, обучението на децата от уязвимите групи, с преодоляването на агресията, с асоциалните прояви и емоционалната интелигентност, учене чрез преживяване и т.н. Голяма част от новите учебни предмети, които са разработени и приложени, са свързани точно с емоционалната интелигентност, училищната медиация, дигиталната креативност, личностното развитие и т.н.
Общо 529 училища са включени в програмата „Иновации в действие“ и са осъществени 748 мобилности, за да се видят на място иновативните идеи и практики в реална среда. В рамките на три дни училищата имаха възможност да покажат своите иновации, като включваха гостуващите ученици и учители в учебни часове и обменяха своя опит. От осъществените мобилности 490 са между иновативни училища, а 258 са между иновативни и неиновативни. От МОН е извършен мониторинг на 25 от мобилностите, а от РУО във всичките 28 области – на 297 мобилности. Изготвя се научноизследователски анализ на въздействието на Програмата, за да се усъвършенства нейното следващо издание.
„Най-голям е делът на средните училища, които участват в обмена на иновации. Добрата новина е, че 80% от тях са избрали училището партньор, което да посетят, според вида на иновацията, а не по географски принцип – казва Наталия Михалевска. – 93% от обмена е осъществен на място, в учебен час и показва на практика как се прилага иновацията в реална среда. 78% от учениците, които са участвали в обмена, са били активни и са участвали лично в иновативните часове. Повече от половината неиновативни училища са заявили, че ще приложат това, което са видели, или нещо подобно. Постигнатите резултати доведоха до идеята за награди за иноваторите в образованието – за директори, учители, учителски екипи – казва Михалевска. – На следващ етап има идеи да се въведат и награди за ученици, защото някои от гимназистите са по-иновативни и от учителите си.“
Темата на Първия национален конкурс за иноватори е „За учителите, които вдъхновяват“. Идеята е педагозите, които генерират иновации и са лидери на промяната, да получат признание, подкрепа и възможност да популяризират опита си. Ще бъдат раздадени награди в три категории. Първата е за учители и учителски екипи, които са вдъхновили за постижения учениците си в клас, включително чрез промяна на училищната среда. Втората е за екипи, които чрез дейности в извънучебно време са създали у учениците знания, умения и нагласи, с които са ги направили по-успешни. Третата категория е за директори и управленски училищни екипи, които чрез организацията на работа и доброто управление са създали условия за промяна в училищния живот и нагласите на учениците за постижения.
Конкурсът се провежда на три етапа – училищен, областен и национален. За националния кръг на Конкурса в МОН са постъпили общо 145 предложения от всички категории, от които за учители са 63, за училищни екипи – 41, за директори – 17, и за управленски екипи – 24.