Онлайн форум представя разработки на БАН, готови за внедряване в производството
Отворена наука е обобщаващо понятие за инициативата, чиято цел е научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора – аматьори и професионалисти. То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници, и улесняването на научната работа и публикуването на научни знания, като цяло.
За отворена наука започва да се говори още от началото на XVII век с появата на първите научни списания, когато обществената необходимост от достъп до научни знания води до това групи от учени да започнат да споделят ресурси и да си партнират.
България се включва в призивите на Европейския съюз, УНИЦЕФ, ОИСР за въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни с приетите у нас национални стратегически документи за развитие на науката, изследванията, иновациите и разпространението на научните постижения. Експертите са единодушни, че свободният достъп и обменът на знания подобряват ефикасността на научните изследвания и водят до получаване на по-бързи резултати. Отворената наука спомага и за ускоряване трансфера на знания, което може да насърчи по-бързия път от научните изследвания към иновации.
Науката и бизнесът трябва да вървят заедно за възстановяване на конкурентоспособността на страната ни, за пълната ѝ интеграция във всички икономически и социални процеси както в Европа, така и в света и намиране на съвместно стратегическо предимство на нашата държава. Това подчерта зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева при откриване на онлайн форумът „Наука за бизнес“. Тя допълни, че това партньорство не е за решаване на наши локални проблеми, а е заявка, че имаме с какво да допринесем за справяне с глобалните проблеми – климатични, КОВИД пандемията, повишаване качеството на живот.
Форумът, организиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Българската академия на науките (БАН), представи както вече внедрени разработки, така и разработки с иновативен характер, които са във висока степен на технологична готовност. Това уточни акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН. Събитието трябваше да се проведе преди една година, но заради пандемията бе отложено, допълни той. Идеята да се покажат разработки на БАН с иновационен потенциал, не е от вчера. С реализирането ѝ
учените подават ръка на бизнеса
и изпълняват една основна задача – да бъдат в основата на икономика, основана на знанието.
„Трябва да обърнем внимание на нашата наука, защото нейният потенциал е огромен“, подчерта и д-р Бойко Таков – изпълнителен директор на ИАНМСП. Участниците в проявата бяха приветствани и от зам.-министъра на икономиката Стамен Янев.
Представени бяха около 20 разработки, като 5 от тях са на Института по електрохимия и енергийни системи, следван от Института по информационни и комуникационни технологии с 3 и по 2 разработки на Института по полимери и Института по инженерна химия.
За първи път публично бе представена разработка на родната ваксина срещу COVID-19, дело на екип от Института по микробиология на БАН. „Независимо че в света са в ход производствата на десетки ваксини срещу коронавируса, българският научен гений може да допринесе с още нещо за борбата с болестта“, сподели директорът на Института проф. Пенка Петрова. Тя разказа за качествата на прототипа.
Предимство на родната ваксина е, че ще може да бъде съхранявана на по-висока температура – от 4 градуса. Тя ще спомага за изграждане на имунен отговор при различни мутации на вируса. Друго нейно предимство е, че би могла да бъде впръсквана за разлика от настоящите ваксини, които се инжектират.
Наред с ваксината бяха представени и други разработки на БАН, свързани с пандемията. Роден PCR кит за детекция на патогени, разработен от Института по молекулярна биология, представи неговият директор проф. Ива Угринова. Тя подчерта, че
създаването на наш PCR тест може
да гарантира независимост на страната при евентуални бъдещи пандемии.
PCR тестът се състои от три универсални части, които са готови, втората стъпка е разработването на специфичните компоненти.
Интерес на форума предизвика представянето на специализирано преносимо устройство за сухо обеззаразяване на въздуха от вируси и бактерии, дело на екип от Централната лаборатория по приложна физика – Пловдив. То може да намери голямо приложение за големи закрити помещения. На пазара има подобни устройства, но нито едно от тях не предлага всички функции, както разработката на нашите учени.
За иновативни нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина и иновативни средства за комплексно лечение на рани говори проф. Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия.
Учените показаха още специална технология, използвана и на Международната космическа станция, за биокерамика за целите на ендопротезирането – изработването на ставни протези и глави за тазобедрени стави, както и детайли за сърдечносъдови клапи. Продуктите са дело на Института за космически изследвания и технологии. Учените демонстрираха и робот, който дава възможност за транспортиране на стоки в предприятия и фабрики.
Показани бяха още и технологии с криоконсервация на жива материя – сперматозоиди, на Института по физика на твърдото тяло. Успешен трансфер на технология и създаване на водоразтворима форма на прополис представи Институтът по полимери.
Интерес предизвикват и разработките за научно обезпечаване на оловни батерии от ново поколение за приложение в телекомуникациите и енергетиката както и експертни решения при проектиране и управление на батерийни станции от оловни батерии на Института по електрохимия и енергийни системи на БАН (ИЕЕС). Подчертано бе, че
оловните батерии са основна част
от кръговата икономика, тъй като те са с най-големи възможности
за рециклиране и заемат 38 млрд. долара от световния пазар на батерии, който е на стойност 88 млрд. долара. ИЕЕС има опит в работата с големи компании и в резултат на това има защитени над 45 патента и авторски свидетелства.
На форума имаше презентации за 3D цифровизация, водородни технологии, екология, електро- и топлопроизводство, съхранение на енергия, медицина, вирусология, фармацевтична промишленост, лозарство, винарство и много други. Центърът за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“ представи възможности за бизнес проекти.
Сред добрите примери за сътрудничество между бизнеса и БАН са и продукти, реализирани в партньорство с приложение на биотехнологиите в козметиката на фирма „Инова БМ“ ООД и технология на успеха в сътрудничеството между бизнес и наука – приложение на езиковите технологии в телевизията.
Основна мисия на „Наука за бизнес“ е да подпомогне изграждането на устойчива институционална среда за сътрудничество и взаимодействие между българската наука и бизнеса, като организаторите си поставят за цел да продължат инициативата с още събития от серията „Наука за бизнес“. Във форума участваха над 500 души – представители на бизнеса, собственици на компании и учени от БАН. Събитието се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network – България.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg