Анелия Врачева
По материали
от чуждия печат
Музиката оказва силно влияние на нашите емоции. Тихата, нежна приспивна песен успокоява бебето, а величественият хор трогва възрастния.
Редица изследвания показват, че след слушането на класическа музика, която има по-сложна структура от другите жанрове, в мозъка се активизират невронни връзки, отговорни за познавателните способности. След слушане на класическа музика хората по-лесно се справят с решаването на математически задачи и главоблъсканици.
Още от най-ранна възраст може и трябва децата да бъдат запознавани с произведенията на световната класика, смята цигуларката Елза Неб – автор и водеща на проекта „Лекции концерти“, член на Московския държавен академичен симфоничен оркестър под диригентството на Павел Коган. Тя разказва защо класическите композиции трябва да се включват в доучилищното образование и как това влияе на развитието на децата в бъдеще.
Неб отдавна работи с деца и отбелязва необикновеното им въображение. Те попиват информацията като гъби, в движения измислят игри, невероятни истории, отбелязват детайли от заобикалящия ги свят, на които възрастният не обръща внимание. За съжаление, на развитието на въображението силно влияе това колко време съвременните деца прекарват пред компютъра. Гледането на анимация, компютърните игри – с други думи, всичко, което се транслира от екрана, са готови образи, които предлага индустрията на технологиите. И децата с лекота ги прехвърлят в живота си, като при това отвикват да измислят нещо самостоятелно. Създаването на нови образи в съзнанието е труд, който развива мозъка, мисленето и въображението.
И класическата музика, с нейното разнообразие и богатство на звученето, е водач в света на образите.
Как работи това, може да се види с примера на асоциации.
Ако ви предложат да си представите пещера, каква ще бъде тя? Малка и тясна? Голяма, с висок свод и ехо? Всеки ще измисли нещо свое, съзвучно с неговото настроение. Да добавим още задачи на въображението и да си представим, че се намираме в необикновена пещера, приказна, „в пещерата на планинския крал“ (название на песен на норвежкия композитор Едвард Григ). Усещате ли колко се разширява спектърът на образите?
А сега си представете, че в същото време звучи музика, която усилва въображението, изпълвайки ни с емоции, подтиквайки мозъка към работа с вашия вътрешен образ. И ето че пещерата придобива тайнствен, а след това дори плашещ вид. И всичко това благодарение на звуците на различните музикални инструменти, които, въздействайки върху сетивата, предават настроението, атмосферата на това, което си представяме.
Образите, които детето „вижда“ по време на слушането на класическа музика, са много специални, разнообразни и дълбоки. Ако се развива тази способност, тя непременно ще бъде полезна на детето в бъдеще. Способността да се измислят и намират нестандартни решения, днес се цени в много сфери.
Как да запознаете детето (и себе си!) с умната музика.
В процеса на запознанството на детето със света на музиката трябва да се обърне внимание на програмни произведения. Това са такива съчинения, които съдържат литературно предисловие, написано от самия композитор (например „Лунна светлина“ на Клод Дебюси, „Утро“ и „В пещерата на планинския крал“ на Едвард Григ, „Карнавал на животните“ на Камий Сенс-Санс и т.н.).
Образното название и литературната съставка – текст или стихове – помагат на децата да чуят и възприемат това, което звучи в произведението. Например при Антонио Вивалди преди всеки концерт за цигулка от цикъла „Годишните времена“ има стихотворения, посветени на зимата, пролетта, лятото и есента.
Музиката е начин да разбереш себе си, своя вътрешен свят, да останеш насаме със себе си. И колкото по-рано малкият човек се научи да го прави, толкова по-цялостна и хармонична личност ще израсне в бъдеще.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg