Как да подредим „къщата“, която страда от дисбаланси

МОН публикува за обсъждане Национална карта на висшето образование в Република България

Важна „снимка“ на системата на висшето образование в страната съдържа проектът на Национална карта на висшето образование в Република България. Той е публикуван за обществено обсъждане със срок 18 юли.
От документа се очаква да бъде естествено продължение на съществуващите политики и инструменти за определяне приема на студенти и докторанти в държавните висши училища, на Списъка на приоритетните професионални направления и на Списъка на защитените специалности. Да бъде допълнение на политиките за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
Националната карта е разработена и се приема в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование у нас за периода
2021 – 2030 г. А целите ѝ са да определи профилната и териториалната структура на висшето образование по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда; да идентифицира потребностите за развитие на висшето образование по райони и на наличния ресурс от преподаватели и потенциални кандидат-студенти, отчитайки и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина; да подпомага формулирането на политики за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на районите и според реалните възможности, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища, в съответствие с националните и регионалните потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.

Системата в числа
Към момента в България има 52 акредитирани висши училища – 38 държавни и 14 частни. Те предлагат обучение по много специалности, разпределени в 52 професионални направления. Броят на действащите студенти през учебната 2020/2021 г. е 216 370. От тях в държавни висши училища се обучават 187 752 (87 %), а в частните – 28 618 (13 %). Преобладават студентите в образователна и квалификационна степен „Бакалавър“ – над 136 хиляди, „Магистър“ с над 72 хиляди студенти и малко над
8 хиляди студенти в ОКС „Професионален бакалавър“. Действащите студенти български граждани са 199 324, което представлява 92 % от всички студенти. Чуждестранните студенти са 17 046 и представляват близо 8 % от студентите в страната. Броят на докторантите във висшите училища е 6510, а броят на преподавателите на трудов договор е 21 410.
В съществуващата профилна и териториална структура на висшето образование се наблюдават различни по своя характер и дълбочина дисбаланси.
Пример за това е сравнението между общия капацитет, определен от НАОА за всички професионални направления във всички висши училища – 407 616 студенти, което е почти два пъти повече от реалния брой студенти през академичната 2020/2021 г. И после, свободният и неизползван капацитет е неравномерно разпределен по професионални направления и специалности от регулираните професии. Най-малка степен на използване на наличния капацитет се наблюдава в ПН „Математика“ – едва 19,1 %. В общо 29 професионални направления броят на действащите студенти представ-
лява под 50 % от определения капацитет. Но броят на действащите студенти е равен на определения капацитет в професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“ и „Театрално и филмово изкуство“. Представлява над 90 %
от определения капацитет още в „Педагогика“, „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“. В общо 12 професионални направления броят на действащите студенти е равен или надхвърля 70 % от определения от НАОА капацитет, а в 11 професионални направления е над 50 %, но под 70 %.
Друг проблем – утвърденият брой места за обучение на студенти държавна поръчка в държавните висши училища не се запълва в редица приоритетни професионални направления: „Металургия“ – 64%, „Математика“ – 65,4%, „Химически науки“ – 71%,
„Военно дело“ – 72%, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – 74%.
В осем направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб – „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по…“ и „Право“. В професионалните направления „Медицина“ и „Администрация и управление“ броят действащи студенти е близък, само че „Медицина“ се предлага в 7 висши училища, а „Админис-
трация и управление“ – в 27, като първата е регулирана професия, а втората – не.
Интерес представлява и съотношението между броя на преподавателите на трудов договор и броя на студентите, като то варира в големи граници в различните професионални направления. Най-много студенти на един преподавател се падат в „Педагогика“ – над 33, и в „Икономика“ – над 30,
а най-малко в „Математика“ – малко над двама студенти на един преподавател. Оттук обаче и рискът от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател. То трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, за да не доведе до свиване броя на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, включително и до намаляване броя на висшите училища, предлагащи обучение в него.
Добрата новина е, че чуждестранните студенти се увеличават. Достигат 17 046 през учебната 2020/2021 г., или 8% от действащите студенти в страната. Но и тук е налице дисбаланс – над половината (54,7%) от всички чуждестранни студенти в страната се обучават в само две професионални направления – „Медицина“ – 7772, и „Стоматология“ – 1549. На другия полюс са „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – двама, „Материали и материалознание“ и „Теория на изкуствата“ по един. За сравнение според „Евростат“ в Германия чуждестранните студенти са 10%, в Чехия – 14%, Австрия – 18%, Кипър – 24%, средно за Европа – 7,7%.
Ние обаче сме лидери по концентрация на чуждестранните студенти в областта на здравеопазването спрямо останалите области – 58% при средно за Европа 13,4%. Следват ни Румъния и Словакия – около 50%, и Литва – около 30%. „Медицина“ е и единственото професионално направление у нас, в което чуждестранните студенти преобладават – 57% спрямо 43% български.

Дисбаланс е налице и в териториалната структура на висшето образование,
включително по отношение на разпределението на висшите училища, професионалните направления и студентите. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране (включващ и София) – 17, а най-малко в Северозападния район – две висши училища (с това в Долна Митрополия). Четири ВУ са представени чрез филиали. Този район е интересен и с още факти. Например в него са достъпни най-малко професионални направления – 13 (в Югозападния район са най-много – 50). През последните пет години в Северозападния район се отчита най-голямо увеличение на броя на студентите (47% растеж на студентите и 31% ръст на българските студенти през 2020/2021 г. спрямо 2015/2016 г.). Макар и с по-бавни темпове, тази тенденция се очаква да продължи и през следващите 5 години. През 2021 г. Северозападният район (редом с Югоизточния) е с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование. И двата района са с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в района и с висок брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в района. За сравнение Югозападният район, в който попада и столицата, е с висок брой наети специалисти с висше образование на един студент в района, но с нисък брой ученици в гимназиален етап на обучение на един студент в района.
Националната карта на висшето образование е проект, който очаква окончателният си вариант. Тя ще се актуализира всяка година. Така ще се идентифицира необходимостта от специалисти във всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи зад граница. А в съчетание с
данните от Рейтинговата система Картата на висшето образование ще се използва при определяне на държавния прием за обучение, при разкриването на нови висши училища или филиали. Те ще помагат за насърчаване или контролиране броя на местата в определени направления и региони. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от университети, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда. Нещо, което към момента до голяма степен е под въпрос.

Повод за размисъл

Пътната карта на България дава и с още едно число. А то поставя на дневен ред въпроса – не е ли време да потърсим нова визия за ролята и мястото на българските неделни училища. Едва 0,7% от студентите у нас са български граждани, завършили средното си образование зад граница. България е уникална с мрежата си от неделни училища – общо 375, призвани да съхраняват родния език и култура. Дали обаче тази мисия, вече в новите условия (например второ и трето поколение родени извън пределите на Родината), не трябва да се разшири. Например неделните ни училища да се превърнат в центрове за подготовка по български език и за привличане на потенциални студенти в България, за популяризиране на българското висше образование.