Цветомир Петров – VIII клас, I място
18. СУ „Уилям Гладстон“ – София
Научен ръководител д-р инж. Стефан Петров – ИМБ, БАН
Като самостоятелна дисциплина с практически постижения, нанотехнологията възниква в началото на 80-те години на миналия век. Първите стъпки в тази област се свързват с Ричард Файнман, един от най-забележителните физици на XX век, наричан най-великият ум след Айнщайн. През 1959 г. в знаменития си доклад пред Американското физическо дружество той произнася бъдещото мото на нанонауката: There is plenty of room at the bottom, с което иска да каже „Там, долу, има много свободно пространство – това е покана в нов свят… Принципите на физиката позволяват нещата да се изграждат атом след атом… Аз искам да построя милиарди нанофаб-
рики, подобни една на друга, които произвеждат едновременно… Няма теоретичен предел, а само практическа трудност, защото сме твърде големи“.
Петнадесет години по-късно, през 1974 г. японският учен Норио Танигучи въвежда термина „нанотехнологии“ в своя труд „Върху основното понятие за нанотехнология“.
Големи са очакванията към нанотехнологиите. Надеждите са били и все още са, че те ще окажат огромно въздействие в сфери като добив на енергия от възобновяеми източници, здраве и медицина, информатика и електроника, екология и дори всекидневния живот на хората. Например енергията за пейсмейкър от наногенератор на базата на нанокристали от материал, който едновременно представлява полупроводник и пиезоелектрик. Този наногенератор черпи енергия от движенията на човешкото тяло. Нанотехнологиите могат да се използват дори срещу опитите за фалшифициране на различни продукти. Например в зехтин могат да се вкарат минимално количество безвредни молекули, чието предназначение може да се оприличи на това на холограмата на банкнотите, защото въпросните молекули помагат да се различи истинският от подправения продукт. Учени от Университета в Йейл са създали пластмасови наносфери, които съдържат цитокини, имащи способността да стимулират Т-клетките на имунната система.
Повечето хора вярват, че нанотехнологиите са основа за нов технологичен цикъл в световния технически прогрес. С две думи, неизвестната допреди Файнман и Танигучи „нанотехнология“ сякаш днес се е превърнала в най-разпространената в научни програми, планове и проекти, дори и в политиката…
Съвременният човек е устроен така, че когато обърне поглед назад, към последните времена от развитието на човечеството, би могъл да разбере най-добре онова, което се е проявило в най-близкото минало, и това, което скоро предстои. Тук възниква въпросът дали нанотехнологиите в действителност са изобретение на нашето време? Преди повече от 4500 г. азбестови нишки са били използвани за укрепване на глинени съдове. Днес въглеродни нанотръбички се използват за подобряване на механични свойства на полимери. Нещо повече, оптичните свойства на наночастици са известни от векове – чашата на Ликург изглежда различно в зависимост от това дали е осветена отзад, или отпред. Причината е, че в нея има вградени златни частици. Тя също е пример за нанотехнологии, но и за това, че те не са изобретение на нашето време, както човек би могъл да си помисли само произнасяйки думата „нанотехнологии“.
Днес човечеството е в пандемия. Появиха се редица слухове и теории за произхода на SARS-CoV-2. Нанотехнологиите сега идват на помощ в качеството си на имунен инженер в борбата с пандемията, въоръжен с липидни наночастици, които служат като носители на вирусна мРНК, която впоследствие се разгражда в организма.
*Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg