Промени в закони чакат своя ред

Правила за работа и професионално представяне – с това започнаха работата си членовете на Парламентарната комисия по образованието и науката към 46. НС. Председателят Ирена Анастасова – трети мандат народен представител, 13 години директор на едно от най-успешните и популярни столични средни училища – СУ „Боян Пенев“, пое ангажимент да стикова с председателя на Народното събрание графика за работата на комисиите, за да могат народните представители да участват активно в работата им, лично да гласуват, да няма провалени заседания заради липса на кворум – правила, приети от самите тях. Прави впечатление, че всяка от парламентарно представените партии и коалиции е изпратила в Образователната комисия тежката си артилерия – политици от кариерата, министри и зам.-министри, представители на местната власт. Това даде повод на народния представител Деница Сачева да коментира: „Добрата новина е, че за всички образованието е приоритет“.
Вече са ясни част от проектозаконите, разпределени към Комисията по образованието и науката – законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование; за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологичен институт Цюрих (винаги в топ 10 на световните ранг листи на най-добрите университети), Швейцарския федерален политехнически университет в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на България; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. С обществено обсъждане на трите законопроекта на ЗПУО при домакинството на Парламентарната комисия започна и парламентарният сезон.
Какви задачи очакват своето решение от Парламентарната комисия по образованието и науката. „Ако не мислим за времевия хоризонт, като човек, който години наред се бори това да се случи, бих поставила на първо място промени в Закона за предучилищно и училищно образование, които да гарантират преразглеждане на учебното съдържание и учебните програми. Целта е те да бъдат съобра-
зени с възрастовите особености на децата – коментира за „Аз-буки“ председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката Ирена Анастасова. – Дълбокото убеждение не само на мен, но и на голяма част от колегията е, че пожънахме тези резултати след смяната на учебните програми и учебното съдържание през 2001 г.
Това се виждаше отдавна, но липсваше политическата воля да се случи. Смятам, че е крайно належащо да го променим.“
В сферата на висшето образование също има неща, които очакват своето решение. На първо място, това е да се намери и очертае деликатната, но важна граница между безспорната академична автономия и контрола, когато става дума за изразходване на публични средства. Според Ирена Анастасова промените в Закона за висше образование, приети в 44. НС, в значителна степен ограничават академичната автономия – нещо, на което се радват всички университети по света. „Контрол, върху финансовата дейност задължително трябва да има. Но не бива да се пипа грубо в политиките на висшите училища за развиване на отделни специалности, когато те имат съответния ресурс за това.
В случая държавата може само да помага“, категорична е Ирена Анас-
тасова. Ако се стигне до разглеждане на бюджет 2022, тя ще настоява за сериозен финансов ресурс, който коренно да промени условията на живот в студентските общежития. „Не ми се струва редно бъдещите специалисти, интелектуалният елит на страната да живеят в условия, нямащи нищо общо с академичния дух“, подчертава председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката.
Тя застава и зад това науката в България и българските изследователи да получават достойно заплащане. Да имат условия за работа и развитие, съответстващи на XXI век, за да може държава, общество и икономика да разчитат на научни постижения.

Свързани статии:

С поглед към 15 септември Злато, сребро и бронз за младите ни шахматисти Община Смолян дава стипендии за медици Математици моделират пандемия