Присъствието в клас – основен приоритет

Екипът в МОН отчете свършеното досега и представи бъдещите си задачи

Само с 5% е нараснал броят на ваксинираните учители в последните месеци. Това уточни министърът на образованието и науката проф. дхн Николай Денков за в. „Аз-буки“. Той представи основните приоритети на служебния екип в МОН за новия мандат.
„Успешното начало на учебната година с присъствено обучение трябва да бъде продължено, като се вземат всички мерки за минимизиране на риска от епидемична вълна“, категоричен е министър Денков. Този приоритет в новия мандат е основна отговорност на заместник-министър Мария Гайдарова, която остава на позицията си. МОН е подготвил подробен анализ на ефекта от обучението от разстояние в електронна среда, както и всичко необходимо, за да се осигурят максимално продължителни присъствени и безопасни за здравето занятия.
„Там, където имаме рискови зони и деца в риск, опасността от преждевременно отпадане от училище след обучението в електронна среда се увеличава. Затова втората ни задача бе да променим насоките за обучение в електронна среда и да осигурим максимално присъствено обучение с минимален риск за учители и ученици. Това изискваше интегриране на информационните системи на МЗ с нашите, за да можем да следим какво се случва. Интеграцията осигурява всекидневен достъп до актуални анонимни данни за броя карантинирани учители и ученици. Позволява да се взимат гъвкави решения за присъствено или онлайн обучение на ниво училище и детска градина. Статистическата информация за броя ваксинирани и преболедували преподаватели и ученици пък дава възможност за по-дългосрочна оценка на риска от разпространение на заразата в образователните институции“, обясни проф. Денков.
Насоките за работа на образователната система в епидемична обстановка са ясно разписани и вече се спазват.
Министърът припомни и сериозната подготовка за активирането на Механизма за взаимодействие по обхвата. Тази година той бе задвижен още на 16 септември.
В следващите няколко месеца трябва да започне подготовка за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в Оперативната програма „Образование“ са предвидени общо над 3,3 млрд. лв. За да бъдат използвани парите ефективно, има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н. Необходима е и разяснителна кампания сред потенциалните бенефициери – средните и висшите училища, научните организации. „Това изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта
на следващата година“, уточни министър Денков.
Дейностите по този изключително важен приоритет ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева – експерт по европейски фондове и програми с три мандата като служебен финансов заместник-министър по тези въпроси. В изпълнението на този приоритет ще участват активно досегашният заместник-министър за висше образование проф. Генка Петрова и новият заместник-министър за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, който идва от БАН.
Служебният екип в МОН започва подготовка на бюджета за образование и наука за 2022 г. и на актуализираната бюджетна рамка в тези сфери за следващите три години.
Министър Денков отбеляза още три важни резултата от работата на екипа в предишния служебен мандат. Това са Националната карта на висшето образование в България, подготвените промени в Закона за висшето образование за съвместно обучение на студенти и въвеждането на статута на проектните докторанти, както и разработването на методика за определяне статута на изследователските университети.

Свързани статии:

Примерни задачи за матури 2022 Над 11 600 ученици – на практика в реална работна среда 1 500 000 лв. за ВИХРЕН 2021 И абсолвенти ще могат да бъдат домашни учители