Проф. Радостина Александрова, Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН: Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти

РНК ваксините са закономерен резултат и успех от продължил три десетилетия упорит труд

Интервюто взе
Зина СОКОЛОВА

Проф. Александрова, изненадаха ли ви с нещо отношението към ваксините у нас и високият процент неваксинирани?
– Ниският процент ваксинирани в България определено прави впечатление и със сигурност заслужава задълбочен анализ. Тъжно е, защото при наличието на ваксини загубата на всеки човешки живот би била предотвратима. Заслужава си да помислим върху това. На 13.09.2021 г. Би Би Си съобщи, че от над 51 000 смъртни случая от COVID-19 в Англия между януари и юли 2021 г. само 256 (0.5%) са настъпили при напълно ваксинирани хора. При това, последните са били с много висок риск от тежко протичане на заболяването.

– Дълго време чакахме от науката решение на проблема с коронавируса. И когато тя го даде, се оказа, че огромен процент от нас изпитват недоверие. Невежество ли е това?
– В началото на пандемията всички се молехме час по-скоро науката да намери решение и да ни изведе от кризата. Стискахме палци ваксините да станат готови час по-скоро. Когато това се случи, се оказа, че не сме съвсем подготвени да ги приемем.
Според мен това е преди всичко въпрос на предпазливост. Защото през последната година и половина всичко се случва на много бързи обороти. Науката буквално всеки ден поднася поредното парченце от пъзела, който SARS-CoV-2 постави пред нас. Но все още не можем да подредим пъзела изцяло. А и условията на задачата се променят в движение. Повече от 35 години уча, работя и преподавам в областта на биомедицината и ежедневно полагам усилия да бъда в час с новостите. Представям си колко им е трудно на хората, които са далече от тази сфера, да се ориентират в обстановката.
И тук идва огромната отговорност на специалистите, които са призвани не просто обективно да предоставят информация, а да разсейват мрака и да осветяват пътя на спасението. Без да спестяват нито хубавите, нито не толкова хубавите новини. Защото „истината е най-добрата политика“ и „всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти“.

– Как се отнасяте към антиваксърското движение, което сега сякаш получи нов тласък за изяви?
– Не мисля, че преобладаващата част от хората, които не са се ваксинирали, са точно антиваксъри. Повечето все още се колебаят по някаква причина.
От друга страна, убедена съм, че поне част от т.нар. антиваксъри са стигнали до тези си убеждения в резултат от някаква лична трагедия, която те свързват с прилагане на ваксина. Лично познавам такива хора и зная, че не им е лесно. Те имат нужда от помощ, защото в опита си да избягат от едно зло, може да попаднат в капана на друга драма.
Задачата на науката е да работи върху създаването на усъвършенствани нови ваксини и да търси начин да отведе до всеки човек най-подходящия за него медицински продукт – това е т.нар. персонализирана медицина. Единственото работещо решение са диалогът и толерантността, желанието да се изслушваме, да влезем в обувките на човека срещу нас. Всеки човек иска най-доброто за своето здраве и за това на близките си. Науката и медицината се основават на сериозни доказателства. Именно те трябва да ни водят, когато взимаме нашите лични решения.

– Какво трябва да знаят хората за ваксините? Естествената инфекция или ваксината е за предпочитане?
– При естествена инфекция вирусът се размножава в организма, произвеждайки милиарди копия за броени часовe, по-дълго време е в контакт с имунната ни система, а изграденият имунен отговор е насочен не само срещу S-белтъка на повърхността на вируса (както е при ваксините), но и срещу други вирусни структури.
Голямото предимство на ваксините е, че ще ни осигурят защита без риск от боледуване. И още нещо – вирусите произвеждат и притежават фактори, които им помагат да потискат имунната ни система, SARS-CoV-2
не прави изключение. Тези фактори липсват във ваксината и имунната ни система може да даде най-доброто от себе си при изграждането на имунитет.

– Кои са най-честите опасения от ваксините?
– Опасенията са различни – като се започне от абсурдни хрумвания (за чипирането и новия световен ред например), премине се през неоснователни притеснения и се стигне до ключови въпроси, които и учените си задават.
Да започнем оттам, че РНК ваксините са закономерен резултат и успех от продължил три десетилетия упорит труд и появата им никак не е прибързана и случайна. Резултатите от първото клинично проучване са публикувани още през 2008 г.
Самата технология е такава, че пести много време. За разлика от класическите ваксини при РНК ваксините не е нужно производство и последваща обработка на огромен брой вирусни частици или белтъчни молекули. Достатъчно е да знаем кой ген или гени представляват интерес за нас – синтезът на кодиращата го иРНК и създаването на ваксината може да се случат буквално за седмица. Изключително много ни помогна близостта между вирусите SARS-CoV-1, причинил епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2002 – 2003 г.,
и SARS-CoV-2 – благодарение на наученото тогава, учените днес не започнаха от нулата при разработването на диагностични тестове, ваксини и терапевтични подходи.
Ваксините няма да причинят стерилитет. Проучвания с лабораторни животни разкриха, че ваксините не увреждат репродуктивната система на женските, хода на бременността и развитието на малките. Десетки жени (над 50) са забременели по-време на участието им в клиничните проучвания на ваксините, въпреки че всички доброволци са били предупредени да прилагат надеждни методи и средства за предпазване от бременност. Не за друго, а защото поради етични съображения проучвания при бременни жени се правят, след като безопасността на ваксините е доказана при други групи хора. Към днешна дата, анализът на наличните данни позволи на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) да насърчи ваксинацията на всички хора на и над 12 години, включително бременни жени, кърмещи жени, жени, които се опитват да забременеят в момента, и такива, които ще направят това в бъдеще. Повече от 55 000 бременни жени във Великобритания и над 100 000 в САЩ вече са ваксинирани. Няма данни ваксината да увеличава риска от неблагополучия при ваксинираните бременни спрямо стойностите отпреди началото на пандемията. Ваксинирането на бременни жени беше препоръчано и от Колежа по акушерство и гинекология във Великобритания.
За да преценим сами дали трябва да ни притеснява възможността РНК ваксините да променят генома ни, нека си спомним, че всеки от нас в досегашния си живот е бил инфектиран многократно с различни вируси и други болестотворни агенти. Попаднал в организма ни, който и да е вирус произвежда милиарди вирусни ДНК и/или РНК молекули, за да произведе своето потомство. Освен това всеки от нас съжителства със своя микробиом, а това са 9 милиарда вируси, бактерии, гъбички, паразити. Очевидно природата ни е дарила с механизми, които осигуряват високо ниво на защита от чуждо вмешателство. Да се доверим и на знанията ни по биология от гимназията.
Ваксините срещу COVID-19 не съдържат канцерогенни съставки и нямаме основание да очакваме развитие на ракови заболявания. Нещо повече, РНК ваксините се разработват и за борба с раковите заболявания.
А аденовируси, подобни на тези, които влизат във ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson /
Jansen, вече две десетилетия се използват в генната терапия на злокачествените тумори.
Учените усилено изучават ролята на вирусите за отключването на различни автоимунни заболявания. Това не е учудващо, а едно от обясненията е стремежът на вирусите да се скрият от имунната ни система чрез процес, наречен мимикрия – вирусни структури наподобяват структури на гостоприемника. Към момента няма данни ваксините срещу COVID-19 да предизвикват автоимунен процес. Установено е обаче, че SARS-CoV-2 предизвиква автоимунни реакции.
Някои хора се притесняват да бъдат ваксинирани „по медицински причини“. Според CDC единственото противопоказание за поставяне на ваксина срещу COVID-19 е наличие на алергия към съставка на съответната ваксина. Възрастните хора и хората с някои съпътстващи заболявания са в особено висок риск от тежко протичане на COVID-19. Неслучайно такива хора бяха включени и в клиничните проучвания, те са и приоритетни групи за ваксиниране. За 8 – 9 месеца широко прилагане на ваксини и поставени над 5,5 милиарда дози в световен мащаб, днес разполагаме с много повече информация за ваксините при хората със съпътстващи заболявания.
Така например по данни на CDC при хората с автоимунни заболявания ефективността и безопасността на ваксините е подобна на тези в останалата част от населението. Казано накратко, хората със съпътстващи заболявания също може да бъдат ваксинирани, а в някои случаи това е силно препоръчително. Разбира се, основното заболяване трябва да е добре контролирано, а ако човекът е на имуносупресираща терапия, поставянето на ваксина трябва да е съобразено и с нея, за да може да се постигне оптимален имунен отговор.
Най-голямото проучване върху безопасността на ваксините
(в случая тази на Pfizer/BioNTech – Comirnaty), което обхвана почти два милиона души в Израел, потвърди нещо, което специалистите отдавна и непрекъснато напомнят. А то е, че нежеланите реакции на ваксините, които ни притесняват, се причиняват много по-често от самия вирус.

– Казвате че вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, и въпросът е как да го посрещнем. Кой е най-добрият вариант?
– Програмата на вируса включва три цели – да се размножава, да се разпространява и да бяга от имунния ни отговор. Делта вариантът се предава по-бързо и по-успешно от предишните варианти на SARS-CoV-2.
И ще „търси“ хора, които нямат имунитет срещу него, които не са ваксинирани или преболедували. Аз лично предпочетох да се ваксинирам, за да съм подготвена за срещата. Да, зная, че ваксината може да не ме предпази от заразяване, но вярвам, че ще ми спести тежко боледуване и влизане болница, ще спаси живота ми. А това никак не е малко.

Свързани статии:

Дрескод от кожа в… каменната епоха Качествена ли е питейна ни вода Луис Кафарели с награда „Абел 2023“ Удължава се срокът за участие в конкурса на „Аз-буки“ за научна статия „Природни науки и иновации в образованието“