На „екскурзия“ до Марс и Луната

Малките галактически стопаджии с мечтите си да полетят към някоя планета

Антоанета НАЙДЕНОВА

Представете си, че когато посетите някоя от седемте обсерватории в България, докато чакате да започне лекцията в планетариума, ще можете чрез 3D виртуална реалност да стъпите на Луната и да се разходите по нея или пък да кацнете на Марс и да опознаете с роувър пространството и средата на Червената планета. Звучи невероятно, но всъщност е много възможно.
„Идеята, която обсъждаме с колегите, е да можем да изградим STEM центрове около планетариумите. Искаме фоайетата и някои от залите да бъдат дигитализирани с оборудване – примерно 3D очила и 3D виртуална реалност, за да могат да се правят виртуални космически екскурзии до други планети. Вече има такива специални и интересни интерактивни устройства, които дават много повече яснота и визуализация на астрономията.“ Това разказва Свежина Димит-
рова – директор на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ във Варна. „Днешните деца са дигитално поколение. Искат да видят, да пипнат, да наблюдават какво се случва. Търсят интересното и различното. И много по-добре ще се запознаят със сложната материя, ако могат да видят и преживеят нещата или да направят експеримент. Така ще могат чрез игра да изучават мултидисциплинарната астрономия, и обучението по STEM ще бъде много по-ефективно от сухото преподаване.“
Астрономията е комплексна наука, която включва в себе си химия, физика, биология, информатика, така че може да се каже, че обединява всички STEM науки. В обсерваториите и без това се преподават космически науки, както и космонавтика. Обяснява се на децата устройството на космическите апарати – съвременните и по-старите.
„На практика ние сме големи STEM центрове, но можем да станем още по-атрактивни и съвременни – убедена е моята събеседничка. – Във варненската обсерватория има голяма подвижна звездна карта, както и макет на американския астронавт Армстронг – първия човек, кацнал на Луната. Поддържаме и богата постоянна изложба, която разказва за планетите от Слънчевата система, за мъглявини, галактики и звезди, за развитието на науката за Космоса. При нас може да се видят реплики на телескопите на Нютон и на Галилей в естествени размери, реплика на телескопа на Хершел в мащаб 1:50, както и мостри от космическа храна. Тези, които се занимават с биология и химия, пък могат да видят кристали от различни български мини и да се запознаят с техния състав.“
До края на тази година всички обсерватории ще бъдат оборудвани с дигитални планетариуми. Това стана възможно благодарение на Националната програма „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центровете за подкрепа за личностно развитие“ на МОН и специалният модул към нея, чрез който се финансират центровете за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявите в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Първите четири обсерватории в Ямбол, Димитровград, Габрово и Стара Загора вече са обновени. Идва ред на обсерваториите във Варна, Кърджали и Силистра.
„Идеята за дигитализирането на планетариумите се роди на една от нашите междуинституционални срещи. След това Съветът на директорите на обсерваториите я предложи на МОН, което подготви специална програма. Следващата стъпка е да се развие дигитализацията не само в самия планетариум, а и около него, за да стане още по-ефективно STEM обучението“, убедена е Свежина Димитрова.
Чрез оптичните планетариуми
върху полусферичния купол на звездната зала се проектира звездното небе при абсолютна тъмнина, като астрономите от обсерваторията показват с лазерна показалка някои от по-ярките съзвездия. При работа с дигиталните планетариуми средата може да не е чак толкова тъмна, а съзвездията се виждат много по-ясно. Те дават възможност да бъдат показани повече от 40 000 звезди, мъглявини, звездни купове, както и да се правят „екскурзии“ до планетите от Слънчевата система. Да се показва как е изглеждало небето в миналото и как ще изглежда в бъдеще. Освен това софтуерът на цифровия планетариум се обновява всяка година с най-новите научни постижения в космологията и астрономията.
„Досега използвахме Power Point презентации върху купола. Но това не е толкова атрактивно, колкото е
дигиталният планетариум.
Човек има чувството, че лети в Космоса. Даже на хората с по-слаб вестибуларен апарат им става лошо при „излитането“ на космическия кораб, толкова е силно и истинско изживяването – обяснява директорката на варненската обсерватория. – Всичко е така живо и истинско, че децата няма начин да не го изживеят и усетят. Ако тази дигитализация продължи и със STEM центрове и кабинети, работата ни ще бъде още по-ефективна. Това би могло да се случи още със следващата национална програма за 2022 г., ако от МОН одобрят идеята.
При нас и без това идват учители да провеждат часове не само по физика, а и по биология и химия, география, даже по математика. Изнасяме специални лекции на различни теми. Но ако можем да предложим и експериментална част, ще бъде много по-полезно за учениците. А при нас идват деца от цялата страна, включително и от София. Тази година за първи път трябваше да връщаме групи, защото не можем да приемем всички желаещи да дойдат в планетариума – повече от 50 групи се наложи да върнем само през юни.“
По Програмата на МОН в НАОП „Николай Коперник“ са закупени и други полезни уреди, като спектро-
метър, както и съвременни телескопи и комплекти по оптика, с които да се правят експерименти.
Варненската обсерватория организира и много конкурси и фестивали, свързани с науката чрез изкуствата. Традиционна за НАОП е Националната младежка астрономическа конференция, която е включена в Националния календар за изяви по интереси на МОН. Наскоро се проведе 47-ото ѝ издание.
„В световен мащаб вече се говори не само за STEM, а за STEAM и вече от 2 – 3 години ние организираме
конкурси,
в които включваме
и изкуствата
– не само изобразителното, а и музиката, танца, изработване на макети и модели. Например в конкурса по повод 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин децата направиха невероятни рисунки, макети и модели – споделя моята събеседничка. – Заради пандемията участниците нямаха възможност да се изявят на сцена, но по принцип това е част от програмата. Фестивалите протичат с експериментална част – правят се опити на сцена, има преподаване на наука чрез театрални постановки, както и чрез танци, например с физичен рап.
Очичките на децата греят, когато им се задават въпроси, на които могат да отговорят, или участват в експерименти – особено по-малките се скупчват около каките и батковците, които правят опити по физика или химия на сцената, и искат да участват и те. Това е начинът децата да се запалят по науката от малки“, категорична е Свежина Димитрова.
Интерес предизвиква и
фестивалът „Космически пътешественици“,
организиран през 2019 г. И макар че е на общинско ниво, в него се включват ученици и учители от цяла България. Варненската обсерватория организира и национален конкурс за ученици V – VII клас, за участието в който децата трябва да изпълнят различни задачи. Например да направят скафандър от подръчни средства и да обяснят защо са го направили така, да конструират макет на космически кораб и др.