Бъдещето на Земята събра световните лидери

На конференцията на ООН в Глазгоу по въпросите на климата ЕС призовава партньорите да превърнат амбициите в действия

Антоанета НАЙДЕНОВА

Между 1 и 12 ноември в Глазгоу, Великобритания, се провежда 26-ата конференцията на ООН по въпросите на климата.
През първите два дни Европейската комисия се представлява от своя председател Урсула фон дер Лайен. Тя призова всички страни да изпълняват ангажиментите си по Парижкото споразумение и да намаляват своите емисии на парникови газове.
Според ЕК развитите държави трябва да увеличат финансирането на действията за климата, за да постигнат договорената в Париж цел за финансиране в размер 100 млрд. щатски долара до 2025 г., за да помогнат на най-уязвимите страни и малките островни държави в усилията им за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към промените. Приносът на ЕС е най-голям и вече е близо 27 млрд. долара, а Фон дер Лайен наскоро обяви отпускането на още
5 млрд. евро от бюджета на ЕС до 2027 г. Другите партньори обаче също трябва да повишат усилията си и да покрият текущия недостиг от близо 20 млрд. щатски долара. Финансирането на действията за климата е от решаващо значение за подкрепата на уязвимите общности, на които трябва да се помогне да се защитят от въздействията на изменението на климата и да създават растеж в една чиста икономика.
„Започна световната надпревара за постигане на нетни нулеви емисии до средата на века. Ако работим заедно, може всички да излезем победители. На конференцията имаме за задача да опазим планетата за идните поколения. В Европа разполагаме с всичко необходимо за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
и да съкратим емисиите си най-малко с 55% до 2030 г.
В Глазгоу настоятелно призовавам другите световни ръководители да направят същото, да внедряват нововъведения и да инвестират в една нова стратегия за по-устойчив растеж. Накратко, да благоденстват и да изграждат по-здрави общества, като същевременно осигуряват по-добро бъдеще за нашата планета“, заяви Фон дер Лайен.
Преговарящият екип на ЕС на конференцията в Глазгоу се ръководи от изпълнителния зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. В него участва и комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.
„От решаващо значение е да разчитаме на тежестта на науката, народната подкрепа и засиления обществен контрол през следващите две седмици, за да предприемем смели стъпки към действия за климата на световно равнище. Сега всички трябва да сме единни, за да завършим Правилника за прилагане на Парижкото споразумение, да ускорим намаляването на емисиите си и да обезпечим финансирането за действията за климата, от които се нуждае светът“, заяви Франс Тимерманс, който отговаря и за Европейския зелен пакт.
В рамките на Парижкото споразумение 195 държави се договориха да представят национално определени приноси, които представляват техните индивидуални цели за намаляване на емисиите.
В своята съвкупност тези приноси би трябвало да спомогнат за ограничаване изменението на средната глобална температура под 2°C и възможно най-близо до 1,5°C до края на века. От най-новия обобщаващ доклад за климата обаче става ясно, че със сегашните национални приноси не се постигат целите на Парижкото споразумение. Това създава вероятност глобалното затопляне да достигне опасното равнище от 2,7°C с изключително вредни въздействия, които застрашават живота на Земята.
Шест години след приемането на Парижкото споразумение ЕС преговаря с другите страни за завършването на „Парижкия правилник“. В него ще бъдат установени правилата и процедурите за прилагането на Споразумението. Стремежът е то да обезпечава екосъобразността на световните пазари на въглеродни емисии и да урежда задълженията за прозрачност и отчетност. Един добре работещ международен пазар на въглеродни емисии може да доведе до допълнителни инвестиции в прехода към екосъобразност и да ускори намаляването на емисиите по икономически ефикасен начин.

Свързани статии:

Насоки за отмяна на противоепидемичните мерки Стартира онлайн платформа за образование за климата Начало за „Еразъм+“ и у нас ЕС обещава 1,7 млрд. евро за глобалното образование